26 ноември 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Софийският университет работи по проект за намаляване на страничните ефекти за здравите клетки при химиотерапия

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 23 юли 2018 в 14:55 25710

Факултетът по химия и фармация на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ e координатор на проекта Materials Networking, финансиран пo програма Хоризонт 2020, в който партньори са три водещи в света научноизследователски институции: Департаментът по материалознание и металургия при Университета на Кеймбридж, Великобритания; Макс Планк Институтът по полимери, Майнц, Германия и Факултетът по химия при Университета на Барселона, Испания.

Целта на проекта е да се повиши научноизследователския капацитет на Факултета по химия и фармация на Софийския университет “Св. Климент Охридски“ и утвърждаването му като водещ регионален изследователски и иновационен център в областта на модерните функционални материали. Координаторът на проекта проф. Георги Вайсилов представи пред медиите накратко проекта и уточни, че той тематично е продължение на предишен проект на Факултета по химия и фармация с координатор проф. Тони Спасов. Сумата по проекта е 1 млн. евро, като три четвърти от тях са за Софийския университет, а останалата част е за партньорите от чужбина. Проектът стартира на 1 септември 2016 г. и ще приключи следващата година в края на август.

Научната област на проекта е „Съвременни функционални материали“. По думите на проф. Вайсилов, причините да се избере тази научна област е, че Факултетът по химия и фармация е сред водещите в научната област в страната, има научни групи, работещи с различни типове съвременни материали с авторитет в страната и чужбина. Изградено е вътрешнофакултетно сътрудничество и сътрудничества в страната и чужбина, налична е и апаратура в научната област, а избраната научна област е продължение на тематиката от предните общофакултетни проекти. Проф. Вайсилов посочи достиженията на Факултета като един от водещите научни центрове. За периода 2010-2014 г. той е допринесъл с 19% от всички публикации в ISI в областта на химията с български автори. Средно Факултетът публикува по около 110 реферирани статии годишно. Общият h-index (ISI) на факултета е 57 (сред най-високите в областта на химията за изследователски център в страната); 2 „високо цитирани“ публикации. Проф. Вайсилов посочи и че 17 статии с автори от настоящия състав на Факултета са цитирани над 100 пъти. От последните шест години до момента има общо 12 награди „Питагор“ (по време на проекта – 4 награди), а 6 учени от настоящия състав на факултета са Хумболтови стипендианти.

Общо 19 научни групи от Факултета с различен брой учени в тях участват в проекта. Те работят в областите на неорганични, органични материали: метали, метални оксиди, порести материали, полимери, „меки“ материали, наноматериали. По отношение на методите, които се използват, има експерти по получаване, модифициране, цялостно охарактеризиране, моделиране, и практическо приложение на различните типове материали. Проф. д-р Анела Иванова разясни няколко конкретни научни проблеми, върху които работят част от групите от Катедра „Физикохимия“ на Факултета, участващи в проекта, и представи пример от изследванията на Лабораторията по квантово изчислителна химия. „Нашата химия е виртуална. Ние се занимаваме с молекулно моделиране и правим компютърни изчисления, с които обясняваме или предсказваме химични процеси и свойства на материалите, посочи проф. Иванова и добави, че една от тематиките, по които групата работи, е свързана с моделиране на системи за насочен лекарствен транспорт. Един от много сериозни проблеми е лечението на раковите заболявания и една от терапиите – химиотерапията, е все още доста широко прилагана. Химиотерапиите, които се прилагат понастоящем, увреждат съществено не само болните, но и здравите клетки в организма. Това е свързано с редица нежелани странични ефекти, които допълнително влошават здравето на пациентите. Целта на изследванията е да се намалят тежките странични ефекти за здравите клетки. Една от изследователските стратегии на групата, участваща в проекта, е да се моделира прикачване на молекулите на лекарствата към други молекули - носители, които да ги насочват с предимство само или почти изцяло към болните клетки. Целта е да бъдат поразени само туморните клетки, а тези в другите органи да останат незасегнати.

Чл.-кор. проф. Тони Спасов представи резултатите на научната си група от Катедра „Приложна неорганична химия“. Той говори за приложната част на приложната неорганична химия и даде примери за основните теми, върху които работи групата – синтезът на наноматериали, създаване на нанопорести структури с различни приложения, както и възможностите, които дава използването на водород в наноструктурирани метали и композити, създаване на нов вид батерии, конкурентни на литиево-йонните батерии и др. Акцент в изказването му бе възможността за използването на индустриални отпадъци за получаването на цименти с по-ниски качества, но много по-евтини и готови за приложение в екопътеки, за изготвяне на тухли и изолационни материали и др. Проекти като този помагат в много отношения, подчерта проф. Спасов.

