Реакторите за термоядрен синтез могат да създадат суровини за ядрено оръжие за седмици

Загрижеността относно рисковете от създаване на условия за разработване на ядрени оръжия обикновено се фокусира върху реакторите за ядрено делене, но потенциалната опасност от по-усъвършенстваните реактори за термоядрен синтез е недооценена

Ваня Милева Последна промяна на 10 май 2024 в 00:00 2144 0

Ядреният опит на 3 юли 1970 г. в атола Фангатауфа, Френска Полинезия.

Кредит : Flickr (CC BY-NC-SA 2.0 DEED)
Ядреният опит на 3 юли 1970 г. в атола Фангатауфа, Френска Полинезия.

Реакторите за термоядрен синтез биха могли да позволят на дадена държава да ускори разработването на ядрени оръжия, произвеждайки необходимите радиоактивни съставки само за няколко седмици.

Ядрените оръжия се нуждаят от специфични радиоактивни изотопи, обикновено уран-235 или плутоний-239, които могат лесно да се разделят и да предизвикат верижна реакция. Този т.нар. делящ се материал се среща рядко в природата, но може да бъде произведен изкуствено от източник, който произвежда много неутрони, като например реактор за ядрено делене, какъвто се използва днес поради това изграждането и използването на атомни електроцентрали може да бъде ограничено от международни споразумения, като например Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД - Joint Comprehensive Plan of Action, съкр. JCPOA) - споразумение, което има за цел да попречи на Иран да разработи ядрено оръжие.

Рискът, който представляват по-съвременните реактори за ядрен синтез, които в момента се разработват, не е толкова добре проучен. Сега обаче Джон Бол (John Ball) от Масачузетския технологичен институт и негови колеги са изчислили колко време ще е необходимо на такъв реактор да произведе достатъчно количество делящ се материал за ядрено оръжие, като са установили, че то може да е много по-малко от минималното ниво от една година, определено от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), за да се спре разпространението на ядрените оръжия.

За да произведе делящ се материал по този начин, една страна би се нуждаела от голямо количество от много по-стабилния природен изотоп уран-238. Освен това тя трябва да открие начин да се разположи в близост до реактора за термоядрен синтез, например в т. нар. бланкет - слой от материал, който се използва за производство на допълнително гориво за реактора и за абсорбиране на топлината.

"Имам целия този уран, който не мога да използвам за оръжие, но знам, че ако мога да сложа там няколко допълнителни неутрона, ще получа материала си за оръжие. Просто трябва да запазя малко неутрони", разсъждава Бол. "Е, ето го моят фантастичен нов термоядрен реактор, който произвежда невероятен брой неутрони, наистина изумителен брой неутрони, които мога да използвам за преобразуване на материала."

Бол и екипът му построяват компютърен модел на вид термоядрен реактор, който е подобен на компактна версия на Joint European Torus (JET) в Оксфордшир, Великобритания, и симулират как милиардите неутрони, произведени в реактора, ще обогатят урана, поставен в бланкета.

Те установяват, че производството на значително количество делящ се материал, определяно от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) като 8 кг плутоний, може да се постигне за по-малко от година с 5 тона начален уран или само за две седмици, ако се започне с 50 тона.

Производството на делящ се материал в по-кратки срокове може да бъде проблем, коментира Люис Пауъл (Lewis Powell) от Университета в Ливърпул, Великобритания, но настоящите реактори на делене вече могат да се използват за обогатяване на ядрен материал, тъй като произвеждат и големи количества неутрони. Това се предотвратява от международни органи като МААЕ и споразумения като Договора за неразпространение на ядреното оръжие, които налагат строг контрол върху използването от страните на материали, които биха могли да се използват за производство на делящи се материали. Тези процеси би трябвало да помогнат за предотвратяване на разпространението и при реакторите за термоядрен синтез, заявява Пауъл.

Бол и екипът му предлагат една физическа мярка, която би могла да помогне за избягване на заплахата, а именно да се изисква от държавите, изграждащи термоядрени реактори, да влагат литий-6 в размножителната си обвивка - изотоп, който поглъща неутрони. При наличието на този елемент времето, необходимо за обогатяване на урана, ще се увеличи, посочва Бол.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Технологии

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !