За нанотехнологиите в медицината е важно да може надеждно да се генерират контролирани миниатюрни ротации, но тази задача не е лесна: Системите за химическо задвижване се износват, а методите, които използват електрически или магнитни полета, изискват сложни настройки.
Екип от Института за микроструктурни технологии (IMT) към Технологичния институт в Карлсруе (KIT) и Института за нанотехнологии и нанобионика в Суджоу (SINANO) към Китайската академия на науките вече демонстрира, че само потокът на водната повърхност е достатъчен, за да завърти плаващ обект във фиксирана посока.
Изследването им е публикувано в списание Science Advances.
"Успяхме да покажем, че движението в малък мащаб може да се контролира изцяло без химикали, електричество или магнитни полета, разчитайки единствено на силите, действащи върху водната повърхност. Това открива прост и гъвкав начин за целенасочено сглобяване на ултрафини структури", коментира професор Ян Корвинк (Jan Korvink) от IMT на KIT.
Защо скоростта определя посоката
В основата на инсталацията е 3D-принтиран компонент със спирален канал. Той държи малък елемент на водната повърхност, без да я докосва. Последният елемент просто осцилира напред-назад, без да оставя нетно въртене, когато компонентът се движи бавно нагоре и надолу. При по-висока скорост обаче се образуват малки вихри, които накланят везните. Елементът се върти малко по малко в една и съща посока – точно като тресчотка – постепенно натрупвайки въртенето.
Изследователи от KIT успяват да визуализират този процес чрез симулации на потока.
"В симулацията успяхме точно да проследим как потокът нарушава симетрията на движението при по-високи скорости. Именно това нарушаване на симетрията трансформира движението напред-назад в насочено въртене", разказва професор Йонбо Дън (Yongbo Deng) от IMT.
Обратимо въртене на поплавъка и трасиращите частици при ниска скорост на задействане (160 мм/мин). Източник: Science Advances (2026). DOI: 10.1126/sciadv.aed5495
Фини снопове от влакна за жици, конци и изкуствени мускули
Ефектът може да се използва целенасочено. Компонентът се държи като малък мотор, задвижван единствено от водната повърхност. Въртящият му момент е около 10⁻⁸ нютон-метра, което е далеч под това на електрически мотор, но значително по-голямо от това на биологичните мотори. Използвайки този подход, учените постепенно сглобяват копринени влакна с диаметри между 10 и 20 микрометра в многослойни усукани снопове. Такива структури са типични и за хирургически шевни материали.
Йерархично усукване с капилярна тресчотка, активирана от потока. Кредит: Science Advances (2026). DOI: 10.1126/sciadv.aed5495
Потенциални приложения са кабели за пренос с ниски загуби в центрове за данни, многофункционални материали за конци и изкуствени мускули. Конвенционалните машини за оплитане се провалят в този мащаб, защото влакната се чупят под напрежение. Новият подход, за разлика от него, не изисква механичен контакт и по този начин открива иновативен начин за производство на спирални структури по контролиран начин.
Симулация на полето на потока чрез компютърна флуидна динамика (CFD). Кредит: Science Advances (2026). DOI: 10.1126/sciadv.aed5495
Справка: Zhe Li et al, Capillary ratchets activated by interfacial flows for versatile torque generation and microassembly, Science Advances (2026). DOI: 10.1126/sciadv.aed5495
Източник: Water-surface vortices drive tiny rotors without electricity, magnets or chemicals, Isabelle Hartmann, Karlsruhe Institute of Technology
Още по темата
Космос
Бивш инженер на SpaceX подготвя старта на космически кораб, задвижван от вода
Земята
Как геометрията на разлома диктува образуването на земетресения (видео)
Животът
Синтетичната биология накара микробите да изграждат мускули


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици