10 мита в психологията

Георги Гърков Последна промяна на 05 март 2019 в 09:12 14650 1

Кредит University of West Virginia

В известен смисъл всички сме психолози — преживели сме от първа ръка какво е да си човек и сме прекарали години да наблюдаваме как ние и другите действаме в различни ситуации.

Тази интуиция подхранва различни "наивни" теории за действителността, които понякога се припокриват с откритията на научната психология, но често не. Представяме ви част от най-разпространените заблуди в психологията и невронауката.

1. Учим се по-добре, когато използваме нашия преобладаващ "стил на учене".

Идеята тук е, че различните хора се учат по-добре, когато се осланят на едни или други сетива — например чрез визуални материали, слушане или правене. Анкета сред английски учители разкри, че повече от 96 процента вярват в това. Всъщност психологически проучвания показват, че хората не се учат по-добре, когато им се преподава в предпочитаната сетивна модалност, и че най-ефективната модалност обикновено зависи от това какъв е учебният материал. Съществуват също проблеми с определянето на понятието за стил на учене и как да го измерим. Повечето публикувани скали за измерването му са с ниска надеждност (получават се различни резултати при всяко тестване) и нямат висока връзка с учебните постижения.

2. Спомените ни са като записи на реалността

Метафората за паметта като записващо устройство е неуместна, тъй като предполага нереалистично висока точност и постоянство на спомените. Спомените ни всъщност са малко или много изкривени варианти на случилото се и се променят с времето. Същевременно анкета, обхванала близо 2000 лица, установи, че 63 процента вярват, че "паметта работи като камера". Подобно объркване може да доведе до сериозни проблеми — например при свидетелските показания в съда; много съдии и полицаи вярват, че колкото по-уверен е свидетелят в спомена си, толкова по-точен е той — въпреки че проучвания показват липса на или слаба връзка между увереността и точността.

3. Жестоките престъпници имат психично заболяване

Когато хора с психични проблеми извършат насилствени престъпления, медиите проявяват голям интерес. Нищо чудно, че според анкети в някои западни страни по-голямата част от обществото смята психично болните за предразположени към насилие. Всъщност има голям брой доказателства, че поне 90 процента от хората с психични проблеми не извършват насилствени актове, а преобладаващата част от упражняващите насилие престъпници не са психично болни. Някои пациенти с конкретни проблеми (като например такива с халюцинации, основаващи се на заповеди, на които "гласовете" казват да извършат определен акт) са в повишен риск, но действителните прояви на насилие са редки. Метаанализ от 2011 г. стига до заключението, че 35 000 високорискови пациенти с шизофрения трябва да бъдат редовно наблюдавани или затворени, за да се предотврати убийството на случаен човек от тях.

4. Тълпите правят хората глупави и опасни

След някакво извънредно събитие медиите може да опишат тълпата като развилняла се в сляпа паника. Следователно допускането е, че когато попаднем в голяма група, губим здравия си разсъдък и всеки е сам за себе си. Подобна идея се поставя под съмнение от проучвания върху поведението на тълпите, според които паниката е рядка и хората често се спират да си помогнат един на друг. Сътрудничеството е особено вероятно, когато хората чувстват споделена идентичност с другите. Психологът Джон Дръри прави това откритие частично въз основа на интервюта с хора, преживели извънредни ситуации — като например струпването на прекалено много хора на концерт на Fatboy Slim през 2002 г. Дръри и колегите му смятат, че от резултатите му може да се изведат насоки към властите за справяне с кризисни ситуации. "При настъпването на извънредно положение тълпите може да се държат по много по-социални начини, отколкото се допускаше преди от изработващите стратегиите при бедствия", пишат те.

5. Аутизмът се предизвиква от "повредени" огледални неврони

През 2011 г. знаменитият невроучен Вилйанур Рамачандран изказва предположението, че "основната причина за аутизма са проблемите в системата на огледалните неврони". Огледалните неврони са клетки, които увеличават активността си, когато извършим действие или видим някой друг да го извърши. Хипотезата за повредените огледални неврони лесно грабва вниманието и често бива "рециклирана" в презентациите и книгите на популяризаторите на наука. Преглед на 25 проучвания от 2013 г. обаче не установи доказателства в подкрепа на хипотезата; друго проучване от 2016 г. също не потвърди хипотезата. Но това е само една заблуда за аутизма — други са, че той се предизвиква от ваксините и че всеки с аутизъм има рядка дарба.

6. Зрението зависи от сигнали, излъчвани от очите

В действителност зрението ни се дължи на светлинните частици, които достигат до ретината — в задната част на окото. Но все пак древната и напълно погрешна идея, че нещата работят по обратния начин, все още се приема от мнозина. Това показват анкети, проведени след 1990-та и 2000-та година. Например близо една трета от студентите са заявили убеждението си, че нещо излиза от очите ни, когато виждаме различните обекти. Не е ясно защо заблудата е толкова упорита, но можем да предположим, че е защото субективно възприемаме образите като "извън" нас (въпреки че са в мозъка ни) и защото много хора са имали чувството, че някой се е втренчил в тях. Всъщност експерименти показаха, че макар и много хора да си мислят, че са усетили погледа на някого, те не могат да усетят кога някой ги наблюдава зад гърба или не.

7. Домашното насилие се извършва от мъже към жени

Според анкети в някои западни култури повече от 65 процента вярват, че е вероятно или със сигурност вярно, че домашното насилие се извършва предимно от мъже. Лесно е да разберем защо — мъжете като цяло са отговорни за по-голям дял от насилствените престъпления и тъй като са средно по-едри и силни от жените, изглеждат по-заплашителни. Редица проучвания обаче показват, че при партньорските взаимоотношения насилието от жени към мъже е също сериозен проблем. Например една анкета в САЩ установи, че всеки четвърти мъж е преживял физическо насилие, изнасилване и/или преследване от свой партньор (в сравнение с всяка трета жена) и че 83 процента от насилието върху мъже от партньорите им, се извършва от жени. Това не омаловажава, разбира се, сериозността на насилието от мъже към жени — с оглед на жестоките случаи у нас в последно време.

8. НЛП е научно доказано

Вярно е, че част от психолозите са преминали през обучения в невролингвистичното програмиране и защитават използването му, но е сериозна грешка да мислим, че НЛП се основава на научни доказателства в психологията или в невронауката. Всъщност системата, която иначе се рекламира като начин за постигане на големи лични успехи — е разработена от две гурута на движението за самопомощ през 70-те, които измислили собствени психологически принципи, докато наблюдавали как терапевти общуват с клиентите си. В НЛП е пълно с недостоверни твърдения, облечени в научен жаргон — като например, че всеки от нас има предпочитана "репрезентационна система" за мислене за света и че най-добрият начин да повлияем на някого е да "имитираме" предпочитаната от него система. Подробен анализ на твърденията, изказани в програмите по обучение в НЛП, установи, че повечето от тях са глупости. Понякога прилагането на НЛП може да е с безобидни последици, но също така е възможно значително да ощети финансово или да попречи на клиентите да обсъдят и разрешат проблемите си.

9. Психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка

Една анкета, проведена в САЩ преди няколко години, откри, че над 80 процента от участниците вярват, че психичните заболявания се дължат на химически дисбаланс в мозъка. Но всъщност ако запитате някой невролог или психиатър и той реши да ви отговори искрено, то ще ви каже, че никой все още не знае какъв трябва да бъде "правилният" баланс между химическите вещества в мозъка. Подкрепата към идеята за дисбаланса идва, в частност, от това, че антидепресантите променят нивата на някои химически вещества в мозъка — което разбира се, не означава, че подобен дисбаланс предизвиква проблемите на първо време (все едно да твърдим, че главоболието се предизвиква от липсата на парацетамол). Митът се подкрепя от много хора с психични проблеми и от някои организации, тъй като мислят, че дава медицинска легитимност на състояния като депресията и тревожността. Проучвания обаче разкриват, че опитите за приравняване на психичните затруднения до биологични корени увеличават например стигмата — като окуражават разбирането, че психичните проблеми са постоянни или вродени.

Силата на експерта

Ако в подобни митове вярваха предимно хората без формално образование в тези области, вероятно нямаше да има нищо притеснително. Едно проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, обаче разкри, че пространното обучение по невронауки слабо предпазва от тях.

Кели Макдоналд и нейни колеги анкетирали 3 877 човека за мозъчните митове, в които вярват, на сайта Testmybrain.org. Сред участниците имало 3 045 без образование в мозъчните науки, 598 преподаватели и 234 човека с "добри познания по невронаука" (според количеството завършени курсове в колеж или университет на мозъчна или невронаучна тематика). Учените изпратили съобщения до имейлите в списъци на занимаващите се с невронаука и групи в социалните мрежи, за да привлекат участници в анкетата си.

В анкетата имало 32 твърдения за мозъка, 14 от които били верни (например използваме мозъка си по 24 часа на ден) и 18 от които били грешни (например използваме само 10 процента от мозъка си).

Резултатите се оказали леко обнадеждаващи, тъй като учените и преподавателите подкрепили по-малко митове от обикновените хора. Но въпреки това и трите групи подкрепили доста от митовете: 46 процента били подкрепени от учените, 56 процента от преподавателите и 68 процента от обикновените хора.

Според авторите на проучването откритията подсказват, че "ако преподавателите преминат обучение по невронауки, което не обсъжда изрично митовете в невронауката, е малко вероятно подобни заблуди да бъдат преодоляни през обучението".

Човешкият мозък е несъмнено сложна и многопластова структура. Затова и не бива да се изненадваме, когато има разминавания между собствените ни наблюдения и резултатите на научния метод.

Понякога наблюденията ни преодоляват ограниченията на научния метод, но в други случаи просто грешим.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8563

1

Людмил Трифонов

05.03 2019 в 22:38

Химически дисбаланс е причината за психичните заболявания.
Ами коя е причината за химическия дисбаланс?
Така правим опит да бягаме по тъч линията, давайки вид, че участвуваме в мача. И в религията е така. Бог създаде Света. Ами кой създаде Бога?
Химически дисбаланс има при пристъпите на психозите и той се регистрира. Причинава се от "бавна" невроинфекция в мозъка. Но обяснението на процеса по-нататък е сложно и изисква много място. Записан е в https://www.facebook.com/notes/1768001650174980/. А Светът е създаден според описание в https://www.facebook.com/notes/1768831250092020.