Публична лекция на тема: Големите очаквания в астрономията

Пенка Лазарова Последна промяна на 07 March 2024 в 11:17 5625 0

На снимката е границата на близък, млад, звездообразуващ регион NGC 3324 в мъглявината Карина. Заснето в инфрачервена светлина от камерата NIRCam на космическия телескоп

Кредит NASA
На снимката е границата на близък, млад, звездообразуващ регион NGC 3324 в мъглявината Карина. Заснето в инфрачервена светлина от камерата NIRCam на космическия телескоп "Джеймс Уеб", това изображение е ръбът на гигантската газова кухина в NGC 3324. Тази област е образувана от мъглявината от интензивна ултравиолетова радиация и звездни ветрове от изключително масивни, горещи, млади звезди, разположени в центъра на балона, над зоната, показана в това изображение. Високоенергийното лъчение от тези звезди разпада мъглявината като горещият йонизиран газ и горещ прах се стичат от мъглявината поради интензивното ултравиолетово лъчение, мехурите и кухинитте се издухват от интензивната радиация и звездните ветрове на новородените звезди, а протозвездни струи и изходящи потоци, които се проявяват в златно, се изстрелват от забулени в прах зараждащи се звезди. Този период на много ранно звездообразуване е труден за улавяне, тъй като за една отделна звезда той продължава само около 50 000 до 100 000 години – но изключителната чувствителност на "Джеймс Уеб" и изящната пространствена разделителна способност са показали това рядко събитие.

"Големите очаквания в астрономията" е втората публична лекция за 2024 г. от цикъла "Светът на физиката – на живо", организатори на която са Столична библиотека, списание "Светът на физиката" – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра "Физика" при МГУ "Св. Иван Рилски. Тя ще се състои на 12 март (вторник) от 18.00 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. "Славейков" № 4.

Без никакво съмнение, живеем във време, в което космическите науки се развиват изключително бързо. Новите открития в областта на астрономията все по-често "пренаписват" учебниците и понякога предлагат неочаквани предизвикателства пред учените. Разбира се, основен принос за тези открития имат новите технологии, които се използват в наблюдателната астрономия.

В настоящата лекция астрономът Никола Каравасилев ще разкаже за най-важните задачи, поставени пред най-новите наблюдателни инструменти, с които разполагат астрофизиците: космическият телескоп James Webb, гравитационните обсерватории, телескопът E-ELT и т.н. Първо ще се направи една ретроспекция на актуалните проблеми пред астрофизиката и важните въпроси в науката, които очакват своя отговор.

Някои от тези въпроса са:

- Колко екзопланети предстои да открием и какви условия за живот можем да очакваме на тях?
- Какви точно процеси са в основата на образуването на галактиките и изобщо как протича взаимодействието между тях?
- Какво можем да научим от "невидимите" носителите на информация за Вселената: гравитационните вълни, космическото неутрино и т.н.?
- Какво се е случило с Вселената в най-ранните етапи на нейното разширение?

След това ще се разкаже за това, с какво най-новите инструменти са по-добри от използваните през последните десетилетия. Ще бъде обърнато специално внимание на това, как тези подобрения ще помогнат на учените да получават по-точни резултати (по-точна фотометрия, по-добра разделителна способност на изображенията, по-добра проникваща способност и т.н.). В края на лекцията ще бъде направен опит да се "предскаже" за какви нови открития ще говорим през следващите няколко десетилетия и какви биха могли да са предизвикателствата пред науката, например в средата на настоящия век.

Никола Каравасилев е завършил магистратура по астрофизика в СУ „Св. Климент Охридски“. Учител по физика и по астрономия е в Първа частна математическа гимназия. Носител е на редица престижни научни награди. От много години той ръководи различни школи за подготовка на ученици за национални и международни състезания по тези науки. Той е ръководител на няколко отбора, които представят страната ни в състезания като Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA), Международния турнир на младите физици (IYPT), Международният турнир на младите естествоизпитатели (IYNT) и т.н. Негови възпитаници са донесли на България повече от 50 медала на международно ниво. Никола Каравасилев също така е активен участник в събития, целящи научна комуникация. Той е редовен лектор и демонстратор в ежегодния Софийски фестивал на науката и участник в Националните и Международни фестивали на Европейската образователната програма „Наука на сцената“.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Новини

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !