Анди Бранди Касагранде IV е носител на наградите EMMY за оператор на дива природа и експерт по хищниците на върха на хранителната верига, с над 100 заглавия зад гърба си, посветени на живота сред дивото. Закърмен с очарованието към големите бели акули, Касагранде израства с изданията на „Седмицата на акулите” и е ненаситен фен на Седмицата през последните 25 години.

Касагранде е един от двигателите на продукцията „Седмицата на акулите“ от години. През 2012 г. се включва в “Shark Week's Impossible Shot” и е работил по “Great White Highway” и “Shark Week’s 25 Best Bites”. През 2010 г. в знаковото предаване “Into the Shark Bite” той разкрива ловните инстинкти на хищниците на върха на хранителната верига и разгадава динамиката на захапката на акулите. Тази година всички епизоди от "Седмицата на акулите" са достъпни и онлайн за всякакви устройства на този линк. 

Какъв е типичният Ви график за снимане?

Типичният ми график на снимане е доста нетипичен. Зависи от вида акули, който трябва да заснемем. Понякога ставаме преди изгрев слънце и се връщаме на пристанището след залез слънце, но всичко зависи от поведението, което търсим. Например, току-що заснехме голям специален епизод на „Челюсти във въздуха”, фокусиран върху нощното ловуване на големите бели акули. Така че вместо да се събудим преди изгрева и да се върнем в края на деня, трябваше да станем буквално посред нощ или по залез слънце, да отидем при колониите от тюлени и тогава да заснемем как ловуват големите бели акули с нова технология при ниско осветление. Тогава снимахме буквално в пълна тъмнина, единствено с лунно осветление или без никаква светлина и акулите все пак ловуваха успешно. Всичко зависи много от вида, който снимаме и от поведението му, но винаги се опитваме да прекарваме възможно повече време с животните, за да получим най-добрите кадри.

Как започнахте да се занимавате със заснемане на акули?

За пръв път видях акула по телевизията. Бях на около 7 години и от този момент натам бях много вдъхновен и изумен от акулите. От много ранна възраст се пристрастих и обсебих от акулите. Завърших колежа, изучавах морска биология и фотожурналистика и след време се преместих в Кейп Таун, за да работя с изследователски екип в Ханспа - известно място, на което се събират големи бели акули. Точно там от части научих доста за акулите и започнах да работя с филмови екипи и медии, така че наистина всичко произтича от възхищението ми от акулите от ранна възраст.

Можете ли да ни кажете какво е новото в тазгодишното издание на „Седмицата на акулите”?

Тази година “Седмицата на акулите” има 18 нови специални документални филма с много различни видове – от големи бели акули до бичи акули, тигрови акули, акули-чук, мако, китови акули. Това е чудесно, защото по този начин „Седмицата на акулите” се обогатява с нови видове и локации. Има филм за ядрените акули от атола Бикини, работил съм за редица поредици в Южна Африка, Бахамите, Мексико. Вече технологията ни позволява да разкрием тайнствения живот на акулите чрез дронове, високо чувствителни камери и други. Има много нови различни поредици, много се вълнувам за „Седмицата на акулите” 2016, защото мисля, че ще има по нещо за всекиго. Всеки филм е комбинация от наука, приключение, технология, опазване на акулите и смятам, че всички ще са щастливи и доста развълнувани.

Предполагам, че сте снимали в продължение на много часове, които ще бъдат представени в тазгодишното издание на „Седмицата на акулите”. Бихте ли ни върнали към най-запомнящия се момент?

Предполагам, че това е моментът, когато отидохме в Кейп Таун, за да заснемем нощното ловуване на големите бели акули. Знам, че вече го споменах, но имахме доста дни, в които акулите не ловуваха и започнахме да се разочароваме, защото бяхме отишли там, за да снимаме, а дори не ги бяхме виждали през деня. Бяхме притеснени, че няма да хванем поведението при нощно ловуване, което искахме и измина близо месец без да заснемем нещо специално. Но след това се върнахме за втори път, за да се опитаме отново и тогава в рамките на една седмица, заснехме около 20 нощни ловни атаки от изскачането им от водата до хващането на плячка. Това беше страхотен момент, в който почти се провалихме и мислехме, че няма да успеем да заснемем подобно поведение, а след това продължихме, върнахме се и имахме по-голям успех, отколкото сме очаквали. Според мен това е доказателство за заснемането на филми в дивата природа. Никога не е лесно. Дивата природа и времето са две доста непредвидими неща, особено в Южна Африка. Имах късмета да заснема няколко невероятни нощни атаки в 11-ия час на снимките – буквално в последната минута.

Някога нападала ли ви е акула?

Не, никога не ме е нападала акула. Няколко акули са се опитвали да захапят плавниците ми и са захапвали камерата. За тях това е по-скоро изследване, в което са любопитни да видят какъв вкус имат гумените плавници или металната камера. Акулите очевидно нямат ръце или крака, така че повечето неща усещат с устата. За мой късмет никога не ме ухапвала акула до такава степен, че да започна да кървя или да захапе части, които не са от екипировката ми за гмуркане, по-скоро го правят от любопитство. Понякога има агресивни акули и можеш да разпознаеш, ако са преминали зад теб и около камерата, тогава могат да се опитат да ухапят ръката или крака ти. Когато се сблъскаш с агресивна акула, обикновено се опитваш да поддържаш контакт с очите, опитваш се да не отплуваш, да не изпадаш в паника, защото дори едно движение може да позволи на акулите да реагират. Ако плувате, инстинктивно ще тръгнат да ви преследват. Така че общо взето, ако акулата е агресивна, се опитайте да бъдете възможно най-спокойни и бавно излезте от водата, ако имате водолаз за безопасност със себе си, той може да ви пази гърба, докато се измъкнете и обратното, но за щастие никога не съм бил нападан от акула.

С всички тези документални филми и поредици за акулите, смятате ли, че този вид животни все още е недоразбран?

Това е добър въпрос. Бихте си помислили, че с толкова много документални филми за акулите, хората знаят за тях толкова, колкото знаят за професионалните ръгбисти, футболисти и какво ли още не, но акулите по своята същност са много потайни животни и много неуловими. Опознаваме ги и научаваме за тях само когато са около нас за максимум два часа през деня, а през останалите 22 часа правят всичко, което правят нормалните или дивите акули. Смятам, че научаваме все повече и повече за тях. Благодарение на сателитната технология знаем къде отиват акулите. Когато работех с изследователския екип, имаше една акула, която маркирахме и тя преплува целия път до Австралия, прекара 2 месеца там, а след това плува обратно до Африка. Преди не осъзнавахме възможността им да плуват между континентите и мислехме, че е невъзможно, докато не получихме тези данни от сателитите. Мисля, че от всички филми за акули, хората очевидно знаят доста добре какви са те и как изглеждат, какво е голяма бяла акула, какво е акула-чук, какво е бича акула. Мисля, че малко по малко хората научават все повече за акулите чрез медиите, защото не мисля, че обикновеният човек би искал да влезе във водата с акулите, за да научи повече за тях или да отиде насред океана, Някои хора искат да бъдат близо до акулите, но не мисля, че всички биха желали подобно нещо. Така че, давайки им възможността да го направят чрез телевизията и документалните филми, позволяваме да задават повече въпроси и да използват интернет и други научни източници, за да научат повече.

Коя е най-важната причина, поради която трябва да опазим акулите?

Мисля, че генерално светът е осъзнал, че всяко животно в океана има своя роля в екосистемата. Ако премахнем топ хищниците от океана, океанът ще бъде в смут. Популацията на тюлени ще се увеличи застрашаващо, популацията от риби ще намалее, а след това ще последват спираловидни ефекти. Никой не знае със сигурност какво би се случило, но ние знаем, че акулите играят ключова роля на местата, където активно ловуват, убиват слаба плячка и дори намаляват броя на големи групи. Чрез съществуването си те позволяват на еволюцията да се случи, като напомня на видовете, с които се храни или е в конкуренция, че трябва да се приспособят, за да оцелеят. Акулите пречистват екосистемата. Често се твърди, че акулите атакуват болните, младите и слаби, но по същество ядат всичко, което могат да хванат. Ако ги премахнем, би било като да премахнем хората от планетата Земя. Това е тяхното място, нашето място е на сушата. Би било интересно, ако имаше някакъв вид компютърно моделиране или някаква странна формула, която бихме могли да вкараме в компютъра, за да ни покаже какво наистина би се случило в океана, ако ги нямаше акулите.