Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави

Ваня Милева Последна промяна на 22 януари 2015 в 16:42 1321698 36

'Корабът на глупците', Йеронимус Бош

През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните - да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.

Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.

Дънинг обяснява:

"Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."

И още една интересна страна на ефекта:

"Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.

Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:

"Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."

Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Графиката е на НаукаOFFNews

Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.

Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.

Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава.

Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежа, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите - той се отнася за всички - всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други.

Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12519

36

TiratroN

20.04 2016 в 21:23

Задължителни етапи за да успееш да видиш света около себе си:
-спираш да гледаш турски сериали. Индийски също.
-спираш да чакаш следващите реклами с надеждата да са продължение на предишните
-от магазина започваш да купуваш и нещо друго освен кебапчета и ракия,вино
-разговори за това кой какво правил ,къде го правил, ги зачеркваш от темите
-започваш да си задаваш въпроси за очевидните неща
И тогава вече започваш да схващаш, че в света има много капани , в които можеш да попаднеш и никой не може да ти помогне да излезеш от там. И точно това познание ще ти помогне поне малко да не се чувстваш като една нищожна мишка.

11.02 2016 в 06:46

На някои кръгозорът им е очертан с толкова малка окръжност, че тя е просто една точка. Тогава те казват :"това е моята гледна точка ".

26.01 2016 в 23:55

"Няма по-досадни глупци от тези, които не са лишени съвсем от разум!"

25.01 2016 в 16:02

Съгласен съм с вас че associate professor е аналога на нашенския доцент, но изобщо не съм съгласен, че асистент професор е аналог на главен асистент. Доколкото такава длъжност изобщо съществува тя не е аналогична на нашите асистенти, които са наследниците на вече остарелите и отпаднали соц длъжности "научен сътрудник".
За критериите за ставане на професор в чужбина също съм съгласен, че са далеч по-обективни от нашите - най-малко хората се опитват да бъдат актуални и с течение на времето са усъвършенствали системата на професионално израстване при учените спрямо актуалните нужди.
За сметка на това изобщо не съм съгласен, че причината да няма млади професори в България е факта, че всичко става по-бавно. Това може и в общия случай да е така, но съвсем не означава че ако си добър учен и си вършиш работата нещата ще ти тръгнат по вода! Напротив! Израстването в научния свят у нас над главен асистент изобщо не е функция на постиженията ти, а точно както чудесно отбелязахте на целуване на задници. За израстване е необходимо да познаваш съответните хора, които да са те одобрили като достатъчно послушен, за да ти дадат възможност да станеш професор. Ръководните длъжности в родната наука са ОКУПИРАНИ от бивши агентури и израстването става само с тяхната благословия. Никой никога не му е пукало за импакт фактор и научни постижения. Тук става дума много повече за политика и допломация.
Съответно не става или става трудно и много късно без нея. Колкото по-нагоре отиваме толкова по-лошо става. Например клуба на Академиците и Член кореспондентите изобщо не е за простосмъртни! ;)
Но нека не се лъжем че само тук се случва така. Всеки в науката ще потвърди че сходни неща, макар и не толкова крайни се случват в науката в чужбина където пък борбата е за така наречените "постоянни позиции", без които науката на запад се е превърнала в професионално номадство. Не че е лошо или погрешно това. Просто е доста различно от при нас. Хората имат проблеми навсякъде, просто на различните места те са от различен характер. ;) Лизането на задници навсякъде в цивилизования свят имат сходна стойност и се изповядва еднакво често. Просто има места дето само така стават нещата :P

20.01 2016 в 16:42

До Никола Кереков.
И ти правиш всичко по силите си да потвърдиш изследването, а?...Откъде имаш самочуствието на всезнаещ, пък едно нещо не можа да оцелиш, само Дънинг и Крюгер могат да кажат... :)
Асистен професор навсякъде по света, всъщност е еквивалент на нашето... "асистент" и "главен асистент"... На нашето "доцент" отговаря англоезичното "аssociate professor"...На research fellow отговаря българското "научен сътрудник"... В България, в страните от бившия Съветски блок, а и почти навсякъде по света, не пишеш втора дисертация, за да станеш професор, а пишеш втора монография (първата е за доцентурата). Освен това се изисква определен брой научни публикации (разликата е, че в цивилизованите държави гледат и импакт-фактора им, а тук - не), определен хорариум, брой успешно защитили докторанти и дипломанти, няколко години на преходната длъжност (съответно - доцент) и конкурс за съответната длъжност. Причината за липсата на млади професори в България, е на първо място, че сме мързеливи и правим всичко по-бавно от нормалното. И на второ - съответния конкурс - ако беше от академичния свят, щеше да знаеш колко задници е нужно да целунеш, за да станеш професор и може би щеше да се замислиш нужно ли е изобщо да си го причиняваш...

15.11 2015 в 01:16

Е трагично колко подцен е феномена между некомпентните "есперти"

13.11 2015 в 09:20

Асистент професор навсякъде по света е аналог на нашенското "доцент". В Американската система няма аналог на нашенското асистент... може би research fellow/researcher.
Разликата с чужбина е че само в страните (някои) от бившия Съветски блок за да станеш професор се налага да пишеш втора дисертация. Затова (и заради още няколко причини) у нас няма млади професори, с което в главата на българина се е създала много погрешна представа за тази научна титла. Много е отрезвяващо, когато в чужбина видиш някой професор на 34. ;) Съжалявам за OFFtopica.

13.11 2015 в 02:27

Стивън Новела може да е асистент професор, ама е професор. В Америка асистентите не са като в БГ, всички имат Ph.D. и са обикновено по-ерудирани от старците.... Между другото аз съм full professor по математика, така че ви го казвам отговорно.

12.11 2015 в 12:23

"Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения." Бъртранд Ръсел

11.11 2015 в 16:15

простотии!ще казват кой е глупави кой умен!!!бъркат интелект, интелектуалност, природен интелект,мъдрост, духовност, природна мъдрост, просветление ....аде де!!!