И тази година, вече по традиция, Софийският фестивал на науката 2018 приключва oфициално с финала на зрелищното състезание "Лабораторията за слава Famelab" на 12 млади "апостоли" на науката за вниманието на публиката и журито.
Този конкурс започва като част от Челтнъмския фестивал на науката в Англия и за 12-те години от своето съществуване през него са минали стотици учени.
Любов Костова, директор на Британския съвет в България, организатор на фестивала и обясни правилата на състезанието.
FameLab е конкурс за разбираемата, комуникативната наука, който се провежда в 30 страни от 5 континентите, а победителят ще представя България на турнира на шампионите в Лондон.
Всеки един от участниците в състезанието има 3 минути за своята презентация.
"На първо място - абсолютната научна достоверност - този конкурс не е за псевдонаука, за боклукнаука, той е за истинска наука" - подчерта Любов Костова. Това, което ще разкажат съзтезателите трябва да е "точно и вярно". Вторият важен критерий е "харизмата", която по думите на Любов Костова "означава всеки да пожелае да тича след презентатора и да поиска да задава още въпроси". И третият критерий е просто "яснота и разбираемост", това е т.нар. "фактор Любов", както се изрази директорът на Британския съвет, тоест информацията да може да се разбере и от неспециалисти.
Първа в атрактивна червена рокля бе студентката по медицина Петя Конакчиева, която изтанцува своята презентация, показвайки нагледно как работи мултитаскингът - способността на правим няколко неща в едно и също време. Дълготрайната ни памет ни дава възможност повтарящи се действия да станат автоматични и се превърнат в стериотип. И точно като Наполеон, дори много по-добре една майка с малко дете се справя с няколко дейности едновременно.
Петя Конакчиева
Никола Ралчев, студент по биология и експерт по имунология, обясни как се появяват алергиите като сюжет от филма "Годзила" - нашият организъм е като градът, нападнат от чудовището - многоклетъчен паразит, имунната ни система е полицията, която се опитва да се справи с нашественика. И подобно на популярния филм - заедно с Годзилата, градът е почти разрушен. Понякога както полицията може да се заблуди, така и имунните клетки правят грешки и виждат въображаема "Годзила" в безвреден компонент на околната среда - прах, полен - и така се появяват алергиите.
Докторантът по молекулярна биология Александър Атемин ни разказа за магията да накараш някой друг да прави това, което искаш - и това е много разпространено в природата. Паразитите като тенията и чернодробния метил не разчитат на случайността - те манипулират междинния си гостоприемник, за да са сигурни, че ще стигнат до крайната си цел, където ще се размножат. Така например тенията прониква в мозъка на междинния си гостоприемник - агнето - забавя реакциите му като го прави по-лесна плячка на вълка, който е крайният му гостоприемник. Ларвата на чернодробния метил пък се развива в първичната нервна система на мравката и я кара да се изкачи на върха на тревичките - така е по-вероятно някоя нещастна крава да я погълне и зарази, а тенията да се размножи и оцелее. Най-фантастичният пример са вирусите, които изчакват клетките ни да се "почувстват добре", за да нападнат.
"Така че следващия път, когато се разболеете от вирус, не го приемайте като нещо лошо - вие сте в плен на магия" - завърши презентацията си Атемин.
Две британки, следващи магистърска степен по медицина в Пловдивския медицински университет, също участваха в конкурса - Алона Шаджи ни разказа за вечността на митохондриите, а Рейчъл Акужор, гушнала една кукла-бебе, обясни как допаминът предизвиква майчинските чувства.
Алона Шаджи
Докторантът по физика Калоян Генков разказа за ефективността на транспорта - традиционния и електромобилите. Равносметката е, че голяма част от енергията се губи, просто затопляйки атмосферата, но при автомобилите, задвижвани с електичество, тези загуби са 10%, а ефективността им се увеличава още повече, защото се използва и енергията за спиране. Това е важно, защото 1/5 от произвежданата от човечеството енергия, отива за транспорт.
Може би най-полезната и поучителна бе презентацията на Савина Стоицова, магистър по молекулярна и клетъчна биология от Университета в Хайделберг, докторант по епидемиология като в момента работи и преподава в Националния център по паразитни болести.
Тя разказа историята на доктор Амейо Ададевох (Ameyo Adadevoh), която през 2014 г. ограничава по-широкото разпространение на вируса на Ебола в Нигерия, като поставя пациент под карантина въпреки натиска от страна на либерийското правителство, че задържа чужд гражданин. Тя предотвратява излизането му от болницата като по този начин изиграва ключова роля в ограничаването на разпространението на вируса в Нигерия и спасява много животи. Самата тя, грижейки се за болния, се заразява с вируса на Ебола, разболява се и умира.
Пакистан, 2017 - една доброволка, която всеки ден изминава километри в планинсклите размирни райони на Пакистан с хладилна чанта с ваксини. Тя се грижи всяко дете в тези труднодостъпни и опасни райони да получи ваксина срещу детски паралич. Заради хора като нея тази болест днес почти я няма по света.
"Науката казва, че карантината е важна при Ебола, науката казва, че ваксината срещу детски паралич работи, но ако няма кой да чуе науката, тя няма да му помогне", подчертава Савина.
Заради усилията на здравните работници и на тези две жени, днес много хора приемат липсата на заразни болести за даденост. Но миналата година в Европа имаше 14 600 заболели от морбили, а 37 от тях починаха. Причината за 90% от случаите е, че не са били ваксинирани, голяма част от тях, защото родителите им са престанали да се вслушват в науката.
Савина Стоицова
С голяма доза актьорско майсторство Борис Яначков ни разигра един етюд - "Ама каква голяма публика... малко по-бързо започна да ми бие сърцето, започнах малко по-бързо да дишам ..." . Неговата тема бе страхът и това, което го причинява - L-1 (3,4-диоксифенил)-диметиламиноетанол или адреналин. Той се образува под действието на нервни импулси - и влияе на организма ни по много начини - учестява пулса, дишането, повишава кръвното налягане и ... може да ни направи супергерои.
Борис Яначков
Божидар Манджуков от "Корпуса за бързо гърмене" ни накара да погледнем под друг ъгъл на един детски въпрос - "Кое е по-тежко - килограм желязо или килограм памук?" И отговорът е "зависи от плътността на въздуха". Тук трябва да се направи разлика между понятията за маса и тегло - масата е мярка за инертността на обектите, а теглото е силата, с която ни привлича Земята. Но срещу последната действа подемната Архимедова сила. И тъй като въздухът е флуид, неговата плътност е важна за определянето на теглото. За това Божидар се е сетил, разглеждайки инструкциите за калибриране на теглилки. А метрологията е неговата страст.
Николай Адамов, студент по химия обясни защо доматите вече не са вкусни. Червеният цвят е привличал вниманието на нашите предци, които са го възприемали като знак, че плодът е узрял и вкусен. Но през 50-те години на миналия век се прави усилена селекция, резултатът на която са домати, които почервеняват по-рано, фотосинтезата се прекратява преди да се образуват химическите вещества, които им придават вкус.
"Следващият път, когато си помислим дали тези домати не са от пластмаса, сега знаем, че те просто не са узрели" - завършва Николай.
"Достоевски е казал, че красотата ще спаси света" , започва Сабина Георгиева, доктор по анализ и оценка на риска. Но дали една красавица ще може да се спаси в силна магнитна буря и радиоактивност хиляди пъти над допустимата за човекаи липса на кислород? Едва ли. Но едно миниатюрно невзрачно същество - бавноходката - е способно на това. Тя може да издържи на 6 атмосфери, температури от -200 до +140 градуса по Целзий и 5000 грея радиация. Тя изпада в състояние на криптобиоза, при което метаболизмът и намалява до 0,01% в случай на криза. (вж "Кое животно ще оцелее след края на света").
А физикът Калин Колев може би наистина притежава суперсили - успя за 3 минути да ни обясни и изиграе основните положения на Специалната теория на относителността.
Наградените
Проф. Диана Петкова от името на Съюза на учените в България отличи четирима от участниците: Александър Атемин, Калин Колев, Никола Ралчев и Сабина Георгиева.
Фаворитът на Аурубис бе Божидар Манджуков, който получи и парична награда от 1000 лв.
Публиката даде най-много гласове за разказа на Савина Стоицова.
Трета награда и 500 лв бяха връчени на Сабина Георгиева и Александър Атемин. Втората награда и 750 лв. получи Алона Шаджи.
Победителят на FameLab за 2018-та година стана Борис Яначков. Той ще представи България на Световния турнир на FameLab в Лондон.
Да му пожелаем успех!
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари