Среща с космоса на фестивала HELLO SPACE

Петото издание на фестивала „HELLO SPACE | Bulgaria Calling“ („Здравей, Космос“) се състоя на на 24 юни в Тех парк, София. В обявлението на фестивала се посочва:

„Очакват ни 50+ интерактивни щанда, вдъхновяващи работилници, научни демонстрации на открито и лекции от водещи експерти в областта на космоса, науката, технологиите и изкуството“. 

В центъра на събитието беше онлайн срещата със Сунита Уилямс, астронавт на НАСА, една от жените с най-дългия престой в космоса. През 2024 г. заради непредвидени технически проблеми тя и нейният екип остават на Международната космическа станция (МКС) повече от 9 месеца. За един истински учен обаче всяка ситуация е още една възможност. Сунита разказа за своя неочаквано дълъг престой и научната дейност, която са извършвали. Тя пусна пред аудиторията и видео с кадри от работата им на МКС и дългоочакваното завръщане на Земята.

„Поглед от ЦЕРН: В търсене на градивните тухлички на Вселената“

Проф. Леандър Литов, българският представител в Съвета на ЦЕРН, обясни кои са елементите, съставящи материята, и как те си взаимодействат. ЦЕРН е най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици. Проф. Литов разказа и за откритието на частицата Xигс бозон през 2012 г.

Какво е тъмната материя?

"За съжаление, все още не сме я наблюдавали, но търсенето продължава", каза Леандър Литов.

Част от презентацията му включваше и обяснение за работата на големия адронен колайдер в ЦЕРН.

„Алтернативен живот – отвъд водните светове“

Д-р Петър Ефтимов, съ-ръководител на магистърската програма по Астробиология към СУ „Св. Климент Охридски“ представи с какво се занимава астробиологията.

Има ли алтернатива на водата за биохимични реакции?

Оказва се, че амонякът има доста сходства с водата.

“Тези красиви облаци, които виждаме в атмосферата на Юпитер и на Сатурн всъщност са направени от амоняк. Той присъства в много големи количества там“.

Флуороводородът се използва за направата на тефлон, както и за антидепресанти. Оказва се, че флуороводородът може да е подходяща среда за живот, което е предположено още от Карл Сейгън. На луните на Юпитер има флуороводород.

А в Черно море се намира едно от най-големите находища на сероводород, известен още като “близнак на водата”. Въпреки това сероводородът не е толкова реактивно способен, колкото водата.

„Сероводородът изисква наличие на въглероден оксид и въглероден диоксид, за да може да се получава някаква биохимия, сходна с живота, но въпреки всичко той е една възможна среда, в която животът може да съществува“, добави Петър Евтимов. На Йо, спътник на Юпитер, също има сероводород.

Д-р Евтимов изброи и мисиите, които ще търсят обитаеми светове и живот извън земята.

„Ние трябва да търсим обитаеми светове, ако искаме да имаме перспектива за след 2 милиарда години“ (когато Слънцето ще се разшири, така че да направи живота на земята невъзможен).

„Живот извън Земята: научни предизвикателства и възможности“

Проф. д-р Георги Милошев е ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, епигенетика и дълголетие в Института по молекулярна биология-БАН.

Една от хипотезите за стареенето е именно натрупване на твърде много повреди в генетичните клетки (например: заради радиация).

Георги Милошев разказа за бавноходката, която има протеин, чрез който повредени генетични нейни клетки се регенерирали.

“Това, което ние искаме да правим е не да вкараме гена в хора и да видим как ще се държи този протеин, а да видим механизма, по който протеинът защитава ДНК“. Така Милошев описа част от дейностите на Лабораторията по молекулярна генетика в БАН.

Ако успеем да приложим този механизъм при човешкото ДНК, ние можем да го използваме за хората, които са изложени на високи нива на радиация (например в Международната космическа станция).

“Непрекъснато се говор какви светове има, колко далече може да стигне човекът, има идея да се колонизира първо Луната, после Марс, а всъщност ние все още не сме разбрали живота около нас… Ние се учим от живота. Думата „учен“ не значи човек, който е научен, а човек, който се учи от природата“, обобщи презентацията си проф. Милошев.

Друг панел във фестивала включваше дискусия за изкуствения интелект и неговата роля в естествените науки. Участниците в дискусията бяха: проф. Иван Димов, официален представител на България в Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления (EuroHPC JU); проф. д-р Силвия Илиева, професор във Факултета по математика и информатика и директор на институт GATE към Софийския Университет „Св. Кл. Охридски“, както и проф. Леандър Литов.

Подробна за всички лектори и дейности на научния фестивал може да откриете на страницата на „Hello Space“ .

Събитието е организирано от Атлантическия клуб в България и Националния Space & STEAM клъстер, с подкрепата на Столична община, Посолството на САЩ и Посолството на Израел в София.

Още по темата

07/04/2025

Космос

Полетът на Starliner до МКС през 2024 г. е бил много по-драматичен, отколкото знаем (видео)

22/01/2024

Животът

Как бавноходките оцеляват в екстремни условия? Най-сетне е ясно

14/07/2022

Човекът

Бавноходките могат да ни научат как да се справим с трудностите на пътуването в космоса

08/11/2021

Космос

Ще бъдат ли бавноходките първите междузвездни астронавти? (видео)