Педиатри: Деца ли искаме или роботи?

Диагнозата „Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“

Галина Викторова Последна промяна на 04 май 2015 в 15:50 34225 0

Кредит welt.de

Последствията от тежка форма на хиперактивност могат да бъдат изключително сериозни, ако тя не се лекува. Междувременно обаче при все повече деца се пристъпва към прибързано лечение.

Педиатрите все по-често споделят, че учителите говорят за „синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“ (СДВХ), когато децата просто бъбрят с връстниците си или не внимават. Те призовават родителите да проявяват съпротива срещу прибързани терапевтични методи.

За проблема СДВХ разказва немският Die Welt: "Майката на Лаура е сериозно обезпокоена. Дъщеря й е в първи клас на основното училище и на учителката направило впечатление, че детето не може да борави правилно с ножица. „Освен това е замечтана и не внимава в час“, е обяснено на майката. Учителката предполага, че Лаура има „синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност“."

Когато майката споделя това с детския лекар Михаел Хаух, той „до известна степен остава без думи“: От него се иска да предпише на Лаура терапия, защото детето понякога не проявява интерес и не изрязва перфектно фигурки от хартия?

Лекарят счита това за безкрайно преувеличено. И вече дори е написал цяла книга по темата, която се е превърнала в страстна пледоария срещу пресилената пристрастеност на хората към непременно прилагане на лечение.

„В днешно време родители са изключително несигурни“, казва Хаух. „Те вече нямат доверие в собствената си възпитателна компетентност и никакво доверие в децата си. За сметка на това обаче изпитват огромен страх от това, че детето един ден може да не успее да издържи матурите и че след това целият му живот ще бъде един провал.“

С лупа се търсят недостатъци

От всички страни – възпитатели, учители, приятели, познати, в интернет – на родителите непрекъснато се повтаря: „Да не пропуснеш нещо, вземи мерки навреме, това няма как да навреди.“ С лупа още от раждането на детето се започва с търсенето на симптоми за „изоставане в развитието“ и „недостатъци“, споделя със съжаление лекарят.
По-рано родителите не са били подложени на такъв натиск. В началото на своята професионална практика преди повече от 20 години д-р Хаух лекувал предимно физически заболявания: „Тогава възпитатели, учители, родители и лекари вярваха, че всяко дете има свое собствено темпо на развитие.“

Вече дори 5-годишни деца приемат психо-фармацевтични продукти

Източник: N24

Според проучване на германската здравна каса AOK броят на децата, диагностицирани със СДВХ, се е удвоил. Дори първокласниците получават силни медикаменти. Това обаче винаги ли е правилно или проблемите биват преувеличавани?

Междувременно между 20 и 25% от всички младежи до навършване на 15-годишна възраст са получили поне веднъж диагнозата СДВХ - дефицит на вниманието, придружен от хиперактивност. „Изключително скептично съм настроен към това“, споделя Хаух.

Дитмар Лукас, психотерапевт от Берлин, също казва: „Налице е масов скок в броя на хората, диагностицирани със СДВХ.“ Причината е, че родителите в днешно време се намесват твърде прибързано във всяко нещо.

6-годишните са принудени да седят безмълвно часове наред

Винаги, когато в училище децата привлекат вниманието с това, че понякога просто стават от чина си по време на час, говорят с другарчетата си или не внимават, много бързо се появява съмнение за СДВХ, казва Лукас.

Образователната система просто не е пригодена за малки деца: „6-годишни деца трябва да седят тихо в продължение на 45 минути и да слушат учителя. И тук не става въпрос само за един час, а за цели 5 до 6 учебни часа един след друг“, критикува Лукас.

Неспокойни и набиващи се на очи деца е имало винаги, казва Хенри Вигерат от Професионалния съюз на германските психолози. И, разбира се, има деца, които се нуждаят от терапия, заключава експертът, който работи в социално-педиатричен център.

„Обществото обаче днес проявява по-малко толерантност към децата от преди.“ Вигерат подлага на критика това, че често диагнозата се поставя твърде бързо и твърде бързо се пристъпва към изписване на медикаменти.

При учителите е налице мислене, фокусирано върху откриване на недостатъците и слабостите

Когато в своята практика Хаух бъде помолен от притеснени родители да предпише терапия, той първо вика при себе си възпитателката или учителката и изслушва оплакванията. „И тогава питам: А в какво той е добър? Как можем да му помогнем?“ При много от възпитателите е налице „дефицитно мислене“, малко са тези, които веднага могат да кажат какви са силните страни на детето.

Родителите Хаух призовава към повече самосъзнание. „Родителите познават най-добре детето си и от най-дълго време. 90% от възпитателската работа е в техни ръце. Те трябва да подкрепят детето си, да му се доверяват и да му дадат необходимото време, за да се развие.“

ADHS

Със своята книга „Детството не е болест“ Хаух цели да предизвика обществена дискусия: „Искаме едновременно задействащи се роботи или на децата все пак трябва да се даде време да стартират развитието си в определена област с малко закъснение?“

Поставянето на диагнозата СДВХ трябва да става с повишено внимание, предупреждава и проф. Александър фон Гонтард, директор на Клиниката за детска и юношеска психиатрия към Университетската клиника в Саарланд. СДВХ може да се диагностицира най-рано на 3-годишна възраст. За малки деца СДВХ често има значителни последици в социален аспект като проблеми с връстниците, родителите и възпитателите или изключване от детската градина.
При терапията трябва да се започне най-напред със съвместно обучение на детето и родителите. Едва когато това не помогне, детето среща големи затруднения и е на възраст над 4 години, следва да се помисли за медикаментозно лечение.

500 000 деца и младежи са засегнати

За Германия през изминалите години това е огромно увеличение на диагностицираните със СДВХ, съобщават и изследователи от Централния институт за здравно осигуряване. Резултатите са на базата на обобщени данни за амбулантно лечение от 17 здравноосигурителни каси в цяла Германия.

Според данните през 2008 година от всички прегледани лица на възраст между 5 и 14 години при 3,7% е поставена диагнозата СДВХ. 4 години по-късно този процент вече е 4,4. При момчетата по-често възникват предположения за тази диагноза, въпреки че симптомите не се различават. При тях заболяването се среща 3 пъти по-често, отколкото при момичетата.

СДВХ е най-често срещаното психично разстройство при децата и юношите и може да продължи, докато детето стане възрастен. Според преценки поне 500 000 деца и юноши в Германия са засегнати от заболяването.
Децата със СДВХ показват ограничена издържливост, лесно се разсейват и имат силно изразено желание за движение. Освен това показват склонност към импулсивно и необмислено поведение и са емоционално нестабилни.

Употребата на риталин спада

И все пак на фона на световните тенденции за прилагане на медицинския препарат риталин при лечение на СДВХ, съдържащ активното вещество метилфенидат, в Германия неговата употреба бележи спад. Според Германския институт за лекарства и медицински продукти предписаните през изминалата година 1716 кг от гореспоменатото лекарство показват 5% намаление на приложението на активната съставка в сравнение с 2013.
След като между 2002 и 2012 година употребата на риталин в Германия се е увеличила 3 пъти, през 2013 тя вече отбелязва спад с около 2%. В световен мащаб преди един месец Обединените нации съобщават за значително увеличение на употребата на препарата.

Какво представлява риталина?

Активното вещество метилфенидат е разрешено за лечение на СДВХ. Действието му се изразява в това, че прави засегнатите от заболяването по-спокойни и повишава тяхната концентрация.

През 2009 поради значително нарастване на случаите на предписване на риталин в Германия бяха наложени ограничения в условията за приложението му. Така например при деца и юноши приемането на препарата става единствено под надзора на специалисти по поведенчески разстройства.

Преустановяването приема на лекарството засилва симптоматиката

Германският институт за лекарства и медицински продукти оценява положително въведеното ограничение. Неговият президент проф. Карл Бройх предупреждава, че е необходимо активното вещество да бъде поставено под специален режим на разпространение, за да се защитят пациентите от неконтролируемото му приложение. Важно е обаче пациентите, при които немедикаментозното лечение не доведе до желания резултат, да имат достъп до този вариант на терапия и в бъдеще.

Според данни на Съвета за контрол върху наркотичните вещества към ООН за периода 2012-2013 година употребата на активната съставка е нараснала с 66%. Според Съвета за контрол причина за голямото покачване е липсата на строги правила при предписване на лекарството.

Още преди години американски изследователи установиха, че продължителният прием на медикамента „Риталин“ може да доведе до значителни нарушения в обмяната на веществата: Проучване с възрастни хора показва, че веществата, стимулиращи центъра на награда в мозъка, предизвикват увеличаване количеството именно на онзи белтък, чието действие всъщност би следвало да възпрепятстват.

Това означава, че с времето възниква толерантност спрямо лекарственото средство, съобщават учените в специализираното издание „PLoS One“, а преустановяването приема на лекарството засилва симптоматиката.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !