През нощта на 25 юли 2016 г. фин поток от лилава светлина прорязва небето на Севера. Това е прекрасна, загадъчна гледка и групата наблюдатели, които станаха свидетели на това, решиха да дадат на явлението подобаващо величествено име: "Стив" - препратка към детския анимационен филм "През плета" (Over the Hedge), където героите дават това име на едно същество, което не са виждали преди.
Като се има предвид неговото съвпадение по време със северното сияние, се предполагаше, че "Стив" е просто част от полярното сияние - блестящите цветни завеси, които се появяват в нощното небе, когато заредени частици плазма от слънцето се носят през пространството на слънчевите ветрове и се сблъскват със земното магнитно поле, което като фуния ги насочва към полюсите.
Но едно ново проучване, публикувано на 20 август в списание Geophysical Research Letters, предполага, че това просто обяснение е неприлажимо в този случай.
Според изследователи от Университета в Калгари в Канада и Калифорнийския университет в Лос Анджелис, "Стив" не съдържа очевидните следи от заредени частици, които преминават в земната атмосфера. "Стив", следователно, изобщо не е полярно сияние, а нещо съвсем различно - мистериозен, до голяма степен необясним феномен, който изследователите наричат "небесно сияние".
"Основният ни извод е, че "Стив" не е полярно сияние", коментира ръководителят на изследването, Беа Галардо-Лакурт (Bea Gallardo-Lacourt), космически физик в Университета на Калгари в Алберта, Канада. "Така че точно сега ние знаем много малко за него и това е прекрасно"
Какво знаем за "Стив"
За фотографите и звездните наблюдатели от северните страни "Стив" е познат нощен феномен от десетилетия насам. Но мистериозните ленти светлина влизат в научната литература за първи път едва в началото на тази година, благодарение главно на усилията за проследяване на "Стив", координирани от Facebook групи като Alberta Aurora Chasers. Описвайки го в списание Science Advances през март, изследователите (включително Галардо-Лакурт) решават да запазят името на явлението "Стив" като официална номенклатура за цветното събитие, но го променят на акроним за "Strong Thermal Emission Velocity Enhancement" - или STEVE. Съкращението означава "Силна топлинна емисия с повишена скорост".
В сравнение с полярните сияния - които обикновено блещукат в широки ленти със зелена, синя или червеникава светлина в зависимост от надморската височина - "Стив" е забележително тънък, обикновено се появява като единична лента с пурпурно-бяла светлина. Тя може да е тясна, но затова пък е дълга - за разлика от вълнообразните северни светлини, "Стив" сякаш разрязва право нагоре нощното небе, често на протежение на повече от 1000 километра.
Новото проучване установи, че "Стив" изглежда и действа като своя по-познат братовчед, северното сияние. Когато сателит на Европейската космическа агенция (ESA) преминава директно през "Стив" през юли 2016 г. инструментите на борда потвърдиха, че това е струя от невероятно бърз и горещ газ. Температурата на въздуха на 300 км над повърхността на Земята се повишава до 3000° C и се движи около 500 пъти по-бързо от въздуха наоколо. Лентата от горещ, издигащ се газ е широка около 25 километра.
На 28 март 2018 г. "Стив" отново се появява на небето в северната част на Канада и попадна пред сензорите на записваща апаратура на земята и в небето. В новото проучване на Университета в Калгари Галардо-Лакурт и нейните колеги решават да използват данните, записани онази нощ, за да изследват тайнствения произход на Стив.
Астрофотографът Пол Зиска споделя тази снимка на явлението „Стив” - след това наречено потенциална протонна дъга - в Space.com през октомври 2015 г. Той засне фотографията в Националния парк „Банф” в Канада на 10 май 2015 г.
Кредит: Paul Zizka/zizka.ca
Мистерията Стив
За новото си изследване екипът комбинира изображения, взети от мрежа наземни камери с данни, събрани от един от полярните операционни екологични спътници на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA), оборудвани с инструменти, способни да откриване на заредени частици, които се спускат в земната атмосфера.
Противно на констатациите от изследването на "Стив", публикувани по-рано тази година, спътникът не установи каквито и да било заредени частици да се спускат надолу по линиите на магнитното поле на Земята, което показва, че каквото и да създава "Стив", то не следва същите правила като слънчевите частици, които предизвикват полярното сияние.
Мистериозната лента небесна светлина, известна като STEVE, пресича небето над Британска Колумбия, Канада на 10 април 2018 г. Според ново проучване STEVE не е полярно сияние (видимо тук в десния ъгъл над хоризонта), а нещо напълно нова за науката.
Кредит: Ryan Sault / Alberta Aurora Chasers
Според авторите това означава, че "Стив" вероятно няма характеристиките на полярно сияние, а всъщност е нещо съвсем различно. Какво би могло да е това? Според Галардо-Лакур, това е нещо "напълно непознато", но тя и колегите й нарекоха мистериозния феномен "небесно сияние".
"Въз основа на нашите резултати можем да потвърдим, че STEVE вероятно е процес, свързан с йоносферата", пишат изследователите, като се позовават на нивото ѝ в атмосферата на Земята, между 60 и 1000 км над земната повърхност и е непосредствено под магнитното поле на планетата. Ще бъдат необходими още наблюдения, направени на различни нива на атмосферата, за да се разгадаят напълно причините за тази мистерия на мистериите - добрият стар Стив.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари