9 май, 17:00 до 18:00 ч., Зала КОСМОС в партньорство с А1
5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни
Растенията са изключително важна част от природата на нашата планета. Без тях животът на Земята е немислим. Чрез процеса фотосинтеза те формират кислорода, който човекът и останалите животните дишат. Ако ги нямаше растенията, нямаше да има нито човека, нито животните, а планетата щеше да изглежда като безжизнена пустиня. Те са основни и регулатори на глобалния климат. Те са източник на лекарства, дървесина, растителни влакна, използват се в козметиката, направата на парфюми, служат за възстановяване, носят естетическа наслада. Предполага се, че към днешната дата на Земята съществуват около 320 000 вида растения. А в Ботаническата градина на БАН се съхраняват повече от 5500 вида от цял свят. Това е най-богатата колекция на Балканския полуостров. Научете за някои от най-очарователните и с най-интересна биология и приложение растителни видове от проф. д-р Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН, и Диана Венкова, специалист международен обмен (Индекс семинум) и връзки с обществеността. Проф. Николова е дългогодишен преподавател по ботаника в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Университета в Палермо (Италия), изследовател в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН. 

9 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни

Какво точно представляват фосилите или вкаменелостите? Какви са най-интересните постижения в палеонтологията – науката, която изучава фосилите? Как се образуват и къде могат да бъдат намерени? Кои са най-известните фосили? Какво е нужно на един млад човек да знае, за да стане палеонтолог? Отговорите на всички тези въпроси ще разберем от доц. д-р Дочо Дочев, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, водещ специалист по палеонтология в България, участник в българските антарктически експедиции и член на екипа, открил динозаври край град Трън в България.

9 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

8 – 12 клас, възрастни

Местните ветрове са отличителна характеристика на климата за много райони в България. Обикновено това са подножията на някои планини и черноморското крайбрежие. Генезисът на местните ветрове е различен, като някои се проявяват само през лятото, а други – през студеното полугодие. В част от случаите причините са свързани с нееднаквото загряване на различна повърхност, например суша и вода. В други – с нахлуването на топъл или студен въздух, пренасян от циклони или антициклони. Някои от местните ветрове предизвикват краткотрайни екстремни прояви на времето – ураганна скорост на вятъра, рязко затопляне и регистриране на температурни рекорди, снеготопене и наводнения. Други оказват влияние върху средните месечни стойности на температурата и влажността на въздуха, облачността и валежите, имат пречистващ и освежаващ ефект. В много случаи местните ветрове са неотменна част от ежедневието ни през годината, без самите ние ясно да си даваме сметка за това. Проф. д-р Иван Дреновски е учен от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) при БАН, финалист в конкурса Лаборатория за слава FameLab 2013 г., участник в Софийския фестивал на науката 2014.

9 май, 18:30 – 19:30 ч., Зала КОСМОС в партньорство с А1
8 – 12 клас, възрастни

Нямаме нужда да се тревожим като индивиди, че голям астероид ще се разбие на Земята -шансовете в рамките на нашия живот са много ниски. Като цивилизация обаче ТРЯБВА да направим нещо. Знаем, че в миналото е имало опустошителни астероидни удари (напр. този, довел до изчезването на динозаврите) и ще се случат отново, ако не предприемем нищо. За щастие, вече има значително международно сътрудничество за защита на Земята срещу астероидни удари. Научете повече за предпазването на Земята и последните новини от астероида Озирис-Рекс от Д-р Умберто Кампинс, международно признат експерт по астероидите, особено тези, които могат да застрашат Земята.

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Посолство на САЩ.

9 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

8 – 12 клас, възрастни

През изминалата година излезе книгата „Променящият се климат на България – данни и анализи“, 2023, под редакцията на проф. Т. Маринова и доц. Л. Бочева, изд. НИМХ. Тя допринася за по-ясното разбиране на климатичните промени в България. Запознайте се с резултатите от изследванията на учените и специалистите от НИМХ, публикувани през последните 10-15 години в реферирани издания у нас и в чужбина. Авторите обобщават на разбираем език тези резултати в контекста на основните направления на научно-приложната дейност на НИМХ – метеорология, хидрология и агрометеорология. Климатичните промени имат много аспекти на локално проявление, които са обект на научните изследвания и научно-приложните разработки на НИМХ в областта на атмосферното замърсяване, прогнозирането на опасни явления, хидрогеологията и др., но в това издание сме се опитали да представим една по-обща картина на изменението на климата в България както в историческа перспектива, така и през следващите десетилетия до края на XXI век. Книгата е предназначена за широк кръг читатели. Доц. д-р Лилия Бочева е директор на департамент Метеорология в Националния институт по метеорология и хидрология и редактор и един от основните автори на представеното издание. Научни интереси: климатични анализи, екстремни метеорологични явления като конвективни бури, градушки, потенциално опасни валежи, торнадо и др.

9 май, 19:30 – 21:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Прожекция, 8 – 12 клас, възрастни

Биографичният филм за Мария Склодовска-Кюри (в ролята: Каролина Грушка) разказва за живота на нобеловата лауреатка в периода 1903-1911 г. Ето какво казва режисьорката на филма Мари Ноел: „Бих искала този филм да покаже жена от плът и кръв, невидима зад монументалната фасада. Полякиня, която трябва да напусне любимата си родина, за да се посвети на науката; човек, разкъсван от противоречия и дилеми, но никога не губещ от поглед целта. Целта ми е да запозная зрителите с непознатото досега човешко лице на тази героиня. След като гледаме този филм, бих искала да запомним Мария Склодовска-Кюри не само като женска икона на науката или полякиня, известна в цял свят, но преди всичко като вдъхновяваща, силна жена – индивидуалност, изключителна във всяко отношение, заслужаваща възхищение и достойна за подражание.“

По повод 90 години от смъртта на Мария Склодовска-Кюри.
В партньорство с Полския институт.

9 май, 20:00 – 21:00 ч., Зала КОСМОС в партньорство с А1
8 – 12 клас, възрастни

Ядрената авария в Чернобил през 1986 г. оказа голямо влияние върху горската екосистема в Централна Европа. Експертите съветваха да се ограничи яденето на гъби след аварията заради високото ниво на радиоактивно замърсяване, но месото на дивите животни също бяха засегнато в продължение на няколко години. Докато радиоактивното съдържание в елените и сърните очаквано намаляха с течение на времето, измерените нива на радиоактивност в месото на дивата свиня и до днес остават изненадващо високи. Разберете за този парадокс и какво да очакваме занапред от австрийския професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер.

По повод 120 години от рождението на Робърт Опенхаймер.

На английски, с превод на български.
В партньорство с Посолство на Австрия.

