Влади, Никола и Тихомир разказват за миналите и бъдещите полети на Луната

50 години от кацането на Луната – а сега накъде?

Антон Оруш Последна промяна на 10 май 2019 в 00:00 4159 0

Кредит Антон Оруш

Тази презентация на деветия Софийски фестивал на науката беше част от „обратното броене“, ознаменуващо настъпването на деня 20 юли – датата, на която през 1969 г. спускаемият апарат „Ийгъл“ успешно каца на Луната с трима астронавти – Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин.

А презентация тук беше също с трима влюбени в космоса мъже - лекторите гл. ас. д-р Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, един от най-инициативните популяризатори на науката в България, астрофизикът Никола Каравасилев, ръководител на националния отбор по астрономия и астрофизика, и Тихомир Димитров от „Космическа академия за деца“.

Владимир Божилов започна лекцията си с думите: Всъщност знаем ли кога е началото на космическата надпревара? Това е датата 4 октомври 1957 г., когато СССР изстрелва първия изкуствен спътник в историята на човечеството – „Спутник 1“.



В обществото на конкурентната свръхсила – САЩ – настъпва уплаха, защото през онази епоха са силни страховете от атаки от космоса, което предизвиква Дуайт Айзенхауер на 29 юли 1958 г. да основе НАСА. Но поводите за страх не спират – на 12 септември съветският космически апарат „Луна 2“ става първият кораб, достигнал Луната.



Вълнението е изключително голямо, защото това космическо тяло изпълва с трепет хората от хилядолетия – най-древните календари са свързани с Луната и Слънцето.

След това, през октомври 1959 г., съветският апарат „Луна 3“ прави първите снимки на обратната страна на Луната, а на 12 април 1961 г. Юрий Гагарин става първият човек, излетял в космоса. Скоро след това американският президент Кенеди изрича прочутата си реч, в която казва, че „ние избираме да отидем на Луната и да направим други неща не защото е лесно, а защото е трудно“.

Тук Владимир Божилов предаде думата на Тихомир Димитров, който разказа за историята на лунните мисии от серията „Аполо“ на НАСА. Димитров изказа мнението, че тъй като досегашните стъпили на Луната астронавти едва ли ще живеят още дълго време, е нужно младите хора да поемат тази щафета, а защо не да пътуват и до Марс – според лектора това ще бъде възможно до 10 – 15 г.

Посетителите на презентацията чуха и едно интересно сравнение. Най-дълбокото място на Земята е Марианската падина – около 11 км – а до нейното дъно са достигали само трима души. На този фон Луната е много по-популярна дестинация, защото е посетена от 12 астронавти досега. Не е невъзможно дори хора от България някой ден да посетят Луната, да основат и да работят в научни бази там.

В такъв случай обаче интересен става въпросът „какво ще ни предложи“ Луната като условия за живот и работа. По тези въпроси се изказа Никола Каравасилев. Ако кацнем на Луната и не сме късметлии, ще попаднем в прах и камъчета до кръста и ще затънем, защото условията на по-голямата чост от лунната повърхност са такива. Подходящи за кацане са участъците с твърда и гладка почва. Такива са напр. лунните морета, в които всъщност няма никаква вода. Те се наричат така, защото някога, наблюдавани през телескотп, са изглеждали тъмни като земните големи водни басейни.

На Луната водата е съсредоточена около полюсите, разхвърляна молекула по молекула в праха.

Познато явление са т.н. лунни кратери. Те са причинени от т.н. метеоритни дъждове, като между другото Каравасилев изтъкна, че по-правилното им название е „метеорни“. Те са образувани от падащи с изключително висока скорост камъни, които се удрят в повърхността. Метеоритите избухват при падането си и затова кратерите от тях са кръгли.



Луната няма почти никаква атмосфера и затова това падане е възможно и става по този начин. В тази атмосфера водата е или твърда, или газообразна, но не е течна. Перце и ябълка биха паднали едновременно!

Друг по-малко известен факт е, че денонощната промяна в температурите на Луната е около 300 градуса, т.е. напр. нощем е –170, а денем +130.

Нощта на Луната е около половин земен месец. Около нея няма облаци и затова небето ще е напълно ясно и черно, ако не се брои Слънцето.

Да предположим, че все пак някога земните хора колонизират Луната и вземат, че даже построят стадиони там. Заради 6 пъти по-слабата гравитация един вратар напр. ще може да изрита топката 6 пъти по-далече, отколкото би го направил на нашата планета, откъдето следва, че един лунен стадион ще трябва да е 6 пъти по-голям. А заради малкия радиус на Луната един такъв голям стадион ще бъде вече толкова закръглен, че футболистите няма да могат да се виждат един друг.

Н. Каравасилев опроверга една често споделяна заблуда – че на Луната чонек тежи по-малко. Ако един човек на Земята има маса напр. 80 кг, то и на Луната това би било напълно така. Просто силата, с която Луната ще притегля човшкото тяло, ще е 6 пъти по-малка – т.е. Луната има 6 пъти по-малка гравитация – но това не значи по-малко тегло! Значи няма защо да ходим на луната, за да сме по-слаби, усмихна се Каравасилев.

Слабата гравитация има и друг ефект – заради слабото триене ще ни бъде изключително трудо да ходим, ще натискаме повърхността на Луната около 6 пъти по-слабо.

Накрая презентацията стигна и до популярните теории на конспирацията, съчинени с цел да опровергаят факта, че американци са стъпили на Луната.

Преди всичко е важно да отбележим, че никога СССР не е оспорвал американското кацане на Луната. Напротив, лунните проби от руските мисии съвпадат като резултати от изследванията им с американските, т.е. резултатите се потвърждават от две различни места.

Ето и отговорите на тримата учени на три от основните аргумента на усъмнилите се в истината хора:

⦁ Защо няма звезди - Луната отразява слънчевата светлина. Заради тази ярка отразена свътлина звездите, които са далечни и слаби като светлина, не се виждат. Същият ефект се забелязва и на снимки от МКС;
⦁ Защо сенките не са успоредни – причината е в отражението;
⦁ Как във вакуума на Луната остават стъпки – както беше споменато, на Луната почити няма атмосфера ти, няма и вятър, заради това камъчетата се слепват много по-бавно и няма как да изчезне отпечатъкът от стъпката

Антон Оруш, Sandacite.BG - https://www.sandacite.bg/

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !