15 декември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Писател: Всяка радикално нова технология плаши

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 09 март 2016 в 14:3034851

Нанси Крес е американски писател на научна фантастика. Родена е на 20 януари 1948 г. Има публикувани пет поредици, една от които с псевдоним, както и много други книги. Последната ѝ засега е от 2014 г. Наскоро интервю с нея направи сайтът "Internet of Things Executive Handbook".

"Интернет на нещата" ("The Internet of Things") превръща сценариите на научната фантастика в реалност. Днес някои от работите на Дик, Гибсън, Азимов и много други почти могат да бъдат прочетени в корпоративните документи. Кои са най-фундаменталните промени, с които се сблъскваме, и какво означава да си писател на научна фантастика в тази ситуация?

Две фундаментални промени в науката, които започнаха да трансформират нашия свят и ще го правят все повече през идните десетилетия, са Интернет и напредъкът в генетичното инженерство. И двете имат дълбоки ефекти в обществото и политиката. Интернет направи възможна организацията на революционни групи, увеличи криминалната дейност (Silk Road), увеличи прозрачността, намали поверителността, увеличи уязвимостта спрямо кибератаки и спрямо природни феномени като засягане на мощностите от слънчевите изригвания. Един силен електромагнитен импулс, планиран или космически, и цялото глобално общество ще бъде засегнато.

Генетичното инженерство вече промени лекарствата, които използваме, и културите, които отглеждаме, много повече, отколкото повечето хора осъзнават. Чрез селективното имплантиране на човешки ембриони в ин витро клиники, също така се оказа слабо, но далеч не никакво, въздействие върху човешката еволюция. Вярвам, че това явление ще се увеличава в бъдеще, когато офшорните центрове станат по-смели в експериментите с човешката тъкан. Ако от това има потенциална полза - а ние и сега знаем, че това е потенциално изгодно - генното инженерство го очаква ръст. Това не е лошо нещо. То може, например, да е единственият начин, по който да успеем да нахраним увеличаващото се световно население.

Това означава - каквото винаги означава промяната - размествания в рамките на и между обществата с оглед на това кой е силният и контролира ресурсите. За писателите на научна фантастика това е златна мина. Научната фантастика (или поне този вид, който аз пиша) е изградена върху наука и колкото повече научни открития се правят, толкова по-голяма е почвата за сюжети.

Писателите на научна фантастика рядко описват възникването на изкуствен интелект като успех, а много по-често като стъпка към Апокалипсиса. Днес визията за интелигентни, но зли машини е широко разпространена, въпреки че повечето експерти по роботика казват, че няма причина да бъдем вцепенени от страх, тъй като няма да имаме напълно изкуствен интелект в следващите няколко десетилетия, може би дори векове. Защо ни е толкова страх от собствената ни иновация?

Има два отговора на този въпрос. Първо, всяка радикално нова технология винаги е плашела; през 19 век Лудитите са се борили срещу тези "зли машини", които радикално щели да засегнат света им: тъкачните станове. Хората са подозрителни спрямо новото, понякога напълно обосновано, но с времето подозрението избледнява. Помня баба ми, която протестираше против тостерите: "От това нещо може да те удари ток!" С времето ги прие.

Второ, хората се страхуват от изкуствения интелект, защото фантастиката много често го представя негативно; помислете, например, за смъртоносните и безскрупулни роботи от неотдавнашния филм "Ex Machina". Авторите правят това, защото конфликтът е необходим за добрата история. Въпреки това, реалността може да е по-добра, и аз съм съгласна с онези експерти по роботика, които казват, че няма от какво да се страхуваме - поне не и в краткосрочен план.

Гледайки Ричард Брансън или Илон Мъск, някой може да си помисли за повестта на Хайнлайн "Човекът, който продаде Луната", класически разказ за бизнесмен, който комерсиализирал космическите полети. Навлизаме ли, най-накрая, в космическата ера?

Да, освен ако не се взривим преди това или не разрушим дотолкова планетата, че всички ресурси да трябва да се използват за елементарно оцеляване, или не погубим способностите си в борба помежду си. Мъск и Брансън се стремят към комерсиално изследване на космоса: космос с евентуална печалба. Печалбата е мощен двигател за действие. Аз съм много оптимистична относно бъдещето на космическите пътувания - много по-оптимистична, отколкото бях, да речем, преди 20 години. Въпреки това, дори и да имах възможността, аз лично не бих отишла в космоса. Става ми лошо дори и на увеселителните влакчета. И наистина ми харесва тук, на Земята.


Препоръчани материали
Боби 12.03 2016 в 11:45 1
+ 0
- 1
Наскоро изобретиха компютър, който работи извличайки енергия от протеини... ;) С какво ли ще се ХРАНЯТ бъдещите поколения роботи с изкуствен интелект при това положение...? Може би с месо... Защо не и човешко месо... :(
 
Още от : Технологии
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.