Проф. д-р Славка Чолакова представи резултатите на Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство. Тя изтъкна, че колегите от катедрата работят активно с различни компании и имат стратегическо партньорство с Юниливър, с немските фирми Ваке и BASF, както и с френската фирма Сенгобен. Тя добави, че в катедрата има две лаборатории - по активни формулировки и материали и по комплексни флуиди. Сред основните тематики, по които работят учените в рамките на проекта, са разработване на незапалими порьозни материали за топло- и шумоизолация, които ще бъдат подходящи за облицоване на жилищни сгради. Изследванията са свързани и с природни вещества за козметични, фармацевтични и хранителни приложения за замяна на синтетичните сърфактанти.

Доц. д-р Елена Василева представи резултатите на Катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“ и дейността, извършвана в Лабораторията по полимери. Учените разработват нови системи за лекарствено доставяне - еднократно приемане на лекарствени форми, с удължено и насочено освобождаване на натовареното в тях лекарствено вещество. Друга тема са ортопедичните и дентални импланти и цименти - разработване на нови материали за реминерализация на ранни етапи на кариес като част от идеологията за неинвазивнo лечение на кариеса.

Проф. Вайсилов представи част от групите от Катедрата по органична химия и фармакогнозия, както и тяхната дейност. Като пример за работата на една от групите той посочи една от техните цели: изследвания на платината, нанесена върху цериев диоксид – основа на индустриални и автомобилни катализатори за очистване от въглероден оксид и азотни оксиди. „Установихме нов процес – спонтанен пренос на кислород от цериевия диоксид към платиновата частица, за да може въглеродният оксид да се окисли (обезвреди) върху платината“.

Лекции имаше и от страна на чуждите университети. Д-р Васан Кумар, лектор по материалознание в Университета в Кеймбридж, Великобритания представи "Sustainability of Materials in the Evolving Energy-Environment Paradigm". Той е лектор по материалознание в Университета в Кеймбридж, Великобритания. Изследванията на д-р Кумар са в областта на енергетиката, устойчивостта и характеризирането на материалите. Д-р Кумар е основател на две стартиращи компании за производство на инструменти за наблюдение и безопасност: основател и директор на EMC Ltd, Stafford, Великобритания и на Solution4Hydrogen Ltd, Пуна, Индия. Третата стартираща компания на д-р Кумар, CAMSES Ltd, е създадена през септември 2012 г., за да използва резултатите от изследванията за оползотворяване на слънчевата енергия за дезинфекция на вода и намаляване на замърсяването ѝ. Д-р Кумар е носител на Kroll Медал на Института по материали, минерали и минно дело за 2014 г. в признание на значителния му принос към химията на материалите и приложението й в индустрията. Д-р Кумар е главен редактор на "Транс ИММС" за Института по материали, минерали и минното дело в сътрудничество с Австралийския институт по минно дело и металургия от 2002 г. насам. През юни 2008 г. е награден с наградата Armourers and Brasiers Materials Science Venture Prizе.

Проф. Линдзи Гриър от Департамента по материалознание и металургия в Университета в Кеймбридж, Великобритания изнесе лекция на тема "Extending the applicability of the glassy state". Най-дълбокият и най-интересен все още нерешен проблем в теорията на твърдото тяло е може би теорията за природата на стъклата и прехода на встъкляване. В рамките на лекцията бяха представени някои скорошни изследвания върху метални и халкогенидни стъкла. Причините за интереса към металните стъкла се основават на техните отлични механични свойства. Механичната обработка може да бъде използвана за промяна на структурата и свойствата на тези материали, нещо, което е малко изследвано при традиционните стъкла. Докато пластичната деформация е очаквано да има структурни ефекти, изненадващо е, че тя може да има значителен ефект дори при еластичен режим. Фокусът на научните изследвания е върху разнообразието, което може да се постигне в метално стъкловидно състояние от високоенергийни ("подмладени") до нискоенергийни ("релаксирали" и дори "ултрастабилни") състояния.

Причина за интереса към халкогенидните стъкла е тяхното приложение като нелетлива компютърна памет, дължащо се на бързото превключване от стъкловидно към кристално състояние. Ултра-бързата диференциална сканираща калориметрия позволява характеризирането на скоростта на растеж на кристалите при междинни скорости на охлаждане до техния максимум. Това позволява да се изследват крехкостта на течността, като при това в някои системи бяха наблюдавани преходи от крехкост към якост. Проучванията върху бързата кристализация са пряко свързани с паметта на материалите при промяна на фазите и могат да доведат до прилолежие на метали като бързи превключватели.

В края на срещата бе проведена кратка дискусия, след която бяха представени и три от най-новите и модерни лаборатории във Факултета по химия и фармация, а именно Лабораторията по фармакогнозия, Лабораторията по спектроскопия на ядрено-магнитен резонанс и Лабораторията по трансмисионна електронна микроскопия.


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.