Акценти на Софийския фестивал 2024: Тема "Космос" - територия на мечтите

Сами ли сме? Какво се намира отвъд „Бледата синя точица“, която всички споделяме и наричаме Земя? Как и къде да търсим живот във Вселената ще обсъждаме с молекулярния биолог проф. д-р Милена Георгиева, химика проф. д-р Милен Богданов, астрофизика доц. д-р Владимир Божилов и биолога на развитието д-р Петър Ефтимов. Всеки от тях има свой поглед и своя връзка с една гранична област на познанието, която се взира в миналото ни и докосва бъдещето – Астробиологията. Няма по-голяма тема от Космоса. Освен Живота!

Може би най-големият въпрос, на който Стивън Хокинг се опита да отговори в своята необикновена кариера, беше как Вселената е могла да създаде толкова съвършено гостоприемни за живот условия. Размишляването върху тази мистерия го накара да проучи произхода на Големия взрив, но ранната му работа изпадна в криза, когато математиката предсказа много големи взривове, създаващи безжизнени вселени.

В катедрата по теоретична физика в Кеймбридж, Стивън Хокинг и Томас Хертог работят рамо до рамо в продължение на двадесет години, за да разработят нова теория за Космоса, която би могла да обясни появата на живота. Те стигат до революционната  идея, че законите на физиката еволюират: "Ние създаваме Вселената толкова, колкото Вселената създава нас".

Знаем, че вселената далеч не е статична, а се разширява ускорено. И все пак, много загадки остават неразгадани, включително природата на тъмната енергия, движеща това ускорение. Възможно е следващото поколение телескопи, например Евклид, Нанси Грейс Роман или телескопа на китайската космическа станция, може да държат ключа към отговорите на тези основни въпроси. Каква ще е критичната роля, която телескопите за космически изследвания ще играят в по-нататъшното ни изследване на тези дълбоки мистерии ще разберем от Д-р Ран Ли, професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките.

Нямаме нужда да се тревожим като индивиди, че голям астероид ще се разбие на Земята -шансовете в рамките на нашия живот са много ниски. Като цивилизация обаче ТРЯБВА да направим нещо. Знаем, че в миналото е имало опустошителни астероидни удари (напр. този, довел до изчезването на динозаврите) и ще се случат отново, ако не предприемем нищо. За щастие, вече има значително международно сътрудничество за защита на Земята срещу астероидни удари. Научете повече за предпазването на Земята и последните новини от астероида Озирис-Рекс от Д-р Умберто Кампинс, международно признат експерт по астероидите, особено тези, които могат да застрашат Земята.

Спътникът на Сатурн Мимас е с геологично неактивна повърхност, която изглежда е и много древна. Въпреки това, данните, получени от космическия апарат Касини-Хюйгенс за въртеливото движение и орбитата на Мимас, разкри наличието на млад подземен океан.

Така Мимас стана най-малкият спътник в Слънчевата система, за които са открити доказателства за съществуване на океан под повърхността.

Научете повече от френския астрофизик Никола́ Рамбо́ от Сорбоната.

Кацанията на американски космически кораби с хора на лунната повърхност преди повече от 50 години е едно от най-емблематичните постижения на човечеството през ХХ век. Има, обаче, известна прослойка от хора дори и днес, които не вярват, че това наистина сее случило. Наистина, трудно е човек да повярва, но понякога инженерният гений на човека постига чудеса, които са неразличими дори и от магия! Заповядайте, за да научите от авиокосмическия инженер, основал Космическа академия за деца в България и работил в NASA, Тихомир Димитров, най-интересните неоспорими доказателства, че хора са кацали на Луната.

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

Кълбовидните звездни купове в нашата галактика са едни от най-старите обекти за наблюдение на интересни рентгенови източници в тях. Огромен е приносът на космическите телескопи в рентгеновия диапазон за детектирането на гореспоменатите източници при успешно осъществяване на редица мисии на NASA, ESA и други водещи световни космически агенции. От Светослав Ботев ще научим повече за научните изследвания в тази област, основните характеристики на тези обекти, предизвикващи интерес в съвременната наука, както и за бъдещите научни цели, на базата на днешните достижения, посредством които ще се търси по-цялостно обяснение на явленията чрез прилагане на по-точни методи за проучване на новите наблюдателни данни.