Ваксина, която може да се справи с всички варианти на коронавируса - настоящи и бъдещи

Ваксините и вариантите: Четири ключа за прекратяване на пандемията

Ваня Милева Последна промяна на 08 юли 2021 в 00:00 14530 0

Public Domain Pictures

Макар че в редица страни, включително и нашата, са облекчени мерките, пандемията далеч не е приключила.

В България и в световен мащаб по-голямата част от хората остават неваксинирани, а продължават да се появяват нови варианти на коронавирус.

Възможно е също така ваксинираните да получат допълнителни подсилващи инжекции (т.нар. бустерни дози), тъй като вирусът еволюира и имунитетът отслабва. Някои учени вече разработват ваксина, която да работи срещу всички варианти, настоящи и бъдещи.

Тъй като научният свят продължава да изучава и да се бори с еволюиращия вирус, ето четири ключа за приключване на пандемията.

Ваксините и вариантите

„Досега имахме изключителен късмет, че всички идентифицирани варианти се поддават на ваксините“, коментира д-р Джиджи Гронвал (), имунолог и старши учен в Центъра за здравна сигурност на Университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор.

Учените бяха впечатлени, когато резултатите от първоначалното клинично изпитване на иРНК ваксините, направени от Pfizer и Moderna,  показаха, че са повече от 90% ефективни срещу симптоматично заболяване, причинено от оригиналния щам SARS-CoV-2. Оттогава както лабораторни, така и реални проучвания показват, че одобрените ваксини продължават да се представят добре, включително срещу известните в момента варианти.

Тези варианти включват:

Алфа: За първи път идентифициран във Великобритания, този вариант се смята за 50% по-трансмисивен от оригиналния вирус, според американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията CDC, и сега представлява повечето от коронавирусните инфекции в България. Едно реално проучване в Катар установи, че ваксината на Pfizer е 90% ефективна срещу симптоматично заболяване и 100% ефективна срещу тежко заболяване.

Бета: Този вариант, който е открит за първи път в Южна Африка, е един от предизвикващите най-много загриженост, тъй като също е 50% по-преносим от оригиналния вирус и изглежда прави ваксините малко по-малко ефективни. Проучването на Катар установи, че ваксината на Pfizer е 75% ефективна срещу симптоматично заболяване, но все пак 100% ефективна срещу тежко заболяване. Еднократната ваксина на Johnson & Johnson е била 52% ефективна срещу симптоматично заболяване и 73% -82% ефективна срещу тежко заболяване в проучванията в Южна Африка, където този вариант е доминиращ. 

Гама: Този вариант, първоначално идентифициран в Бразилия, има сходни мутации с бета варианта, но има по-малко налични данни за въздействието му върху ефективността на ваксините.

Делта: Учените все още проучват този вариант, който предизвика голяма тревога по света, след като бе открит по време на продължаващата криза на COVID-19 в Индия. Едно скорошно проучване в Англия - където вариантът вече е доминиращ - установи, че ваксината на Pfizer работи добре срещу този вариант, с 88% ефективност след двете дози. Изглежда, че този вариант е с 50% по-трансмисивен от алфа варианта. У нас до 7 юли са установени 43 случая на Делта варианта, близо половината от всички секвенирани и несъмнено ще нарастнат.

Епсилон: Този вариант е с около 20% по-трансмисивен от оригиналния щам и вероятно е предизвикал скок на COVID-19 в Калифорния миналата зима. През последните месеци обаче алфа вариантът се превърна в преобладаващ на Западния бряг на САЩ. Има малко клинични данни за варианта епсилон, но лабораторни проучвания установяват, че съществуващите ваксини вероятно ще бъдат ефективни срещу него.

Светът трябва да се ваксинира

Но в световен мащаб малко над 10% от населението са получили една доза към 30 май, като страните с високи и средни доходи представляват 85% от всички направени инжекции.

Към 7 юли в България общият брой лица със завършен ваксинационен цикъл к е 830261, което като процент от всички български граждани над 14 години (подлежащи на масова ваксинация - около 6 млн) е приблизително 14%.

При новите варианти тези, които са неваксинирани - и дори тези, които са ваксинирани, но са с компрометирана имунна система - остават уязвими към COVID-19.

Едно проучване, публикувано в JAMA,което измерва продукцията на антитела след ваксинация при пациенти с трансплантация на органи, установява, че почти половината от пациентите не са създали антитела и че тези, които са били на имуносупресори, е много малко вероятно да направят антитела. Друго проучване, разглеждащо отговора на антителата при пациенти с рак на кръвта, има подобни резултати.

При имунокомпрометираните хора, които развиват COVID-19, съществува допълнителен риск да осигурят на коронавируса шанс да мутира допълнително. В статия на Nature от по-рано тази година лекарите документират случай, при който вирусът е еволюирал по време на продължителна инфекция на имунокомпрометиран пациент.

„Колкото повече се предава, толкова повече възможности има за еволюция на вариантите“, отбелязва д-р Стивън Цайхнер (Steven Zeichner), експерт по инфекциозни болести и професор по педиатрия в Медицинския факултет на Университета на Вирджиния (UVA) в Шарлотсвил.

Трябва да увеличим геномното наблюдение, за да сме в крак с новите варианти

Друг ключ към прекратяването на пандемията разчита на поддържането на еволюиращите варианти чрез геномно секвениране: метод, който изследователите използват, за да анализират генетични мутации на вируса и да разберат какво въздействие могат да окажат върху пандемията, като повишена преносимост или способност за избягване на антителата.

Според онлайн хранилището на геноми GISAID  Великобритания е секвенирала близо 9% от случаите си. У нас за периода 01-25 юни 2021 г. са взети 95 клинични проби за целогеномно секвениране.

Ваксината, която може да се справи с всички варианти - настоящи и бъдещи

Много учени предполагат, че ваксинираните хора ще трябва да правят допълнителни бустерни инжекции по някое време, но не е ясно кога ще е необходимо това. Компаниите Pfizer и Moderna публикуват резултати от проучвания, които показват, че ваксините им остават високо ефективни шест месеца след ваксинацията.

Някои учени смятат, че имунитетът може да продължи години, дори след като броят на антителата спадне, заради имунните клетки в костния мозък, които могат дългосрочно да помнят вируса. Въпреки това производителите на ваксини работят върху актуализирани бустерни ваксини, насочени към новите варианти, ако са необходими.

А някои изследователи работят върху още по-амбициозни ваксини, които вместо да се налага да бъдат променяни за борба с определени варианти, биха работили срещу всички коронавируси и дори биха могли да предотвратят следващата пандемия.

„Разгледахме историята на огнищата на коронавирус: През 2003 г. имаше огнище на SARS-CoV-1. През 2012 г. имаше огнище на MERS и през 2019 г. дойде SARS-CoV-2 “, разказва д-р Кевин Сондърс (Kevin Saunders), директор научни изследвания в Института за човешки ваксини в Катедрата по медицина в Медицинското училище на Дюк в Дърам, Северна Каролина.

„Очакваме ново огнище на коронавирус“.

В началото на пандемията, Сондърс и неговият екип решават да пренасочат няколко години работа върху ваксина срещу ХИВ, за да създадат ваксина, който да работи като бустер за ваксините срещу COVID-19. Но докато работят, те осъзнават, че наночастиците, които програмират с определена част от протеина SARS-CoV-2, който се използва за свързване с човешки клетки, са ефективни и срещу други коронавируси.

Лабораторията на Университета Дюк тества своята ваксина върху примати (макаци) и мишки и установява, че е изключително ефективна срещу няколко различни коронавируса, включително вариантите на SARS-CoV-2, предизвикващи загриженоет, и някои коронавируси на прилепи, които имат потенциал да захранят следващата пандемия.

„Предимството на нашата ваксина е не само антителата за един или повече варианти; той е насочен към място на протеина, който се свързва с рецептора “, казва д-р Бартън Хейнс (Barton Haynes), директор на Института за човешки ваксини на Дюк и автор на изследването на ваксините. „Това, върху което работим сега, е да го произведем възможно най-бързо при добри производствени практики и да се уверим, че е безопасно за тестване върху хора“.

Изследователите от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния (UVA) и Вирджиния-Мериленд колеж по ветеринарна медицина към Технологичния институт на Вирджиния също разработват ваксина, предназначена да работи срещу различни коронавируси, включително варианти на SARS-CoV-2. Те използват модернизирана версия на 100-годишна технология за ваксиниране: използват убити цели бактерии, които са преработени, за да поставят малко парче от вируса върху техните повърхности. Учените са синтезирали ДНК, която насочва производството на хибриден пептид, който е част от шиповия протеин - общ за всички коронавируси. След това те вкарват ДНК в плазмид, който инструктира бактериите да поставят антигена на ваксината върху своята повърхност, където той може да бъде открит от имунната система.

„Една от основните ни мотивации е да стигнем до един долар на доза“, споделя Цайхнер, който ръководи проекта в UVA. „Заводите, които произвеждат тези ваксини с убити цели бактерии, вече съществуват по целия свят, така че модифицирането на процедурите за производство на нова коронавирусна ваксина с помощта на нашата платформа трябва да бъде относително просто“.

Цайхнер и колегите му са използвали технологията за тестване на ваксини върху свине, насочвайки или SARS-CoV-2, или отдалечен род свински коронавирус. Те откриват, че ваксините са еднакво ефективни и за двата щама, което предполага, че могат да се използват за борба с много варианти и биха могли да бъдат подход към универсална коронавирусна ваксина.

Тези усилия може да са само началото на промяна в разработването на ваксини, насочени ги към множество щамове на вируса едновременно.

Източник: The vaccines and the variants: Four keys to ending the pandemic, Association of American Medical Colleges

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !