Врабчето, тази малка и на пръв поглед напълно безвредна птичка довела китайците до глобална катастрофа. За която могат да винят самите себе си или по-скоро своите "идеологически вдъхновители".
През 1958 г. Комунистическата партия на Китай преизпълнена с решимост поела курса на "Големия скок". Въпреки значителното изоставане на страната не само от първия свят, но също така и от тези в социалистическия лагер. "Големият скок" по примера и опита на колективизацията на Сталин и замяната на професионализма с ударния ентусиазъм на работниците трябваше 6.5 пъти да увеличи производството на стомана и два и половина пъти на зърно.
За се изпълни неизпълнимото за производство на стомана са отивали дори кухненските прибори, само и само да се осъществи плана. Към това се прибавя ниската квалификация на работниците и доменните пещи, където горивото са били прости дърва. Китайците са получавали само чугун и то с изключително лошо качество.
Същото се случило и в селското стопанство. Обявена била битка срещу четири национални врагове: мухи, плъхове, комари и врабчета. Последните защото кълвели китайските посеви. Милиони китайци се втурнали да се борят с малките птички и започнали тук там да растат планина от мъртви врабчета.
Радостта им била краткотрайна. Масовото избиване на птиците довело до дисбаланс в екологичната система. Защото освен посеви, врабчета унищожавали насекоми и то в много по-голям мащаб, отколкото сърнените култури. Гъсеници и скакалци нападнали полетата, всичко това довело до глад. Като цяло, "Големият скок" отнесъл живота на около 20 милиона души.
