През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.
Дънинг обяснява:
"Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
И още една интересна страна на ефекта:
"Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
"Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Графиката е на НаукаOFFNews
Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.
Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.
Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава.
Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежа, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите - той се отнася за всички - всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други.
Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.






















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
18519
36
20.04 2016 в 21:23
-спираш да гледаш турски сериали. Индийски също.
-спираш да чакаш следващите реклами с надеждата да са продължение на предишните
-от магазина започваш да купуваш и нещо друго освен кебапчета и ракия,вино
-разговори за това кой какво правил ,къде го правил, ги зачеркваш от темите
-започваш да си задаваш въпроси за очевидните неща
И тогава вече започваш да схващаш, че в света има много капани , в които можеш да попаднеш и никой не може да ти помогне да излезеш от там. И точно това познание ще ти помогне поне малко да не се чувстваш като една нищожна мишка.
11.02 2016 в 06:46
26.01 2016 в 23:55
25.01 2016 в 16:02
За критериите за ставане на професор в чужбина също съм съгласен, че са далеч по-обективни от нашите - най-малко хората се опитват да бъдат актуални и с течение на времето са усъвършенствали системата на професионално израстване при учените спрямо актуалните нужди.
За сметка на това изобщо не съм съгласен, че причината да няма млади професори в България е факта, че всичко става по-бавно. Това може и в общия случай да е така, но съвсем не означава че ако си добър учен и си вършиш работата нещата ще ти тръгнат по вода! Напротив! Израстването в научния свят у нас над главен асистент изобщо не е функция на постиженията ти, а точно както чудесно отбелязахте на целуване на задници. За израстване е необходимо да познаваш съответните хора, които да са те одобрили като достатъчно послушен, за да ти дадат възможност да станеш професор. Ръководните длъжности в родната наука са ОКУПИРАНИ от бивши агентури и израстването става само с тяхната благословия. Никой никога не му е пукало за импакт фактор и научни постижения. Тук става дума много повече за политика и допломация.
Съответно не става или става трудно и много късно без нея. Колкото по-нагоре отиваме толкова по-лошо става. Например клуба на Академиците и Член кореспондентите изобщо не е за простосмъртни! ;)
Но нека не се лъжем че само тук се случва така. Всеки в науката ще потвърди че сходни неща, макар и не толкова крайни се случват в науката в чужбина където пък борбата е за така наречените "постоянни позиции", без които науката на запад се е превърнала в професионално номадство. Не че е лошо или погрешно това. Просто е доста различно от при нас. Хората имат проблеми навсякъде, просто на различните места те са от различен характер. ;) Лизането на задници навсякъде в цивилизования свят имат сходна стойност и се изповядва еднакво често. Просто има места дето само така стават нещата :P
20.01 2016 в 16:42
И ти правиш всичко по силите си да потвърдиш изследването, а?...Откъде имаш самочуствието на всезнаещ, пък едно нещо не можа да оцелиш, само Дънинг и Крюгер могат да кажат... :)
Асистен професор навсякъде по света, всъщност е еквивалент на нашето... "асистент" и "главен асистент"... На нашето "доцент" отговаря англоезичното "аssociate professor"...На research fellow отговаря българското "научен сътрудник"... В България, в страните от бившия Съветски блок, а и почти навсякъде по света, не пишеш втора дисертация, за да станеш професор, а пишеш втора монография (първата е за доцентурата). Освен това се изисква определен брой научни публикации (разликата е, че в цивилизованите държави гледат и импакт-фактора им, а тук - не), определен хорариум, брой успешно защитили докторанти и дипломанти, няколко години на преходната длъжност (съответно - доцент) и конкурс за съответната длъжност. Причината за липсата на млади професори в България, е на първо място, че сме мързеливи и правим всичко по-бавно от нормалното. И на второ - съответния конкурс - ако беше от академичния свят, щеше да знаеш колко задници е нужно да целунеш, за да станеш професор и може би щеше да се замислиш нужно ли е изобщо да си го причиняваш...
15.11 2015 в 01:16
13.11 2015 в 09:20
Разликата с чужбина е че само в страните (някои) от бившия Съветски блок за да станеш професор се налага да пишеш втора дисертация. Затова (и заради още няколко причини) у нас няма млади професори, с което в главата на българина се е създала много погрешна представа за тази научна титла. Много е отрезвяващо, когато в чужбина видиш някой професор на 34. ;) Съжалявам за OFFtopica.
13.11 2015 в 02:27
12.11 2015 в 12:23
11.11 2015 в 16:15
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи