На 15.12.2017 г. катедра "Обща и приложна хидробиология" чества 70-годишния си юбилей.

В Аулата на Софийския университет се събраха много преподаватели, студенти от биологичния факултет, представители на други сродни институти, общината и бизнеса. Гости бяха доц. Мария Стойчева, заместник декан на Философския факултет, която поздрави катедрата от името на ректора на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков, изпълнителният директор на "Софийска вода" АД г-н Арно Валто.  

На тържественото събитие бяха представени и резултатите от проекта "Жива вода", разработен със спонсорството на "Софийска вода" АД - прекрасен пример как науката и бизнесът могат да си сътрудничат по един взаимно полезен начин. Много от възпитаниците на факултета намират реализация в "Софийска вода"  в областта на контрола и биологичното пречистване на водата.

За историята на катедра "Обща и приложна хидробиология" разказа доц. д-р Ирина Шнайдер, изброявайки дългата поредица от имена на изтъкнати учени, работили през годините в катедрата. Сред присъстващите бе проф. д-р Райчо Димков. начело на катедрата от 1996 година. Под негово ръководство катедрата разширява дейността си и през 2005 г. се преименува в катедра „Обща и приложна хидробиология“. От 2008 г. ръководител е проф. дбн Яна Топалова, под чието ръководство е и в момента катедрата се развива в духа на добрите традиции и новите образователни и научно-изследователски практики. Катедрата може да се похвали с участие в 25 международни проекта, 71 проекта, възложени от бизнеса, 31 от Фонда за научни изследвания, 688 публикации в авторитетни издания и над 300 участия в конференции. Участието в тези проекти дава възможност да се оборудват лабораториите към катедрата. Защитени са 680 дипломи и 15 докторски дисертации.

Проф. Топалова направи обобщено представяне на първата фаза на проекта "Жива вода", посветен на живите същества в най-дългата и една от най-пълноводните реки в България - Искър, река, която е от особено значение за водоснабдяването на столицата.

 Проектът, подчерта проф. Топалова, обхваща три целеви модула в единство: 

1. Образователен - специализирани знания умения и компетентности и квалификации на студентите от Софийския университет
2. Научно-изследователски - най-нови изследвания по биоразнообразие аквакултури и нови водопречиствателни технологии 
3. Социално-имиджов - да популяризира модела на взаимодействие на образование и наука между университета и бизнеса. 

Обединяващото в изследванията на катедрата, които бяха представени, е река Искър, свързаните с нея рибна фауна и водопречиствателни технологии. Научните разработки са част в обучението на студентите.

Аудиторията бе запозната с филма "Река Искър - дългият път на живота", заснет по време на летните учебни практики по Хидробиология във връзка с проект „Жива вода“.

Участници в проекта разказаха за изследванията си в горното и средното течение на река Искър, както и в едноименния язовир. Състоянието на живите същества е индикатор за качеството на водата. То е проучено на ниво отделен организъм, биоразнообразие и микроорганизми. Оценено е екосъстоянието на водните басейни с различна степен на антропогенно влияние.

Средното течение на река Искър е едно от най-замърсяваните в продължение на десетилетия, в долното течение вече играят роля самопречистващи процеси, но тук проблем са инвазивните видове.

Качеството на водата в яз. Искър се е повишило, за което свидетелства състоянието на зоопланктона. Откритите 2 неприсъствали преди това вида.

Доцент д-р Елиза Узунова и доцент д-р Галерида Райкова разказаха са състоянието на рибната фауна в река Искър. В горното течениеима 20 вида риби, 30% от които са неместни видове. Скобарът, в миналото емблематичен вид за този район, вече е изчезнал. Това е резултат от негативните влияние на фрагментирането на реката от многобройните прагове и завирявания, безогледен добив на инертни материали, черпене на вода за изкуствен сняг за Боровец, свръхнаторяването на околните земи и зарибяването с неместни видове. Доцент Райкова представи резултатите от успешната акция по зарибяване с главоч на р. Палакария. 

Мерките, които тя предлага за опазване и възстановяване на биоразнообразието в река Искър са:

• премахване на прагове и вецове, които не се използват;
• конструиране и ремонтиране на рибните проходи;
• строг контрол върху риболова и 
• забрана на самодейните зарибявания.

В средното течение на реката са открити 18 вида риби и е извършено частино зарибяване с кефал. Състоянието на водите обаче е тревожно - индикатор за това е, че са намерени тежки метали като олово, цинк и кадмий не само в стомашночревния тракт, но и в самите мускули на рибите. Девет малки веца променят състоянието на Средния Искър най-вече със залповото освобождаване на води. В района на река Лесновска по проект е възстановена влажна зона за почивка на мигриращите водоплаващи птици, зарибен е яз. Негован със сомове, шарани, щипок, блатни костенурки.

А какво се случва на микрониво се установява по метода на флуоресцентна ин ситу хибридизация (FISH).

Приветствено слово произнесе изпълнителният директор на "Софийска вода" АД г-н Арно Валто, който изтъкна важността на работата на научния екип. Той заяви, че е горд с резултатите на съвместният проект и благодари на участниците в него.

Още по темата

22/03/2016

Животът

Животът е одушевена вода