10 май, 15:00 – 16:00 ч.
Зала НАУЧНО КАФЕНЕ

8 – 12 клас, студенти, учители

Проектът Future Work 4’s има за цел да разработи игровизиран отворен онлайн курс (MOOC), който да предостави на студентите и учащите се 4 трансверсални умения, които се определят като критични за работната сила през 21 век. Ориентираната към бъдещето учебна програма съчетава 4 теми: дигитални умения, зелени умения и екологично съзнание, предприемачество и иновации и социални и кариерни умения. Таня Йорданова е експерт програми и проекти в Научноизследователски сектор при Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя има богат предишен опит в управлението на Европейски проекти и в момента координира дейностите по изпълнението на проект Future Work 4’s. Таня е сертифицирана по GCDF в областта на кариерното консултиране и ръководи Международната Менторска програма EURAXESS.

10 май, 15:30 – 16:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

8 – 12 клас, възрастни

Извършването на научни експерименти в биомедицината е предизвикателство, което е вълнуващо преживяване, но при недобро планиране и дизайн на експериментите, получените резултати могат да са доста разочароващи. Най-мотивиращият момент в работата на учения е, когато той има оригинална идея, а най-трудният е реализацията на тази идея. В последните години новите технологии оказват значимо влияние върху времето за подготовка и изпълнение на експериментите.  Доц. д-р Петя Димитрова ще симулира научен експеримент, свързан с изследване на биологичен ефект на ново терапевтично средство. Ще демонстрира как дизайнът на научния експеримент се променя според вида на използваната нова технология. Ще покаже как учените използват модели на човешки тъкани и органи, като култивиране на клетки в триизмерно пространство и/или изработване на органи в чип, за да симулират биологична функция и да намалят използването на лабораторни животни в експериментите.

10 май, 17:00 – 18:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Презентация, 5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни

Знаете ли, че понастоящем има над 30 космически мисии, целящи изучаването на различни обекти в открития космос? В бъдеще се планират все по-комплексни мисии, които да помогнат на човечеството да овладее междузвездното пространство, да колонизира чужди планети и да добива ценни материали от астероиди, комети и спътници. Един от факторите, който изиграва ключова роля в развитието на съвременните технологии, е разработването на нови високотехнологични материали в областта на електрониката и комуникациите. При изработката на тези иновативни материали се използват добре познати на човечеството и добивани от векове метали като мед, желязо, сребро и злато. Те винаги са били в основата на технологичната еволюция на човечество и дори са определяли историческите периоди – каменна, медна, бронзова, желязна епохи. Макар и познати още от дълбока древност, тяхната употреба в съвременната наука не е загубила значението си. Днес, макар технологиите за добив и преработка на метали да са доста по-усъвършенствани, те почиват на същите принципи, прилагани в древността. С помощта на атрактивни химични експерименти гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Александър Чаначев, преподаватели в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, ще демонстрират част от процесите, свързани с добива и получаването на ценни метали, макет на открит рудник, обработката на рудата, както и химичните реакции, с които се извличат полезните компоненти от нея.

10 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

8 – 12 клас, възрастни

Пандемията от Ковид-19 и грипните епидемии показват ясно, че имунният отговор се развива различно при всеки индивид и зависи от неговото здравословно състояние – включително от режима на хранене и физическа активност, хронични заболявания и прилагана терапия. Респираторните вируси предизвикват локална инфекция в белия дроб, като при повечето хора, тя протича леко, защото се развива адекватен имунен отговор. При умерена до тежка инфекция антивирусният имунен отговор е силно изменен. Това води до директно увреждане на структурата и функцията на белия дроб, до системно възпаление и отключване на други патологични процеси, водещи до сърдечно-съдови и неврологични усложнения. Заповядайте, за да видите данни от изследвания на учени в България за действието на няколко вещества при грипна инфекция. Имунологът доц. д-р Петя Димитрова от БАН обяснява защо е толкова трудно да се регулира имунния отговор при респираторни вирусни инфекции и защо е необходимо да не прилагаме безразборно и необмислено разнообразни подходи, които потискат хроничното възпаление, но не „работят“ добре при остро-протичаща инфекция.

10 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

8 – 12 клас, възрастни

На пръв поглед науката и изкуството се приемат като отделни области, докосвайки обществото по различен начин. Ако се опитаме да вникнем по-надълбоко, в тези различни области, ще открием един свят, където изкуството е вид наука, а науката е вид изкуство. В този съвместен проект художник-приложник и учен се опитват да намерят пресечната точка между тях през призмата на стъклото, в резултат на което е създаден уникален по рода си стъклен калейдоскоп. Ще се запознаете с интересни факти от областта на горещото духано стъкло, като метод използван при създаването на творби от стъкло, както и с някои съвременни подходи за получаване на нови стъкла с оптични свойства.

10 май, 18:30 – 19:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

8 – 12 клас, възрастни

Климатичните промени, вкл. „глобалното затопляне“, са едни от най-горещите проблеми на човечеството, дискутирани на много световни научни форуми за устойчиво развитие. Основните теми са какви вреди на природата причинява човешката дейност, как да запазим богатството и биоразнообразието на планетата Земя и от какви беди в бъдеще да се предпазим. Науката е доказала, че климатичните промени са естествен процес – напр. последното глобално затопляне започнало преди 10 000 г. продължава и до днес. Влиянието на човека върху този процес е неоспоримо. За да можем да надникнем по-далеч в бъдещето, трябва да изучим по-добре миналото, да проникнем дълбоко в утайките, отложени на океанското дъно и на континентите.  Фините слоеве пясък и глина представляват страници на своеобразна геоложка книга за организмите, живели при съответните климатични условия. Всеки отделен слой е специфичен отрязък от време, „запечатан“ в останките на организмите (фосили), които учените дешифрират с прецизни съвременни методи. Резултатите от изследванията показват колко „топли“ и „зелени“ са били океаните и континентите в геоложкото минало. В презентацията ще бъдат представени промените в климата на Земята и в България през последните 66 млн. години, установени в океански и континентални седименти с микроскопски, изотопни и геохимични изследвания на нанофосили  и органично вещество. Научете повече от проф. дн Кристалина Стойкова и доц. д-р Златка Милаковска от БАН.

10 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

8 – 12 клас, възрастни

Прогнозата за времето е ежедневие за всеки от нас, но всъщност представлява резултат от дългогодишни, многобройни и разнообразни научни и научно-приложни дейности на една метеорологична служба, у нас и навсякъде по света. В началото на май 2024 г. се навършват 68 години от първата оперативна гражданска прогноза, издадена от специално изграденото звено „Прогнози“ на Института по хидрология и метеорология (сега НИМХ). Развитието на методиката за изготвяне на прогнозите за времето, в резултат на широкото навлизане в оперативната практиката на численото моделиране е факт, който може лесно да се проследи, особено през последните две десетилетия. Огромният скок в развитието на техниката, с която разполага съвременният свят, е другата ясно видима причина за промените в областта на метеорологичното наблюдение и прогнозиране. Примери за ролята на численото моделиране, както и усъвършенстването на техническите възможности на човечеството, приложени в оперативната работа на синоптиците, могат да бъдат дадени при всяка една метеорологична обстановка. Тежестта и отговорността на оперативната работа остава голяма, поради огромното количество информация, което трябва да се обработи и анализира, за да се произведе продукт, здраво стъпил на основите на науката и толкова привлекателен, че да отговори на предизвикателствата на съвременното общество, развиващо се в условията на променящ се климат. За всичко това и още много подробности за прогнозите чуйте от д-р Анастасия Стойчева, оперативен синоптик в НИМХ.

10 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

8 – 12 клас, възрастни

Освен със странния си чар и способността си за активен полет, прилепите впечатляват с уникалната си физиология и имунна система, която им позволява лесно да се справят с множество заболявания, ефективно да тушират клетъчния стрес, да живеят по-дълго и да стареят по-бавно. Особено интересни са прилепните термочувствителни антитела, които описва екипът от Националния природонаучен музей при БАН и Университета Сорбона. При температури, типични за хибернация (4℃) или ежедневна почивка (около 20℃), когато и метаболизмът на гостоприменика, и размножаването на патогените са по-бавни, тези антитела са слабо активни. Това спестява енергия и предпазва от хронично възпаление. При температури от 40℃ обаче, типични за активния полет, същите антитела се превръщат в ефективни машини за вирусна неутрализация и изчистване на мъртви клетки, осигурявайки бърза защита, когато е най-необходимо. Изследването на д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при БАН е първото в света, което свързва физиологичните особености на дадена група бозайници с конкретни свойства на техните антитела, и има сериозен потенциал да послужи за разработването на таргетни антитялови терапии, приложими при човека.

10 май, 20:00 – 21:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

8 – 12 клас, възрастни

Квантовите компютри са още в детска възраст, но предстои бързо развитие с произведените квантови процесори. Привлекателността на тази област е в мултидисциплинарния й характер: физици, математици, компютърни инженери прилагат квантовата механика, за да решават сложни проблеми. Състезанието между IBM, Fujitsu, Riken + Honeywell и още компании се основава на различни технологии, например свръхпроводящи системи, фотоника, неутрални атоми, захванти йони, квантови точки са 5-те най-често използвани. Вълнуващо е, че квантовата механика има голяма стойност за практическии приложения в материалознанието, финансите, машинното обчение, обработката на естествените езици, и дори в логистиката за оптимизация на процесите по доставка и съхранение. Все още е оскъден броят на приложенията, в които се използват квантовите компютри в наше време, но се очакват нови приложения за още не добре дефинирани дейности. Може би изкуственият интелект ще предложи интересни новости, ако го попитаме?! Въпросът е как да му зададем въпрос, който да го накара да излезе извън кутията на наличните материали в достъпните хранилища за данни? Проф. Ана Пройкова ви призовава: „Мислете, драги младежи!“

11 май, 10:00 – 11:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Минералите! „Естествено красиви!“ биха възкликнали тези, които веднага си представят обсипаните със скъпоценни камъни корони на могъщи владетели и красивите витрини на бижутерийни магазини. „Естествено полезни!“ биха отговорили тези, които най-напред си представят многобройните мини и кариери, където се добиват руди и суровини, без които нищо в света около нас не можем да направим. „Естествено и двете, защото красиви и полезни не са взаимно изключващи се!“ Доверете се на Петко Петров и Ирена Пейчева, за да научите и за някои неочаквани открития, които са вдъхновени от чисто минераложки изследвания. Ще видите минерални стратегически и критични суровини за европейската икономика и възможния потенциал за тяхното откриване и добив в България.

От древни времена хората използват природните ресурси. Най-старите медни рудници в света от 5-4 хилядолетие пр.н.е. са на Балканския полуостров (Сърбия и България), а рударството е устойчив поминък и до днес. Рудите са минерали и минерални агрегати, от които се извличат метали и други полезни компоненти. Процесите на рудите на различни места в природата е резултат на верига от последователни планетарни, регионални и локални процеси, а минералите и скалите запечатват следи от тях. Днес минералните суровини са в основата на високотехнологични продукти и решаващи за развитието на електрониката, здравеопазването, производството на автомобили отбраната, изследването на космоса, авиацията и още много други индустриални области.

11 май, 10:00 – 11:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1
научно шоу

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Проверете знанията си и научете още за света на физиката – какво знаете за понятия като инерция, реактивна сила и импулс. Зарадвайте сетивата си с цветна феерия от химични промени. Тествайте любопитството си с анализ на биологични проби в търсене на важни за съществуването ни микро и макро молекули.

ЧСУ „Наука за деца“ e със засилен фокус в изучаването на природни и обществени науки още от ранна възраст. Нашите експериментатори в прогимназиален и гимназиален етап, с неспирното им желание да изследват света наоколо, са подготвили палитра от експерименти и интересни факти. Звездният екип от учители на ЧСУ „Наука за деца“ Нели Иванова, Николай Теохаров, Силвия Коцева, Вероника Колева и техните ученици от 4. до 8. клас.

11 май, 10:00 – 10:45 ч.
Зала АТОМ
работилница

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас

Включете се в практическото ни занимание с геометрични дъски „Open Geoboard“ и се докоснете до вълшебството на математиката! Работилниците на Споделена работилница МИНТИ и Забавна математика са специално разработени да предизвикат любопитството и да стимулират аналитичното мислене чрез забавни и интерактивни задачи. 

11 май, 11:30 – 12:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1
научно шоу

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Откакто има човеци, влакната са неизменна част от живота ни. Навсякъде около нас има огромни количества влакна и материали, изградени от тях. Какво е сезал? Кое влакно е довело до протести в САЩ? Колко души трябват, за да скъсат домакинска хартия? Това са някои от въпросите, на които ще отговори химикът Наско Стаменов.

11 май, 10:30 – 11:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Защо една игра на почти 40 години продължава да бъде актуална и днес? Може ли зад простите ѝ правила да има логика и стратегия? Защо някои хора посвещават години наред, за да я играят перфектно? Какво е необходимо, за да „превъртиш“ Tetris и изобщо възможно ли е да бъде победен? Къде се намират пречките пред новите постижения – в човешките възможности или в дълбините на самата игра? Заповядайте, за да чуете за новостите в състезателния Tetris. Ще научите какви чудати техники са развити, за да се заобиколят ограниченията на играта и да се постигне резултат, по-висок от максималния. Заедно с геймъра Иван Пенджерков от ТехноМеджикЛенд ще обсъдите скромните възможности на устройствата, на които са излезли тези игри и трудностите, пред които са били изправени програмистите. Не на последно място, ще разгледаме и други класически игри в тези аспекти.

11 май, 11:00 – 11:45 ч.
Зала АТОМ
работилница

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас

Включете се в практическото ни занимание с геометрични дъски „Open Geoboard“ и се докоснете до вълшебството на математиката! Работилниците на Споделена работилница МИНТИ и Забавна математика са специално разработени да предизвикат любопитството и да стимулират аналитичното мислене чрез забавни и интерактивни задачи. 

11 май, 11:30 – 12:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 8-12 клас, Възрастни

В това събитие, посветено на 140 години от установяването на Гринуичкия меридиан като нулев, ще научите защо Гринуичкият меридиан е толкова важен за разделянето на Земята на различни часови зони, и как политическите граници водят до причудливи географски изкривявания и куриози, особено около Линията на смяна на датата. А знаете ли какви други стандарти за отчитане на време има? За Координираното универсално време (UTC), Международното атомно време (TAI) и скалата за време на GPS? Какво е общото между всички тях и Гринуичкия меридиан? И хрумвало ли ви е, че меридианът може да има „наследник“? Отговори на тези въпроси ще откриете от срещата си с Аспарух Камбуров, доцент в Минно-геоложкия университет.

По повод 140-годишнината от установяването на Гринуичкия меридиан като нулев

11 май, 12:00 – 12:45 ч.
Зала АТОМ
работилница

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас

Включете се в практическото ни занимание с геометрични дъски „Open Geoboard“ и се докоснете до вълшебството на математиката! Работилниците на Споделена работилница МИНТИ и Забавна математика са специално разработени да предизвикат любопитството и да стимулират аналитичното мислене чрез забавни и интерактивни задачи. 

11 май, 12:00 – 13:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз
Ученици 8-12 клас, Възрастни

Той е обсебен от химичните елементи – има собствена колекция, прави с тях изложби и по всевъзможни начини се стреми да предаде и на публиката си своята любов. Той е д-р Мартин Недялков и ще разкаже защо повечето елементи имат съединения, обаче има и една малка част от тях, които не образуват никакви. Очакват ви атрактивни флуоресцентни комплекси на различни елементи – и няма начин да останете равнодушни! И тъй като знаем, че няма да ви стигне тази среща с магията на елементите, непременно посетете и изложбата, която Мартин е приготвил.

11 май, 13:00 – 14:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 8-12 клас, Възрастни

През 1900 година физиката изглежда завършена. Задвижваната от нея индустриална революция върви стабилно и всичко изглежда чудесно. Обаче има няколко мънички проблеми. Съвсем малки, какво толкова. Учителят на младия Макс Планк го съветва да не се занимава с физика, тя е изчерпана. Именно малките проблеми се оказват камъните, които ще обърнат колата на класическата физика. Само за няколко години, с основното участие на един млад швейцарски патентен чиновник на име Алберт, ще бъдат създадени два тотално нови клона на физиката, които из основи ще разбият устоите на създадената от Нютон класическа физика. А най-интересното е, че единият от двата нови клона, е създаден отзад-напред. За всичко това ще ни разкаже физикът от Пловдивския университет, ас. д-р Стефан Николов. 

11 май, 13:00 – 14:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

На кръстопътя на биологията, физиката и инженерството, органът върху чип е нововъзникваща технология, която имитира добре човешките органи в лабораториите. С размерите на USB памет, тези микроустройства позволяват на изследователите и клиницистите да моделират по-добре човешкото здраве и болести. Като по-точни, тези аватари на органи сега ускоряват разработването на нови лекарства и персонализирана медицина. Впуснете се в бъдещето с младия френски изследовател Александър Грасар от Института Пастьор.

На френски с превод на български език.
В партньорство с Френския институт.

11 май, 13:00 – 13:45 ч.
Зала АТОМ
работилница

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас

Включете се в практическото ни занимание с геометрични дъски „Open Geoboard“ и се докоснете до вълшебството на математиката! Работилниците на Споделена работилница МИНТИ и Забавна математика са специално разработени да предизвикат любопитството и да стимулират аналитичното мислене чрез забавни и интерактивни задачи. 

11 май, 13:30 – 14:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Утайка ли? Имате предвид от кафето ми? Не, няма да гадаем бъдещето! Ще се впуснем в необятния свят на пречистването на замърсените отпадъчни води от канала и получените крайни продукти от процесите в тях. Точно така, те също се наричат „утайки“. Не, не бързайте да реагирате с „иууу, много гнусно“! Всъщност в тях се съдържат ценни за нас и живота като цяло вещества и елементи. Как можем да ги използваме тези ценни вещества? А дали утайките притежават и заключена енергия в себе си? Може ли те да превърнат пречиствателните станции във военна база със саморъчна бомба или пък безопасна електроцентрала? Започнаха да изплуват и други въпроси, нали? Отговорите на тези и много други интересни питанки и чуденки, за които не сте подозирали въобще, ще получите от инженерите от Университета по архитектура, строителство и геодезия, д-р Добрил Вълчев и д-р Боян Борисов.

11 май, 14:30 – 15:15 ч.
Зала АТОМ 
работилница

1-4 клас

Заведете детето си да програмира роботи с помощта на таблети, задавайки колко сантиметра напред или назад и на какви градуси да завива роботът. Целта ще бъде всеки робот да обиколи слънчевата система и да достави гласово съобщение от Земята, когато достигне всяка планета. Доверете се на MindHub, първият иновативен клуб по програмиране за деца и младежи.

11 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Винаги сте искали да бъдете археолог? Обичате да учите за миналото и да изследвате материалната култура? Присъединете се към д-р Леонор Медейрос в  предизвикателството „Направи си сам археология“. Подчертавайки важността на участието на гражданите и ангажираността на общностите, ще разберем как археологическите инициативи от вида „Направи си сам“ могат да играят решаваща роля в документирането и разбирането на нашето минало чрез етични и научни стандарти, както и потенциала им за демократизиране на достъпа до археологически знания и насърчаване на по-широко, по-приобщаващо разбиране на споделеното ни наследство. Чрез дигитално и физическо запазване на открития, направени чрез DIY Archaeology, може дори да се гарантира, че наследството от работата е документирано и споделено по достъпен начин за бъдещите поколения, почитайки упорития труд и приноса на нашите предци и гарантирайки, че уроците от миналото са научен и оценен от всички.

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Институт Камоиш

11 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Произходът на българите и техните прадеди, често наричани в научната литература прабългари, е сред най-дискутираните и грешно интерпретирани теми в българското общество. Откъде се появяват българите? Какви са корените на нашия народ? Какво общо има между древните и днешните българи? Това са само част от въпросите, които възникват при обсъждане на проблема. В наскоро публикуваното си изследване доц. Тодор Чобанов прави първи по рода си опит да проследи цялата история на дискусията – от дълбока древност до наши дни, като отсява достоверното от въображаемото, фактите от заблудите, чистата наука от идеологическите внушения на едно или друго време. С инструментите на археологията и историята във взаимодействие с палеогенетиката/ палеогеномиката, с прецизна точност и обективност се изясняват миграциите и контактите, формирането на народи от различни компоненти и превратности на историята, понякога невидими за перото на древните автори.

Не пропускайте да си закупите книгата от Фестивалната книжарница и да получите автограф от автора след беседата му.

11 май, 15:00 – 16:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Бързата еволюция на 3D технологиите откри разнообразни възможности за 3D моделиране, което може да се използва в образованието както в цифров, така и във физически формат. Тъй като индустрии като медицина, строителство и технологичен дизайн все повече разчитат на 3D моделиране, потенциалните му приложения в образованието все повече набират сила. Проф. д-р Жолт Лавица, професор по методи за изследване на образованието, ще представи резултатите от проучвания, проведени от групата за изследване на образованието STEAM в Университета Йоханес Кеплер в Линц, Австрия.  Как се отразява въвеждането на разширена/виртуална реалност и 3D печат на обучението на учители в различни страни? Какви 3D ресурси за ученици с увреждания и тези от общности в неравностойно положение съществуват, как се насърчават момичета да се занимават със STEM изследвания чрез 3D моделиране? Как учителите и учениците заедно могат да станат новатори в използването на тези нови технологии? Какво можем да научим от практиките в средното и началното образование в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка?

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Институт Лист София.

11 май, 15:30 – 16:15 ч.
Зала АТОМ 
работилница

1-4 клас

Заведете детето си да програмира роботи с помощта на таблети, задавайки колко сантиметра напред или назад и на какви градуси да завива роботът. Целта ще бъде всеки робот да обиколи слънчевата система и да достави гласово съобщение от Земята, когато достигне всяка планета. Доверете се на MindHub, първият иновативен клуб по програмиране за деца и младежи.

11 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

През 1985 г. в пещерата Лабиринта са открити вкаменените кости на хадрозавроид – динозавър с патешка човка. Те принадлежат на животно с дължина около 3,5 метра, но доскоро не беше известно дали става въпрос за млад динозавър или за възрастен индивид с малки размери, подобен на динозаврите-джуджета живели по същото време на територията на Румъния. Палеонтолозите Владимир Николов и доц. Дочо Дочев, в сътрудничество с прочутия експерт по динозаврите проф. Стийв Брусати, се захващат да отговорят на този въпрос. Какво откриват учените и как наученото допълва разбиранията ни за еволюцията и разселването на хадрозавроидите в Европа през епохата на късната креда разказва палеонтологът и палеоартист Владимир Николов. 

По повод 135-годишнината на Националния природонаучен музей при БАН

11 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

През изминалия век човечеството направи огромен скок в опознаването на Вселената. Цялото ни знание за Космоса произхожда от колосална експлозия преди 13,7 милиарда години, монументално събитие, родила бляскавата и пълна с галактики Вселена, която днес наблюдаваме. Пак от наблюдения, знаем, че вселената далеч не е статична, а се разширява ускорено. И все пак, много загадки остават неразгадани, включително природата на тъмната енергия, движеща това ускорение. Възможно е следващото поколение телескопи, например Евклид, Нанси Грейс Роман или телескопа на китайската космическа станция, може да държат ключа към отговорите на тези основни въпроси. Каква ще е критичната роля, която телескопите за космически изследвания ще играят в по-нататъшното ни изследване на тези дълбоки мистерии ще разберем от Д-р Ран Ли, професор в Националните астрономически обсерватории на Китайската академия на науките. 

На английски с превод на български език.
В партньорство с Посолство на Китай.

11 май, 16:30 – 17:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Да разбереш за живота в миналото е предизвикателство. Знаем малко за това какво са правили и мислели хората и как са се свързвали помежду си. Археолозите използват нещата, които са оцелели до днес, като къщи, инструменти, останки от храна и изкуство, за да разберат какво се е случило в праисторическите периоди, преди да бъде изобретена писмеността. Един от най-добрите начини да се доближим до живелите преди нас, е да погледнем предметите, които са били най-близки до тях, техните дрехи и бижута. Доц. д-р Ема Байсал ще ни разкаже за начините, по които археолозите откриват неизвестни досега подробности от праисторическия живот, използвайки малките детайли на артефактите, които често се пропускат. Ще разберем повече за технологията, обществото и индивидуалните идентичности в свят, далеч от нашия, и дали те са мислили и чувствали същите неща, като нас днес.

Ема Л. Байсал е археолог и преподавател, специалист по праисторическата археология на югозападна Азия. Като доцент по праистория в университета в Анкара, Турция, тя изследва орнаментите, които древните групи са използвали по телата си – гривни, огърлици, лабрети и обеци – за да проучи как са гледали на себе си и как са се отнасяли към другите около тях. Тя вярва, че необходимостта да дефинираме нашата идентичност е универсална и имаме какво да научим от историите на онези, които първи са експериментирали с различни материали и техники, за да изразят себе си пред другите.

На английски, с превод на български език.
В партньорство с National Geographic Society.

11 май, 16:30 – 17:15 ч.
Зала АТОМ 
работилница

1-4 клас

Заведете детето си да програмира роботи с помощта на таблети, задавайки колко сантиметра напред или назад и на какви градуси да завива роботът. Целта ще бъде всеки робот да обиколи слънчевата система и да достави гласово съобщение от Земята, когато достигне всяка планета. Доверете се на MindHub, първият иновативен клуб по програмиране за деца и младежи.

11 май, 17:30 – 18:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“ пише в романа „1984“ на Оруел. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“. Защо историята се оказа толкова важна тема онлайн? Как днешните технологии променят отношението ни към нея? Могат ли да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн? Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното? Георги Караманев, създател на сайта Дигитални истории, ще поговори по темата с историка Александър Мошев и Блогърът Чергар, написал „Предсмъртното писмо на Васил Левски“, превърнало се в легендарна историческа онлайн мистификация.

11 май, 17:30 – 18:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Спътникът на Сатурн  Мимас е с геологично неактивна повърхност, която изглежда е и много древна. Въпреки това, данните, получени от космическия апарат Касини-Хюйгенс за въртеливото движение и орбитата на Мимас, разкри наличието на млад подземен океан. Така Мимас стана най-малкият спътник в Слънчевата система, за които са открити доказателства за съществуване на океан под повърхността. Научете повече от френския астрофизик Никола́ Рамбо́ от Сорбоната.

На френски с превод на български език.
В партньорство с Френския институт.

11 май, 17:30 – 18:15 ч.
Зала АТОМ 
работилница

1-4 клас

Заведете детето си да програмира роботи с помощта на таблети, задавайки колко сантиметра напред или назад и на какви градуси да завива роботът. Целта ще бъде всеки робот да обиколи слънчевата система и да достави гласово съобщение от Земята, когато достигне всяка планета. Доверете се на MindHub, първият иновативен клуб по програмиране за деца и младежи.

11 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Испанските учени Кристина Лампон Диестре и Алберто Виво Поркар от групата Big Van Ciencia представят стендъп шоуто „Наука с име на жена“. Чрез театралния жанр, в най-чистия комедиен клубен стил, учените в хумористичен тон и използвайки много ирония представят успехите – много пъти омаловажавани и малко признати – на много жени учени в историята. По този начин, публиката ще може да разбере важната роля на жената в науката и познавайки и признавайки много от несправедливостите, които жените-учени са имали през вековете поради факта, че са жени.

На испански, с превод на български език.
В партньорство с Институт Сервантес-София.

11 май, 19:00 – 20:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Историята на картографията е една интердисциплинарна област, която се използва от разнообразни научни и приложни сфери като източник на данни и ценна информация за миналото. Има случаи, в които благодарение на информация от стари карти, учени и изследователи са стигали до невероятни открития. Презентацията на доц. д-р Евгения Сарафова ще хвърли поглед върху тези открития и ще разкрие защо високите технологии, с които се създават картографски продукти днес, могат да бъдат комбинирани с карти на няколко века.

11 май, 19:00 – 20:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Теорията на струните е математически модел, който предлага елегантно обединено описание на двете фундаментални физични теории на ХХ век – квантовата теория и общата теория на относителността на Айнщайн. Изненадващо следствие от струнната теория е, че тези две централни за модерната физика теории, които на пръв поглед изглеждат математически несъвместими, са всъщност две страни на една и съща монета. Това холографско съответствие между гравитация и квантова теория е основен фокус на изследвания в модерната теоретична физика през последните 25 години и води до множество дълбоки и иновативни открития. Чуйте от физика проф. Николай Бобев от Университета в гр. Льовен, Белгия, за идеите в основата на холографското съответствие на достъпен език.

11 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Повече от 45 хил. години кучетата са неразделна част от нашия бит – от асистенти при лов до източници на щастие. Дългата ни връзка с тях води до много анатомични и физиологични промени, в резултат на които ние имаме изградена двупосочна връзка с тях, сходна само с тази между родител е дете. Но как се е случило това и какво означава? Наистина ли ни обича кучето и дали изпълнява командите, само защото очаква награда? И дали другите животни са така? Доверете се на ветеринарния лекар д-р Тома Щилиянов, който не само лекува животни, но и отглежда няколко у дома.

11 май, 20:30 – 21:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Може би най-големият въпрос, на който Стивън Хокинг се опита да отговори в своята необикновена кариера, беше как Вселената е могла да създаде толкова съвършено гостоприемни за живот условия. Размишляването върху тази мистерия го накара да проучи произхода на Големия взрив, но ранната му работа изпадна в криза, когато математиката предсказа много големи взривове, създаващи безжизнени вселени. Затворени в катедрата по теоретична физика в Кеймбридж, Хокинг и Томас Хертог работят рамо до рамо в продължение на двадесет години, за да разработят нова теория за Космоса, която би могла да обясни появата на живота. Връщайки се далеч назад във времето, те са изненадани да открият по-дълбоко ниво на еволюция, в което физическите закони се трансформират и опростяват, докато частиците, силите и дори самото време изчезнат. Това ги довежда до революционна идея: законите на физиката не са запечатани в камък, а се раждат и се развиват съвместно, докато вселената, която управляват, се оформя.

Не пропускайте възможността да закупите негова книга от Фестивалната книжарница и да вземете автограф лично от автора след беседата.

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Издателство Сиела.

12 май, 10:00 – 11:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

научно шоу, 1-4 клас

Знаете ли, че вкусови рецептори има не само на езика в устата ни, а в сърцето и дори в тестисите? Какво представляват вкусовите рецептори и защо някои от нас не понасят някои храни? Колко от вас намират броколито за горчиво, а кориандърът има вкус на сапун? Ще се запознаете с генетичните вариации, които определят някои вкусови възприятия. Освен това, ще пробвате така поляризиращия натриев глутамат. Ще разберете и защо ягодите не са толкова сладки, ако ни е запушен носът. Ще дегустирате желирани бонбони и вино с вкус на пуканки (второто ще изисква самоотверженото участие на някой родител). И разбира се, с Явор Денчев и екипа на ДНК – Детски научен клас ще поговорите за лютото – вкус, топлина или болка – и защо млякото ни спасява най-добре.

12 май, 10:00 – 11:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Отношенията между растенията и животните все още не са напълно ясни за нас. В едни случаи са приятелски, друг път – не. Не винаги можем да ги разгадаем, не сме сигурни дали имат чувства, дали предварително замислят и залагат ловните си капани, говорят ли си… Елате при нас и заедно с д-р Галя Петрова ще се опитаме да се докоснем до растенията, животните и тайните им.

12 май, 10:00 – 10:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 10:30 – 11:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Кацанията на американски космически кораби с хора на лунната повърхност преди повече от 50 години е едно от най-емблематичните постижения на човечеството през ХХ век. Има, обаче, известна прослойка от хора дори и днес, които не вярват, че това наистина сее случило. Наистина, трудно е човек да повярва, но понякога инженерният гений на човека постига чудеса, които са неразличими дори и от магия! Заповядайте, за да научите от авиокосмическия инженер, основал Космическа академия за деца в България и работил в NASA, Тихомир Димитров, най-интересните неоспорими доказателства, че хора са кацали на Луната. 

12 май, 11:00 – 11:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 11:30 – 12:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Как един робот възприема света? Как взима решения? Как пресмята по каква траектория да се движи? Отговорът на всички тези въпроси в съвременната роботика се крие в научните трудове на английски свещеник от 18 век. По време на това събитие ще разгледаме конкретни примери как работят индустриалните роботи, хуманоидните роботи и робо-колите. Доверете се на д-р инж. Светлин Пенков, за да обсъдите не само основните видове проблеми, които могат да решават роботите, но и да научите кои са най-трудните предизвикателства, с които и учени, и инженери се сблъскват при разработването на нови решения.

В партньорство с А1

12 май, 11:30 – 12:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Заповядайте на вълнуващо пътешествие в бъдещето на технологичната еволюция! Тази лекция е посветена на една от най-интересните теми в света на науката и технологиите – квантовите компютри и технологии. Квантовите компютри обещават да променят начина, по който разбираме и използваме информацията. Тези мощни машини не само ще помогнат за извършване на тежки изчисления, но и ще променят фундаментално сферите на криптографията, химията, машинното самообучение и много други. От Иво Михов ще разберем повече за основните принципи на квантовата механика и как се използват в квантовите технологии, предизвикателствата и възможностите пред квантовите компютри, новите постижения в областта на квантовите технологии и приложението им в различни области като науката, бизнеса и обществото като цяло. А можем ли да работим на квантов компютър от вкъщи? Не пропускайте възможността да надникнете в бъдещето на технологиите.

12 май, 12:00 – 13:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Наименованието „фосфор“ се превежда като „светлоносец“ (носещ светлина). Това е химичен елемент с много любопитна история и свойства. Интересен детайл е, че той е бил открит по време на алхимични опити за добиване на философския камък. В днешно време химичният елемент има множество приложения, най-значимото от които са навярно синтетичните торове. Червеният фосфор се използва в кибрита, с който можем да причиним пожар, но пък с фосфорни съединения можем да създадем огнезащитни покрития. Но фосфорът е свързан и с немалко мистика. Белият фосфор е едно от възможните обяснения как се самовъзпламенява благодатният огън. С негова помощ можем да получим и „пламък“, който не пари. Мистериозните му свойства са „виновни“ за „блуждаещите огньове“ над някои гробища и дори са вдъхновили Артър Конан Дойл да го включи в романа „Баскервилското куче“. Белият фосфор има и тъмна страна – използван е като оръжие за масово поразяване и само 240 милиграма от него могат да бъдат летални за 80-килограмов човек. За всичко това с много демонстрации, които представят интересните свойства на фосфора, ще разкаже и покаже Петър Тухчиев. 

12 май, 12:00 – 12:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 13:00 – 14:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Как започва всичко за всеки от нас? Нашето индивидуално пътешествие през света има своите общи спирки, без които не би могло да се осъществи. Можем ли да променим дестинацията на някои от тях? Какво означава изкуствена утроба и как това може да повлия на нас, на света и на бъдещето? Молекулярният биолог от Софийския университет д-р Петър Ефтимов, чиито интереси в областта на ембриологията са се превърнали в професия, ще ви впечатли с увлекателния разказ за всеки от нашите животи. 

12 май, 13:00 – 14:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Чудили ли сте се защо фурните и котлоните имат степени, а не просто копче за включено/изключено? Питали ли сте се как да изпържите перфектните пържени картофки? Защо някои гозби са аламинути, а други се готвят от днес за утре? Какво изобщо е Су Ви? Защо във фурната винаги трябва да се бърка със защитни ръкавици? Физикът д-р Стефан Николов ще ни разкаже за част от науката на готвенето. Няма да има храна, но ще има забавни (и само малко опасни) опити.

12 май, 13:00 – 13:45 ч.
Зала АТОМ 

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

12 май, 13:30 – 14:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Палеоботаниката изучава фосилизиран растителен материал, който представлява най-често отпечатъци на листа, семена и шишарки върху седиментни скали. Заповядайте, за да видите растителни фосили с възраст от 30 до 5 милиона години. От палеоботаника доц. д-р Владимир Бозуков ще научите за процесите на фосилизация на растителните части и съхранението им в различни седиментни скали. Знаете ли, че благодарение на палеоботаничните изследвания е възможна реконструкцията на палеофлората, палеорастителността и палеоклимата в района на всяко находище на растителни фосили? 

12 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1 

Алостеричните РНКи действат като молекулярни превключватели, които променят нагъването и функцията си в отговор на свързването на специфичен лиганд. Често срещан тип естествени алостерични РНКи е рибопревключвателя. Дизайнерски РНКи с подобни свойства могат да бъдат създадени чрез РНК инженерство. Ние описваме изчислителен подход за проектиране на алостерични рибозими, задействани от олигонуклеотиди. Четири универсални типа РНК превключватели, притежаващи Булеви логически функции И, ИЛИ, ДА и НЕ, бяха създадени в модулна форма, което позволява специфичността на лиганда да бъде променяна, без да се променя каталитичното ядро на рибозима. Всички изчислително проектирани алостерични рибозими бяха синтезирани и експериментално тествани in vitro. Проектираните рибозими показват >1000-кратно активиране, демонстрират висока специфичност на легенда и функционират в молекулярни вериги, в които продуктът на саморазцепване на една РНК задейства действието на втора. Този инженерен подход осигурява бърз и евтин начин за създаване на алостерични РНКи за конструиране на сложни молекулярни вериги, елементи за синтетичен контрол на генна експресия и за създаването на интегрирани смени със сложни Булеви логически функции.

Изследванията в лабораторията на проф. Роберт Пенчовски са финансирани от ФНИ-МОН по проект КП-06-Н63/1/13.12.2022 г. 

12 май, 14:30 – 15:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Българската полярна база „Св. Св. Климент Охридски“ е разположена на остров Ливингстън – част от архипелага Южни Шетландски острови. Вече десетилетия наред България е уважаван партньор в Антарктическия договор. Основна цел на съществуването на полярната ни база е провеждането на научни изследвания в различни направления на науката. Необходимо условие за провеждането на тези изследвания е наличието на научна инфраструктура. Устойчивото водоснабдяване е съществена част от научната инфраструктура и осигурява комфорт при работата и живота на полярната база. До момента водоснабдяването се осъществяваше посредством преместваеми гумени маркучи с малък диаметър, което бе предпоставка за чести замръзвания и недостатъчен напор при водочерпните прибори. По време на наскоро завършилата 32-ра Национална антарктическа експедиция бе изграден и въведен в експлоатация нов водопровод от предварително топлоизолирани тръби. С изграждането му се реши един от сериозните проблеми на базата – осигуряването на непрекъснато водоснабдяване. Също така, по-големият диаметър гарантира нормално налягане при водочерпните прибори на санитарните помещения. Доц. д-р инж. Борис Цанков проследява предизвикателствата при изграждането на новата водоснабдителна система при суровите полярни климатични условия и при един изключително тежък за работа терен.

12 май, 14:30 – 15:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 15:00 – 16:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Ученици 8-12 клас, Възрастни

Промените в климата неусетно или шоково обхващат всички аспекти на живота ни, икономиката и политиката на много и различни нива. Панел от изтъкнати учени от Геолого-географския факултет на Софийския университет ще дискутират защо е важно да учените да говорят открито за климатичните промени в България и света. Ще научим повече подробности и за съвсем новата специалност Climate change and management, както и за научни проекти, по които учените от факултета работят.

С участието на декана на факултета проф. д-р Климент Найденов, заместник-декана доц. д-р Димитър Желев, доц. д-р Евгения Сарафова и доц. д-р Стелиян Димитров.

12 май, 15:30 – 16:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Динозаврите често са считани за най-успешните видове, бродили по Земята. Обхванали забележителните 160 милиона години, тези древни същества с различни размери и форми са доминирали нашата планета. Те са демонстрирали разнообразен набор от морфологични и обичайни характеристики, от големи по размер като кули до дребни като птици, от свирепа агресия до нежност и от мудност до ловкост. Наследството на тези динозаври, обхващащо стотици милиони години, е довело до създаването на завладяваща област, известна като „ихнология“. Отпечатъците, оставени от щастливи праисторически същества, станаха обект на интензивно изследване сред палеонтолозите през последните години. За разлика от вкаменените кости, които предлагат само фрагментирана информация за динозаврите след смъртта, отпечатъците дават поглед върху ежедневието на тези интересни същества. 

Нека Д-р Лида Син да разкаже как палеонтолозите използват различни технически методи – от митология и научна история до технология, екология и геология – за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят. Пригответе се да изпитате сетивата си, когато тръгнем на пътешествие, за да търсим заедно тези древни гиганти!

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Посолство на Китай.

12 май, 16:00 – 17:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Ученици 1-4 клас, Ученици 5-7 клас, Ученици 8-12 клас, Възрастни

Огънят е без съмнение най-важното химично явление и е бил решаващото средство, превърнало човека от обикновено животно като всички останали в господар на планетата. Цялата ни технология, от времето на първобитните хора до космическите полети, се опира на овладяването и използването на огъня. В това събитие доц. д-р Лъчезар Христов ще демонстрира химични реакции, чрез които може да бъде запален огън. Ще чуете историята на средствата за палене на огън, тяхното значение и употреба. Всъщност, ще става дума за термохимия и химична кинетика, но така увлекателно, че ще ви разпали въображението. Разбира се, безопасността при боравене с огън също ще бъде централна тема.

12 май, 16:30 – 17:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 16:30 – 17:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Полярните атмосферни процеси са съществен компонент на глобалната циркулация, изключително чувствителни към изменението на климата и пряко влияещи върху формирането на метеорологичния режим в по-ниските географски ширини. Въпреки това, свойствата на облаците и валежите в полярните региони остават недостатъчно проучени поради липсата на полеви, аерологични и сателитни измервателни данни. Това е и причината параметризирането на облаците и валежите в климатичните и прогнозни модели да остава източник на грешки, което прави невъзможно получаването на надеждна информация за състоянието на полярната екосистема като цяло и атмосферата в частност. Следователно, задълбочено проучване на процесите на образуване на облаци и валежи чрез регионални симулации с висока пространствена и времева разделителна способност и тяхната проверка с данните от измерванията, както и оценката на техните климатични прогнози, може да подобри разбирането на атмосферните процеси в полярните региони и качеството на числено моделиране, включително моделиране на климата, в бъдеще. Украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева ще разкаже как за решаването на тези проблеми помагат метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“.

На английски, с превод на български език.
В партньорство с Посолство на Украйна.

12 май, 17:30 – 18:15 ч.
Зала АТОМ 

Работилница, 3 – 4 клас, 5 – 7 клас

През 2004 г. ровърът Opportunity кацна на Марс. Преди около 6 години, през 2018 год. той спира да работи. Децата ще имат задача, използвайки малко програмиране и най-добрите агенти в Minecraft, да ремонтират ровъра, за да заработи отново. Заедно с младите и енергични преподаватели от Dev Academy ще научат повече какви са били задачите на Opportunity, пред какви трудности е бил изправен и как е успял да работи 57 пъти повече време от предвиденото.

12 май, 17:30 – 18:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Какво е геном и как може да го изследваме? Каква информация получаваме за нашето здраве, болести и произход? Какво представлява проектът „Геномът на Европа” и какво е участието на България в него? Как нашият геном може да бъде в полза на обществото? Отговорите на тези и още много въпроси ще научим от Цветана Керелска.

12 май, 17:30 – 18:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Погледнете „зад кулисите“ на съвременните научно-изследователски експедиции, които разкриват неизследвани територии, тайнствени океански дълбини и труднодостъпни кътчета по Земята. От най-високите върхове и вечнозамръзналите полярни области – до дълбините на океана и джунглите на Амазония. Научете повече за най-новите рекорди и открития, които предизвикват въображението и разширяват границите на познанието за нашата планета. Присъединете се към д-р Калоян Цветков в това завладяващо „пътуване“ към непознатото и открийте нови перспективи към Земята, която наричаме свой дом.

12 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Кълбовидните звездни купове в нашата галактика са едни от най-старите обекти за наблюдение на интересни рентгенови източници в тях. Огромен е приносът на космическите телескопи в рентгеновия диапазон за детектирането на гореспоменатите източници при успешно осъществяване на редица мисии на NASA, ESA и други водещи световни космически агенции. От Светослав Ботев ще научим повече за научните изследвания в тази област, основните характеристики на тези обекти, предизвикващи интерес в съвременната наука, както и за бъдещите научни цели, на базата на днешните достижения, посредством които ще се търси по-цялостно обяснение на явленията чрез прилагане на по-точни методи за проучване на новите наблюдателни данни.

12 май, 19:00 – 20:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Сами ли сме? Какво се намира отвъд „Бледата синя точица“, която всички споделяме и наричаме Земя? Как и къде да търсим живот във Вселената ще обсъждаме с молекулярния биолог проф. д-р Милена Георгиева, химика проф. д-р Милен Богданов, астрофизика доц. д-р Владимир Божилов и биолога на развитието д-р Петър Ефтимов. Всеки от тях има свой поглед и своя връзка с една гранична област на познанието, която се взира в миналото ни и докосва бъдещето – Астробиологията. Няма по-голяма тема от Космоса. Освен Живота!

12 май, 19:00 – 20:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

Как да си създадеш инфлуенсър? Един изцяло генериран от изкуствения интелект онлайн профил достигна до 85,000 българи, без никой да отбележи, че нищо не е наред като част от експеримент на сайта Дигитални истории. В следващ експеримент почти 2,000 души се опитаха да разпознават текстове и изображения, генерирани от алгоритмите и създадени от човека. Резултатът? Вече е на практика невъзможно да направим разликата.

Как обаче да си върнем истината във времената, когато генерирането на съдържание се оказа изключително успешно? Как ще изглежда бъдещето на начина, по който получаваме информация? Може ли изкуственият интелект да ни върне доверието в истината или… ще трябва по някакъв начин да го направят медиите?

Георги Караманев, създател на сайта Дигитални истории, ще разкаже за двата експеримента и ще опита да намери отговорите на тези въпроси заедно с Анна Ангелова, журналистка, водеща на „Библиотеката“ по БНТ 1 и Виктор Ботев, главен технологичен директор на Iris.ai, специалист в областта на изкуствения интелект с повече от 10 години опит.

12 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

Има ли истина в мита за Атлантида? Кои са потопените континенти? Има ли осми континент? Как ледената епоха създаде острови, които изчезнаха след голямото топене? Отговорите но тези и още въпроси очаквайте от доц. д-р Димитър Желев.

12 май, 20:30 – 21:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Това събитие го създаваш ти – задай своите въпроси предварително и заповядайте на събитието да чуете отговорите. Най-добрият въпрос според учените ще спечели награда!

Закриващото събитие на ХІV-ия Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката…

Задайте своите въпроси на проф. д-р Леандър Литов, един от легендарните български учени от ЦЕРН, част от екипа му още от 1992 год., доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов, и млади докторанти.

По повод 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години от участието на България.