Един от водещите съдебни психолози в Шотландия, д-р Лорейн Джонстън (Dr Lorraine Johnstone) смята, че все повече деца биват диагностицирани с психологически проблеми като тревожност, депресия, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) или дислексия, като често те просто изживяват нормални емоции като реакция на житейски събития като стрес от изпити, смърт на близък човек или липса на приятели.
Психологът работи с уязвими деца във висок риск, много от които са извършили сериозни жестоки или сексуални престъпления, но също и с деца в по-малък риск, но насочени към службите за психично здраве.
Според д-р Джонстън, все повечето поставени диагнози може да повлияят на времето за изчакване за достъп до Службата за детска и младежка психологическа помощ, където се лекуват сериозни психиатрични заболявания като шизофрения или психоза.
Нейните коментари разпалват спор между експертите по детско душевно здраве, като някои смятат че не достатъчно много деца са диагностицирани с определени състояния, специално СДВХ и дислексия, а други със самоубийствени мисли или отчаяна нужда от помощ също остават незабелязани.
Експертите от другата страна на дебата преди са стигали до там да твърдят, че СДВХ и дислексията просто не съществуват или са толкова широко дефинирани, че децата твърде лесно може да бъдат диагностицирани с подобно състояние.
"Много хора изпитват симптоми на тревожност и депресия в следствие на житейски събития като стрес, изпити, проблеми във връзката, загуба, тъга и промяна. Тревожността и тъгата са нормални адаптивни реакции към някои събития и е важно нормалните емоционални реакции да се виждат като такива, а не да се определят за душевни заболявания и разтройства", смята Джонстън.
Тя добавя, че проявата на повече разбиране към психологическите проблеми несъмнено е позитивна промяна, но рискуваме това да се разпростре твърде широко.
"Не трябва да приемаме душевните заболявания за норма, можем да наложим като норма емоционалното здраве и психологично благосъстояния. Ако много размием границите рискуваме да усложним достъпа до специализирана помощ за онези, които имат нужда от интензивни и комплексни грижи, и се притеснявам, че може да постигнем обратен ефект."
Джонстън припомня, че не бива да забравяме, че страданието от психическо разтройство е тежко и натоварващо. Но според нея често родителите не са адекватно подготвени да помогнат на децата си, което води до диагностициране на млади хора като душевно болни и насочването им към специални грижи, които не винаги са им необходими. Специалистът смята, че е нужно да се развие емоционална устойчивост и да се приемат и трудните емоции като страдание по загубата на близък човек например. Този процес е тежък, дълъг и често включва различни силни емоции, но не се нуждае от лечение, а от възпитаване на устойчивост.
В Шотландия, броят на младежите до 19 години, приемащи антидепресанти почти се е удвоил от 2010 до 2018 г., а тези, лекувани срещу тревожност са нараснали със 180% за същия период. Децата, получаващи допълнителна помощ при дислексия са се повишили също със 152% за последните осем години, а тези, лекувани от СДВХ са с 61% повече, по данни на правителствена организация.
Въпреки, че официалните препоръки и експертите са съгласни, че лекарствата не трябва да са първият избор на лечение и е необходимо да се комбинират с други грижи, доказателствата сочат, че все повече деца са лекувани само с лекарства без допълнителна терапия и грижи, от които се нуждаят.
Проучване на шотландското дружество за СДВХ показва в свой доклад, че 93% от лекуваните от СДВХ деца приемат лекарства и често това е избор на родителите, докато само на 36% е предложена някаква форма на обучение и само на 25% - специфично обучение за справяне със състоянието.
"Родителите имат важна роля, но могат да се справят с нея само ако са информирани и подкрепяни. Лекарят, поставящ диагнозата често няма време да обясни спокойно с родителя какво представлява СДВХ например. Има огромна празнина в службите, осигуряващи подкрепа на родителите, за да могат да се справят с тези деца, които са голямо предизвикателство", смята председателя на дружеството Бил Коли (Bill Colley).
Коли не вярва, че по-големия брой диагностицирани деца е в резултат от опити на родителите да обяснят промяна в поведението или неуспехи в училище. При едно от пет или едно от четири деца, диагностицирани със СДВХ, според него дори твърде малко деца са получили правилна диагноза. Според него не винаги правилно се избират диагнозите при емоционални трудности, особено по отношение на млади мъже със самоубийствени мисли и трябва да се работи в тази насока. Коли смята, че диагностичните "етикети" могат да са неточни понякога, но това не означава, че са безполезни.
Но не всички експерти са съгласни с това. В САЩ, където около 7% от децата със СДВХ приемат някакви медикаменти, все повече психиатри започват да обсъждат дали наистина синдромът и дислексията съществуват.
Робърт Березин (Robert Berezin), психиатър и бивш преподавател в Харвард пише спорна статия за Psychology Today, озаглавена "Не, няма такова нещо като СДВХ".
Там той пише: "Всички тези деца трябва да бъдат правилно оценени, за да се разбере от какво имат нужда. Може да е помощ за семейството. Мое да е по-отворена класна стая. Може да е помощ за учителите да станат по-добри. Но едно нещо е сигурно - няма такова мозъчно състояние, което да предизвиква болестта, наречена СДВХ и никога не е доказано да има."
Сами Тимими (Sami Timimi), детски психиатър в здравната служба в Линкълншир, Великобритания, е друг експерт, споделящ сходно мнение, че "няма твърдо доказателство, показващо, че това, което наричаме СДВХ корелира с каквато и да е биологична или неврологична аномалия."
Илейн Локхарт (Elaine Lockhart), член на Кралския колеж на психиатрите в Шотландия е твърде внимателна по отношение на твърдения, че дислексията или СДВХ са поставяни твърде често като диагноза.
"Познавам много образовани възрастни хора, които по-късно са разбрали, че имат дислексия и са се борили през цялото време. При случаи на СДВХ, който не е открит и лекуван, децата може да се провалят в училище, трудно им е да формират приятелства, животът вкъщи е труден. Ако погледнем възрастните в затворите, много често те имат СДВХ и разстройства на нервното развитие", добавя Локхарт.
Локхарт работи и по правителствена програма за по-добра помощ на деца и семейства, да се научат да са по-устойчиви и да се научат да се подкрепят по-добре едни други в живота. Според нея по-малко време пред екрана и социалните медии и повече време сред природата, правилно хранене и добър сън са това, което може да помогне на младежите да се почувстват по-добре.
"Без съмнение виждаме все повече млади хора и особено момичета, които са изключително недоволни от телата си, от външния си вид, които имат тревожност и депресия и се нуждаят от специализирана помощ. Това е цял спектър."
"Може би понякога хората използват названията тревожност и депресия като начин да получат помощ. Те имат нужда от нещо, но то може да не е помощ от системата за душевно здраве.", смята Локхарт.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари