Над 120 учени от България и 10 страни по света участват в XIV-ия Софийски фестивал на науката от 9 до 12 май в София Тех Парк
Софийският фестивал на науката ще се проведе за четиринадесети пореден път, за да запознае търсачите на знания за света с последните иновации и откритията на признати експерти по теми като Здраве, Технологии, Космос, Наука и изкуство, Годишнини. От 9-и до 12-и май София Тех Парк ще бъде домакин на вълнуващи срещи с учени, изложби, работилници и демонстрации, ексклузивна фестивална книжарница, премиерна прожекция на филм от Полша, както и на богата училищна програма. Публиката ще чуе разкази на учени от България, Австрия, Белгия, Испания, Китай, Португалия, Турция, Украйна, Унгария, Франция и САЩ.
Фестивалът се организира от фондация „Красива наука“ и е отворен за всички, които споделят любопитство към постиженията, които движат човечеството напред и влияят на качеството и начина ни на живот. Съдържанието е поднесено на достъпен и разбираем език, за да обогати представите за актуалните теми в науката и разшири кръгозора на неспециализираната публика. Събитието се провежда под патронажа и националното партньорство на Министерството на образованието и науката. Част е от Календара на културните събития на Столична община.
Акценти от представянето на гостуващите учени:
● За тазгодишното издание у нас пристига проф. Томас Хертог – белгийски космолог, работил редом до Стивън Хокинг в Кеймбридж в продължение на двадесет години. Новата му книга ще бъде налична във Фестивалната книжарница, където гостите ще могат да получат и автограф от автора след неговата презентация.
● Александър Грасар – френски изследовател, ръководител на лаборатория в Института Пастьор в Лил, ще представи разработки на нови технологии за орган върху чип за по-добро разбиране на инфекциозните заболявания.
● По повод 120-годишнината от рождението на американския теоретичен физик Робърт Опенхаймер гост на фестивала ще бъде австрийският професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер.
● Археологът д-р Леонор Медейрос, гл. асистент във Факултета по социални и хуманитарни науки на Лисабонския университет NOVA (NOVA FCSH) ще запознае аудиторията с археологическите инициативи от вида „Направи си сам“ и ролята им в документирането и разбирането на нашето минало.
● Проф. д-р Жолт Лавица ще представи резултатите от проучвания, проведени от групата за изследване на образованието STEAM в Университета Йоханес Кеплер в Линц, Австрия, относно влиянието на разширената/виртуална реалност и 3D печата върху обучението и работата на учителите в различни страни.
● Каква ще е критичната роля на телескопите за космически изследвания за изучаването на природата на тъмната енергия, ще разберем от д-р Ран Ли, професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките.
● Представителят на National Geographic Society, археолог и специалист по праисторическата археология на югозападна Азия доц. д-р Ема Байсал ще разкаже за начините, по които археолозите откриват неизвестни досега подробности от праисторическия живот, използвайки малките детайли на артефактите.
● Никола Рамбо – преподавател и изследовател в Парижкия университет Сорбона и в Института по небесна механика и изчисляване на ефемериди към Парижката обсерватория, ще ни запознае с откритията за подземния океан на сатурновата луна Мимас.
● Чрез театралния жанр и в хумористичен тон, испанските учени Кристина Лампон Диестре и Алберто Виво Поркар от групата Big Van Ciencia ще представят успехите на жените в историята чрез стендъп шоуто „Наука с име на жена“.
● Д-р Лида Син от Китайския университет по геонауки (Пекин) ще сподели как палеонтолозите използват различни технически методи за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят.
● Какво е приложението на метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“ ще научим от украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева.
● Публиката ще се наслади на премиерна прожекция на филм за живота на Мария Склодовска-Кюри, която се организира по повод 90 години от смъртта на нобеловата лауреатка.
● На живо по видеовръзка ще се включи д-р Умберто Кампинс – Pegasus професор по физика и астрономия, член на мисията на НАСА за връщане на проби от астероида OSIRIS-REx, която достави пробата от астероид обратно на Земята през 2023 година.
● Специално за фестивала пристига и българинът проф. Николай Бобев, професор по физика в Католически университет Льовен (Белгия), където преподава и прави научни изследвания по фундаментална теоретична физика от 2014 година.
Сред участниците от страна на българската научна общност са:
● от Българската академия на науките: чл.-кор. проф. дгн проф. Кристалина Стойкова (зам. директор на Геологическия институт); доц. д-р Владимир Бозуков (ръководител на секция, Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания); проф. д-р Светлана Николова (директор на Ботаническата градина); проф. д-р Лъчезар Филчев (Институт за Космически изследвания и технологии); проф. д-р Иван Дреновски (Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите); доц. д-р Тодор Чобанов (Институт по балканистика с център по тракология); доц. д-р Петя Димитрова (Институт по микробиология); доц. д-р Мария Ганчева, доц. д-р Ралица Велинова, доц. д-р Любомир Александров (Институт по обща и неорганична химия); д-р Виолета Желязкова и Владимир Николов (Национален природонаучен музей), д-р Мартин Недялков (Институт по обща и неорганична химия); и др.
● От СУ Св. „Климент Охридски” на фестивала ще бъдат докторът на науките по теоретична и математична физика проф. дфн Ана Пройкова; атомните физици и участници в екипа на ЦЕРН проф. д-р Леандър Литов, доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов; астрофизикът и зам. декан на Физическия факултет доц. д-р Владимир Божилов; химиците проф. дхн Милен Богданов и доц. д-р Лъчезар Христов; деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, заместник-деканът доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров; молекулярният генетик и ръководител на лаборатория по синтетична биология и биоинформатика проф. д-р Роберт Пенчовски; молекулярният биолог д-р Петър Ефтимов, докторантът по квантова информатика Иво Михов; палеонтологът доц. д-р Дочо Дочев, и др.
● От Университета по архитектура, строителство и геодезия: доц. д-р инж. Борис Цанков, преподавател в катедра „Хидравлика и хидрология“ и участник н ХХХII Българска антарктическа експедиция, д-р инж. Добрил Вълчев и д-р Боян Борисов.
● Националният институт по метеорология и хидрология ще се представи с доц. д-р Лилия Бочева, директор на департамент; гл. ас. д-р Анастасия Стойчева, оперативен синоптик; Евгения Трайкова, Красимир Стоев, Ралена Илиева и Георги Цеков.
● От Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски" ще видим доц. д-р Аспарух Камбуров; гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Александър Чаначев.
● Пловдивският университет „Паисий Хилендарски" ще бъде представен от ас. д-р Стефан Николов, физик и доктор по методика на обучението по физика.
● От Медицински университет - София зрителите ще се срещнат с генетика Галя Петрова и мениджър на проекта „Геномът на България“ Цветана Керелска.
● И още: съоснователят и главен изпълнителен директор на стартъпа за тестване и повишаване на надеждността на системи, базирани на изкуствен интелект Efemarai д-р инж. Светлин Пенков, химикът Наско Стаменов, ветеринарният лекар д-р Тома Щилиянов; екологът Христина Тодорова-Филипова от Софийския зоопарк; уредникът на Национален музей „Земята и хората” д-р Петко Петров; авиокосмическият инженер и създател на Космическа академия за деца Тихомир Димитров; учителите на ЧСУ „Наука за деца"; образователните предприемачи от Академия „Роботика“, Академия по програмиране „Dev Academy”, Детски научен клас ДНК, Споделен работилница за деца и младежи МИНТИ, Технократи, Университет за деца, Център по забавна математика, MindHub, и много други.
В Основната програма посетителите ще могат да изберат актуални теми от различни научни и технологични области. Ще търсят отговори на въпроси като може ли астероид да ти съсипе деня, радиоактивни ли са глиганите, какъв е светът според роботите, как имунната система отвръща на удара на вирусите. Ще разговарят за потънали континенти на Земята и океани на луната Мимас, за древни фосили и бъдещите органи върху чип, за Вселената и всичко останало.
Закриващото събитие на ХІV-ия Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. Организаторите приканват всички с интерес към развитието на интернет технологиите, познанията за тъмната материя, зараждането на Вселената, възможностите за лечение на рак и към приноса на ЦЕРН в редица други направления, да изпращат предварително въпросите си на сайта, в социални мрежи и на адрес communications [@] beautifulscience.bg.
Гостите могат да разгледат общата програма по дни, работилници и теми и да запазят местата си за всяко конкретно събитие през уебсайта на фестивала.
В Училищната програма заявките започнаха още от м. март и до момента 2500 ученици от десетки училища от София, Самоков, Пирдоп, Златица и други близки до столицата селища са настанени на повече от 4400 места. Учители ще могат да продължат да правят заявки, но вече само за оставащите места в програмата.
Учениците ще участват в работилници, интерактивни преживявания, дискусии и вдъхновяващи шоута за различни възрасти. Специално за учители организаторите са предвидили и няколко срещи. Сред тях в Училищната програма с български експерт по използване на изкуствен интелект в класната стая, и в Основната програма с унгарски професор по образователни технологии.
В Съпътстващата програма ще има среща с 20 международни млади изследователи от програмата National Geographic Explorers, които избраха именно фестивала като място за насърчаване на български учени да се присъединят; Регионален технологичен форум „Инженери в действие“ на Университет за деца. Изложби тази година има на Музейко, Регионален исторически музей Русе и антарктическия проект “Картички от пощ.клон 1090”. Зона Направи си сам в партньорство с Mr. Bricolage ще приема деца, които искат да се научат на основни умения да майсторят. Повече от 40 щанда с демонстрации и експерименти от институти, университети и образователни предприемачества ви очакват в Зона Откривател.
Достъпът до събитията на фестивала става с предварителни резервации на безплатни пропуски или закупуване на билети от сайта на фестивала. Повечето събития са безплатни за посетителите, а няколкото на брой събития с платен достъп са на стойност 5 лв. Възможно е зрители да закупят билет или да резервират място и по време на фестивала, но организаторите препоръчват да не чакат до последния момент поради изчерпване на местата.
"Пълна програма на Софийския фестивал на науката 2024 по дни"
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари