09 август 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

4 фактора обясняват защо много хора не се доверяват на науката

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 юли 2022 в 06:48 34600
Снимка: Nijwan Swargiary/Unsplash

Недоверието в науката е огромен проблем. В сегашната ни среда то директно води до смъртта на хора. Голяма част от дезинформацията, с която се сблъскваме, е преднамерена и организирана, а още по-лошото е, че проучванията показват, че лъжите изглежда се разпространяват по-бързо онлайн и често са по-убедителни от истината.

Психологът Авива Филип-Мюлер (Aviva Philipp-Muller), изследваща кои типове нагласи предсказват поведението на хората и методите за убеждаване и комуникация, в проучване, публикувано в PNAS, заедно със свои колеги се опитва да очертае актуален и цялостен преглед на това как да се справим с този труден проблем.

Един от най-големите митове за комуникацията на науката е, че само представянето на знания ще накара хората да действат логично. Това се нарича модел на информационния дефицит и е начинът на комуникация, който се използва у нас, но след глобалната пандемия и климатичната криза вече имаме безброй примери за това как това често не работи.

"Ваксинациите някога бяха нещо стандартно, което всички приемаха", разказва психологът от Университета на Охайо Ричард Пети (Richard Petty). "Но през последните години имаше няколко тенденции, които спомогнаха за по-лесното убеждаване на хората в обратното на научния консенсус по отношение на ваксинациите и други въпроси."

Макар че това може да е трудно за преглъщане от много от нас, хората имат много основателни причини за недоверието си.

Като начало фармацевтичните компании са ни дали много причини да не им се доверяваме, използвайки "научно" звучащи твърдения, за да подсилят позициите си с цел печалба. Нещо повече, науката невинаги се справя добре с поставените задачи, а голяма част от медиите подклаждат настроения срещу "елитарните" експерти и засилват антинаучните възгледи.

Всички тези съмнения, конфликти и информационно претоварване подкопават доверието на хората в учените, а тези от нас, които често са отговорни за предаването на научна информация на обществеността, като медии и държавни служители, се справят още по-зле с доверието.

Това недоверие към източника на информация е една от четирите основни пречки пред възприемането на науката, които Филип-Мюлер и колегите ѝ посочват в своя обзор.

Когато информацията оспорва основните убеждения на човека, противоречи на групата, с която той се идентифицира, или не съответства на неговия собствен стил на мислене, са другите основни бариери, които екипът изтъква.

"Общото между всички тези четири базисни проблеми е, че те разкриват какво се случва, когато научната информация е в противоречие с това, което хората вече мислят, или с техния стил на мислене", обяснява Пети.

1. Недоверие в източника на информация

Както беше споменато по-горе, липсата на доверие в източника на информация се появява отново и отново като една от основните причини хората да не приемат научна информация.

Легитимният и задълбочен научен дебат може също така да обърка хората, които не са запознати с научния процес, което допълнително подкопава доверието, когато се разпространи в публичното пространство.

За да се преборят с тези проблеми с доверието, изследователите предлагат да се подчертае обществения характер на науката и да се наблегне на по-широките, просоциални цели на научните изследвания. Екипът обяснява, че честното отчитане на позициите на другите и на недостатъците на собствените позиции, вместо да ги отхвърляте, също може да допринесе за по-доброто изграждане на доверие.

"Когато се правят научни послания, може да се признае, че противоположната страна има основателни опасения, но да се обясни защо научната позиция е за предпочитане", отбелязва Филип-Мюлер.

2. Лоялност към общността

Начинът, по който е устроено мисленето ни като социален вид, ни прави много уязвими понякога да вярваме сляпо на тези, с които се идентифицираме като част от собствената си културна група - независимо от образованието ни. Това явление се нарича културно познание.

"Работата върху културното познание показва как хората изкривяват констатациите на научните изследвания, за да ги напаснат към ценностите, които са важни за тяхната културна идентичност", пишат Филип-Мюлер и колегите ѝ.

Политическата поляризация и социалните медии допринасят още за това изкривяване. Хората са по-склонни да вярват на учени, които се появяват по медии, които подкрепят техните политически пристрастия.

"Социалните медийни платформи като Facebook предоставят персонализирани новинарски канали, което означава, че консерваторите и либералите могат да получават изключително разнообразна информация", обяснява Филип-Мюлер.

За да се преборим с това, трябва да намерим общ език, да създадем информация, която да е предназначена за конкретни целеви аудитории, и да си сътрудничим с общности, които имат антинаучни възгледи, включително с хора, които традиционно са изолирани от науката.

3. Информацията противоречи на личните убеждения

Вътрешните конфликти, създадени от информация, която оспорва нашите социални или лични убеждения, като морал и религия, водят до логически грешки и когнитивни предубеждения, като когнитивен дисонанс.

"Научната информация може да бъде трудна за преглъщане и много хора по-скоро биха отхвърлили доказателствата, отколкото да приемат информация, която показва, че може да грешат", пише екипът в статията си. "Тази склонност е напълно обяснима и учените трябва да са готови да го разберат."

Така че ключовите стратегии за противодействие на това включват показване на разбиране на гледната точка на другия човек.

"Хората се защитават, ако смятат, че са атакувани или че сте толкова различни от тях, че не могат да ви се доверят", посочва Пети. "Намерете някои общи позиции и работете оттам."

Контраинтуитивно, повишаването на общата научна грамотност на някого всъщност може да доведе до обратен ефект, тъй като му осигурява умение да подкрепи по-добре своите вече съществуващи убеждения.

Вместо това се препоръчва повишаване на уменията за научна аргументация и медийна грамотност, превенция или имунизиране на хората срещу дезинформацията, както и оформяне на информацията в съответствие с това, което е важно за конкретната аудитория, и използване на личен опит.

4. Информацията не е представена в подходящия стил за възприемане

Този проблем е най-простият от четирите базисни - просто несъответствие между начина на представяне на информацията и стила, който е най-подходящ за аудиторията. Това включва неща като това да се предпочете абстрактна пред конкретна информация или да се акцентира върху популяризирането на информацията или върху превенцията на дезинформацията.

Тук Филип-Мюлер и екипът й съветват да се използват някои от същите тактики, които използват антинаучните сили. Например, подобно на технологичната и рекламната индустрия, изследователите трябва да използват метаданни за по-добро насочване на съобщенията въз основа на профилите на хората според личните им онлайн навици.

Независимо че сегашното ниво на приемане на научните изследвания от страна на обществото може да е разочароващо, добрата новина е, че макар доверието в учените да е спаднало, то все още е относително високо в сравнение с други информационни авторитети.

Колкото и да се гордеем с това, че сме логични същества, в действителност ние, хората, сме животни с объркани умове, които се управляват от социалните ни връзки, емоции и инстинкти също толкова, колкото и от логиката ни. Тези от нас, които се занимават с наука, независимо дали като поддръжници или практици, трябва да разбират и отчитат това.

Справка: Why are people antiscience, and what can we do about it?
Aviva Philipp-Muller, Spike W. S. Lee and Richard E. Petty 
PNAS, July 12, 2022; 119 (30) e2120755119
https://doi.org/10.1073/pnas.2120755119

Източник: These 4 Factors Can Explain Why So Many People Are Rejecting Science, TESSA KOUMOUNDOUROS


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.