Йордан Стефанов представи книгата си "Митове и истини за храненето"

Йордан Стефанов, младият учен, създал на платформата "Наука и критично мислене", представи вчера, 21 ноември, и своята първа книга "Митове и истини за храненето" в столичния клуб Culture Beat.

След морето от лековати до опасно заблуждаващи писания за хранене и диети тази книга на микробиолога Йордан Стефанов е яка котва към проверените и научно обосновани факти, нещо жизненоважно за здравето и джоба ни.

Събитието откри отговорният редактор в „Сиела” Димитър Николов, чиято е и идеята за написването на „Митове и истини за храненето” – именно Николов е човекът, който се свърза с Йордан Стефанов преди година, предлагайки му да напише научнопопулярна книга, в която да вдигне завесата около най-често срещаните митове и истини за храненето.

Какво търси потребителят в един хранителен продукт? Да е евтин, да е качествен (под което обикновено се разбира да е еко, био) и да е дълготраен. Да, но тези качества взаимно си противоречат - ако наблегнем на едното, другите губят веднага, подобно на люлеещи се небалансирано столче, обяснява Йордан в кратката си презентация.

Храната не се дели на или здравословна, или нездравословна, а на храни с повече или по-малко хранителни вещества. Проблемът идва, когато някои производители имат необосновани претенции, че предлагат „здравословна” храна, без никакво основание. Тук Йордан Стефанов даде няколко примера: за „здравословни” вафли, уж без захар, за хляб „без ГМО” (при положение, че у нас не се отглежда ГМО пшеница) и за „полезни” царевични пръчици (еднокомпонентната храна никога не е особено полезна).

В непринудена беседа с известния фитнес инструктор Лазар Радков двамата с автора отговаряха на въпроси на многобройната публика за хранителните добавки, диетите, трансмазнините.

Книгата "Митове и истини за храненето" е като справочник за всеки, който се интересува какво всъщност "казва науката" за всички въпроси, засягащи храненето, а то може да признаем, вълнува всеки.

„Митове и истини за храненето” е сред малкото научнопопулярни книги от български автор. Йордан Стефанов е биолог с направления молекулярна биология и микробиология. Редовен докторант в научна специалност Микробиология с по-тясна насоченост Eнзимология, авторът на „Митове и истини за храненето” е работил и като микробиолог в акредитирана лаборатория за храни и води и химик в лаборатория в производствено предприятие за хранителни добавки

Книгата може да закупите вече от книжарниците и от сайта на издателство "Сиела".

Ето един откъс от книгата:

Здравословни и полезни, но не чак толкова.
Конкуренцията на пазара на храните е ожесточена. За да се наложи една нова марка, съществуват само три алтернативи:
- Да се предлагат наистина качествени и вкусни продукти - класика в жанра.
- Да се заложи на неповторим вкус, който ще се хареса на много хора, но без да се набляга на качеството на вложените суровини.
- Да се игнорират вкусовите качества и да се заложи на добрата маркетингова стратегия и отправяне на прекалено смели заявки и претенции.
Много производители на храни се насочиха именно към третия и най- приятен вариант. Те решиха да заемат незапълнения сегмент на здравос-ловните храни като ребрандират иначе старите и почти непроменени продукти като здравословни. За целта започнаха да акцентират на реклами с твърдения, които са по-скоро несъстоятелни. Така например продуктите на известна марка царевични пръчици, с име на дребен гризач, които доскоро се смятаха за изключително вредни, изведнъж станаха полезни. Сред множеството твърдения, написани с огромни букви на етикета, са:
- „Без ГМО“ - напълно вярно. Направени са от пшеничен грис, а към момента на пазара няма комерсиална ГМО пшеница.
- „Без изкуствени оцветители“ - напълно вярно, макар да се влага куркумин, който е част от страховитата „Е“ номенклатура.
- „Без консерванти“ - този факт не е особено за хвалене, защото те предпазват хранителния продукт от развала, а и са по-скоро безопасни.
Но тези заявки не правят подобни продукти по-полезни и здравос-ловни, защото те са източник на празни калории. Те не носят със себе си ценни мазнини, фибри, протеини, витамини или минерали, а просто празна и лесно усвоима енергия. Консумацията на подобни продукти по-вишава до известна степен рисковете от натрупване на наднормено тегло и съпроводените с него здравословни проблеми.
Друг конкурентен продукт на българския пазар, също от тип нишестени пръчици, се води за здравословен, защото е направен от нишесте от бионахут или биоориз. Технологията е идентична (екструзия), суровината също (нишесте), само източникът, от който е извлечена, се различава. Отново този продукт не може да се похвали с някакви уникални храни-телни свойства и по-скоро трябва да се избягва. Въпреки това произ-водителите препоръчват да се дава на малки деца като форма на бърза закуска или за хапване на крак. Изключително безотговорни съвети.
Друг любим пример е от сферата на сладките и десертите, за разоб-личаването на които имам и личен принос. Преди около две години една популярна българска фирма реши да създаде революционен нов продукт - диетична вафла, която предпазва от кариеси. За всеки, който разбира поне малко от храни, това звучи абсолютно абсурдно. Как една вафла може да те предпази от наднормено тегло и кариеси? Причината е, че производителят просто е заменил естествения подсладител с изкуствен, който не е калоричен. Проблемът обаче е, че все пак корите са изградени от нишесте, а то е носител на празни калории и повишава концентрацията на кръвната захар. Нишестето се разгражда още в устната кухина от продуцираните амилази (ензими, които го разграждат), а това означава, че средата се обогатява с прости въглехидрати (глюкоза), които пък се консумират от устната микрофлора, а тя води до развала на зъбите и поява на кариеси. Следователно твърдението, че вафлата предпазва от кариеси, е нереалистично.
Хората никога не трябва да забравят, че храната не е лекарство, а има далеч по-различни функции. За да е здравословно едно меню, то не трябва да е изпълнено с мнодерни продукти от последните трендовер, а да е богато на всички нутриенти, да е съставено от разнообразни и различни хранителни продукти. Рестрикциите са крайности, които трябва да се избягват. Храната може и да не ни лекува, но лошото ѝ качество може да ни разболее.

Още по темата

15/11/2018

Животът

Премиера на "Митове и истини за храненето" от Йордан Стефанов

02/05/2018

Новини

СЕМ, “На кафе”, шарлатаните и измамената онкоболна българка в Бразилия (видео)

16/09/2017

Животът

Защо не трябва да се паникьосваме за фипронила в някои партиди яйца