На 29 декември 1766 г. е роден Чарлз Макинтош - шотландски химик и изобретател, който успява да произведе гумиран плат, използван за водоустойчиво облекло (дъждобрани) наречено на негово име "макинтош".
Чарлз Макинтош е роден в Глазгоу, Шотландия. Първо започва работа като чиновник при търговец от Глазгоу, но не изоставя интереса си към химията и науката, който идва от баща му Джордж Макинтош, който е бил известен и изобретателен бояджия.
Чарлз завършва Университета в Глазгоу и на 20 години отваря завод в Глазгоу за производство на амоняк (амониев хлорид) и багрило пруско синьо. Първи във Великобритания започва производството на оловни и алуминиеви ацетати и разработва нови процеси за боядисване на тъкани.
През 1797 г. основава първия завод за стипца в Шотландия в Хърлет, Ренфрюшир. А суровината за стипца намира в отпадъчни шисти от въглищни мини. Стипцата представлява калиево-алуминиев дисулфат, а понякога под това име се обозначават и дисулфати на едновалентните метали (M+) литий, натрий, калий, рубидий, цезий. Използва се в много индустриални процеси, за избистряне на мътни течности, в медицината, в козметиката (в дезодоранти), в приготвянето на храна (в бакпулвер), както и в огнеустойчиви хартия и плат и други.
Заедно с Чарлз Тенант Макинтош изобретява белина за тъкани и остава свързан с химическите заводи St. Rollox до 1814 г. Лекотата на транспортиране прави новия им сух избелващ прах желан продукт и двамата мъже натрупват значително състояние. Успехът на завода го превръща за известно време в най-големия химически завод в Европа. Избелващият прах се използва промишлено за избелване на платове и хартия до 20-те години на миналия век.
Макинтош намира и друго приложение на изобретателността си, разработвайки подобрени методи за производство на стомана, което е много по-бързо от съществуващите методи. Той патентова метод за превръщане на ковък чугун в стомана (1825), при който желязото се нагрява до бяло в поток от въглищен газ (въглероден окис).
Фабриката за дрожди, създадена от Макинтош през 1809 г., обаче се проваля поради съпротивата на лондонските пивовари.
Междувременно Макинтош продължава да изкупува целия амоняк и страничните продукти от катран от заводите за въглища и газ в Глазгоу. Той използва амоняка в производството на багрило, извлечено от различни лишеи. Чрез промяна на избора на фиксатора, използван с това багрило, производителите могат да оцветяват текстила в гама от нюанси от розово до синьо. Катранът може да бъде дестилиран до произведена нафта - летлива, маслена течна въглеводородна смес. Въпреки че тя може да се използва заи факли, от 1819 г. Макинтош продължава да експериментира, за да намери повече начини за използване на нафтата, така че първоначалните отпадъци от катран да могат да доведат до по-голяма печалба.
Опитвайки се да намери приложение на нафтата Макинтош стига до изобретението, което наистина го прави известен - водоустойчивото облекло. Благодарение на него името му е включено в речниците (дъждобран "макинтош").
През юни 1823 г. Макинтош патентова своя процес, при който използва разтвор на индийска гума в нафта между два слоя плат, образувайки сандвич. Гумената вътрешност осигурява слой, непропусклив за вода, но все още гъвкав. Неговият патент № 4804 описва как да се "преобразува текстурата на коноп, лен, вълна, памук, коприна, както и кожа, хартия и други вещества, за да станат непроницаеми за вода и въздух“.
Първото забележително използване на дъждоустойчивата тъкан е за екипиране на Арктическата експедиция, водена от сър Джон Франклин (1924 г.). Материалът е закупен и от британските военни и широката общественост.
Като партньор на Макинтош в производството на водоустойчивата тъкан през 1934 г. се включва Томас Хенкок, специалист по технологията на каучука. Той допринася за използването на вулканизиран каучук, който реши проблемите с лепкавостта или твърдостта при температурни промени.
Бизнесът на Макинтош се разраства и разширява и за производството на други каучукови изделия, включително гумени обувки и възглавници.
Макинтош е отличен за приноса си към химията чрез избирането му през 1823 г. за член на Кралското общество.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари