Докато глобалните температури се повишат, снегът ще се топи по-бавно. Да, правилно прочетохте - по-бавно, подчертава NewScientist.
"Високите глобални температури ще доведат до по-малко сняг в много планински райони", разказва Кийт Мъселман (Keith Musselman), хидролог в Националния център за атмосферни изследвания в Боулдър, Колорадо и автор на новото изследване, публикувано в Nature Climate Change.
Този по-тънък слой от сняг е по-малко вероятно да се задържи до края на пролетта и началото на лятото, когато скоростта на топене е най-висока.
Вместо това, той ще се топи бавно през цялата зима и ранната пролет, когато нощните температури са по-ниски и има по-малко пряка слънчева светлина, пускайки само тънка струйка вода вместо внезапно разпотопяване. Казано накратко, затоплящата се планета ще предизвика по-ранно, но по-бавно снеготопене.
"Колкото повече мисля за това, той се превръща в една от онези изненадващи истории", коментира Мъселман, който използва историческите измервания на дебелината на снежните маси и компютърни симулации, за да предскаже как скоростта на топене ще се промени до края на века.

Разрушаване на цикъла
Един по-бавен темп на топене ще има сериозни последици за водния цикъл в области, които разчитат предимно на снеготопенето като източник на вода, като например планините в западната част на САЩ.
Ако снегът се топи на по-фини и тънки струи, е по-вероятно да се изпари или да се изсмуче от растенията и по-малко вероятно е да се влее в потоци и подземни резервоари.
Най-бавното и по-ранно топене може да означава и по-малко големи пролетни наводнения - което може да успокои хората, живеещи покрай планинските реки, но е лоша новина за тези речни системи като цяло. "Това ще има отрицателно въздействие върху екосистемите, които разчитат на големи разливи вода", заяви Мъселман.
Такива изненадващи и контраинтуитивни резултати ще се случват все по-често като изследователите ще научават повече за сложността на взаимодействията между климата и снега и ще усъвършенстват своите модели, вземайки ги под внимание, коментира Филип Марш (Philip Marsh), хидролог в Университета Wilfrid Laurier в Онтарио, Канада.

















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция