Контратеза: Западните унивеситети не са по-добри, учебниците им са едностранни

Представяме ви отговора на Георги Гърков на станалата популярна статия на Калоян Константинов "СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си", в която бившият журналист от OFFNews изказва огорчението си от остарелите методи и порочните практики и въобще ниското ниво на преподаване в българските висши учебни заведения. 

Георги Гърков, който в момента е студент в Софийския университет, напротив, смята, че университетите в чужбина не са по-добри от нашите. Ето неговото мнение:

Разбира се, че образованието на колективен принцип е донякъде оксиморон и по-скоро остаряла практика. Не можеш да сложиш дадена група от хора, в безбройните им вариращи характеристики, под обща шапка. Както забелязва невроученият Тод Роуз (а и мнозина преди него) не съществува човек, който да е средностатистически по абсолютно всички показатели - психични, физиологични или анатомични.

Винаги когато имаш насреща си големи групи от хора, начинът, по който се организира работата, ще се отдалечи от оптималното за един или друг от тях.

Да се говори обаче колко зле е образованието у нас в сравнение с това в чужбина, е според мен неуместна и крайна идеализация.

Изборът може да се определи като ”trade-off" (постигнат баланс между две желани, но несъвместими черти, компромис). В редовите западни университети материалната база е безспорно по-добра, но от друга страна, преподавателите и студентите са превърнати в обект и субект на множество дребнави изисквания с неприятни последици за кариерното им развитие в случай на отказ от съобразяването с тях. Тенденция, която доближава описаните в психиатричната литература критерии за обсесивно-компулсивно личностно разстройство. Подобно бюрократизиране, бихме могли да предположим, има пряко отношение към повтарящите се кризи не само в хуманитарните, но и точните науки в последно време - не само защото дизайнът и подборът на дадено изследване не са обмислени или проведени достатъчно внимателно, но и поради преднамерени фалшификации.

Калоян обвинява учебниците на своите преподаватели в ”празнословие”, но какво да кажем за учебниците в западните институции?

Оказва се, има вече изследвания, според които в много от тях (дори в точните науки) се допуска спорна или зле поднесена информация, в резултат на което натоварени с противоречия теми се поднасят по доста елементарен и едностранен начин.

Ако не друго, ролята на учебника се състои преди всичко в това да насърчи развитието на критично мислене в своя читател.

В историята на науката многократно вече ”доказани” зависимости са се оказвали по-сложни или погрешни - популярни примери са навярно френологията и нютоновата механика. В този смисъл следва да се очаква от добрият учебник не толкова да ”налее” някакъв набор от факти в главата на студента, колкото да го убеди да не взима всичко ”за чиста монета” само защото някой го е определил като ”доказано” и е вкарал куп заплашителни статистически формули, с които да го обясни. Към този аспект може да се причисли съответно и неговата обзорна функция - да насочи студента към последващи източници. Добрият теоретик и практик съответно се очаква да бъде готов да спори с идеите, а не само да се подчинява безропотно на тях, като и да бъде готов да се подложи на систематични усилия за тяхното опровержение или потвърждение. Възпитаването на този механизъм подсигурява срещу превръщането на науката в абсолютистка диктатура. Уви, абсолютистки тенденции се насърчават или по-скоро пренебрегват в случая на западните институции, съдейки по качеството на литературата,.

Цените на подобни издания често може да надхвърлят стотици долари, а честото преиздаване възпрепятства връщането на част от инвестицията от страна на студента, а съответно и намирането им на по-ниски цени.

Според някои изследвания сравнителна част от тръгналите да гонят академична кариера на Запад страдат от психични проблеми, а сред студентите от бакалавърска и магистърска степен в някои страни в последните години се съобщава зачестяване на тревожностните разстройства.

Вследствие на фетишизирането на статистическия метод и съпътстващите го криворазбрани концепции за ”обективен и справедлив подбор”, на преподавателите в западните университети се оказва все повече натиск за прибягването до ”точни” методи на оценяване, дори когато изпитната форма предполага по-голяма свобода -- например ако е устна. Обичайна практика е след дадено изпитване сумата от оценките по различните критерии да се представя на студента под формата на позиция в нормализирано разпределение - колко точно е ”над” или ”под” средното за курса си.

Разбира се, дори даден студент да не изпита особено смущение от подобни практики, може да се каже, че те носят в себе си един превратен възпитателен елемент.

Интелигентността и способността за самоподобрение се представят като фиксирана величина, която не подлежи на промяна и е независима от начина й на измерване. Което всъщност не е така.

Идва и моментът, че семестриалните такси на много места, поради обема на административната и друга работа, може да надхвърлят стойността на един приличен имот, което само в името на по-добрата материална база или ”киченето” с титли, вероятно не си заслужава.

Собствени наблюдения върху университетското образование в България

Очевидно е, че държавното образование у нас има множество недостатъци, бидейки на първо време организирано на колективен, или номотетичен, принцип, но те добиват малка тежест, с оглед на традицията на академична свобода в нашата страна.

Науката и образованието не са процес с твърдо и предварително установени правила - както доказва Пол Файерабенд в трудовете си.

Именно поради тази причина както от студентите, така и от преподавателите се очаква да осъзнаят необходимостта да се самоопределят и да поемат лична отговорност за познавателната си сложност и развитие. Сред хората, с които съм разговарял, съм останал с впечатлението, че се споделя възгледът, че никой няма да те научи на нищо, ако не си готов сам да го направиш и да поемеш отговорност за себе си - да се съмняваш, да питаш, да импровизираш.

В електронната система на университета имаме немалко лицензирани откъси и линкове към разработки на български и световни изследователи на области, вариращи от психофизични анализи на музикалните преживявания, включващи диференциални уравнения и тригонометрични функции, до основи на математическата статистика, още в първи курс. Препоръчителната литература в конспектите, на свой ред, често пъти може да достигне стотици заглавия.

Нерядко се случва преподавател да ни окуражава да четем не просто от оригинален източник, но и да се стремим да обхванем наученото в по-обширна интердисциплинарна рамка.

Същевременно независимо каква специалност си записал формално или какви приемни изпити си покрил, ако имаш желание, можеш да посещаваш и да четеш от библиотеките на всеки един факултет, наравно с тези от останалите специалности.

Затова не е изненадващо, че част от студентите на Софийския университет още в бакалавърската си степен публикуват изследвания в международни журнали от порядъка на Frontiers или правят стажа си в ЦЕРН.

Може би Калоян не е запознат с тези обстоятелства, защото е учил по друго време или е избрал специалност, която повече се учи в практиката и зависи от интуитивни и житейски преценки, отколкото от натоварени теоретични постановки или технически формули.

Цялостно погледнато, качеството на образованието у нас може и да не е по-високо, но не е непременно по-ниско от това на Запад. Просто е различно.

Още по темата

23/07/2018

Новини

Софийският университет работи по проект за намаляване на страничните ефекти за здравите клетки при химиотерапия

20/06/2018

Новини

БАН извън топ 500 на най-успешните научни институции според Nature

25/05/2018

Новини

БАН и пет университета стартират Национален център по мехатроника и чисти технологии

21/03/2018

Технологии

Център за върхови постижения ще обедини 5 български университета