За първи път е демонстриран монолитен RGB лазер от изследователи от Университета в Аризона.
Излъчващите светлина елементи са разположени на наноподложка, а цветът на лъча може да се настройва свободно, включително и да се получи лъч с бял цвят.
За това постижение, публикувано в Nature Nanotechnology, съобщи ScienceDaily миналата седмица.
Лазер означава "усилване на светлината чрез принудено излъчване" - light amplification by stimulated emission of radiation- laser. Такова устройство преобразува енергия в сноп кохерентно монохромно (т.е. едноцветно) излъчване.
Ефектът на принудено излъчване е прогнозиран от Айнщайн през 1916 г. И макар че първият лазер с изкуствен кристал рубин е направен през 1960. и лазерите се използват вече широко, една характеристика на технологията досега бе недостижима - никой не бе в състояние да създаде лазер, който да пуска снопове бяла светлина. Защо?
Отличителна черта на лазерния лъч е това, че е с една постоянната дължина на вълната (или набор дължини), т.е. конкретен цвят. Това, което очите ни възприемат като бял цвят е ахроматичен (безцветен) набор лъчи с различни дължини на вълните, които имат еднаква сила, така че е невъзможно да се направи бял лазер.
Но затова пък е възможно да се комбинират няколко лазерни светлини с различни дължини на вълните. Ако, например, се комбинират лазери с трите основни цвята (червен, зелен, син - RGB), ще получим бял цвят. Лазерни инсталации, съчетаващи няколко снопа и излъчващи различни цветове, широко се използват в различни области на човешката дейност, включително лазерните шоута на концертите. Но тези устройства не е достатъчно малки за използване в микроелектрониката.

Някога популярните, сега постепенно отиващи в историята, оптични устройства също използват лазери с различни дължини на вълните при работа с различни видове дискове - CD, DVD, Blu-Ray. Универсалните устройства използват няколко лазера. Наистина, Sony през 2003 г. създаде и тества в лабораториите си двуобхватен монолитен лазер, за да бъде използван за запис на CD-R / RW, DVD дискове, но никога не стигна до производство.
Създаването на монолитни лазери се сблъсква с особени трудности, свързани с факта, че е необходимо да се комбинират в една структура полупроводници с много различни характеристики. Кристалите имат различни постоянни решетки - размерът на кристалните им клетки е константен и различен. От тези константи зависи дължината на вълната светлина, излъчвана от лазера. Да се направи композит от кристали с много различни константи по традиционните методи е невъзможно.
Но изследователите са успели да създадат нова нанопластина от тънък слой полупроводници, състояща се от три части, всяка от които излъчва вълни в свой диапазон. Състои се от цинк, кадмий, сяра и селен, разделени на сегменти. При пускане кадмият и селенът заедно излъчват червена светлина, кадмият и сярата - зелена, а цинкът и сярата - синя. Това постижение стана възможно благодарение на повече от десет години изследвания, свързани с нанотехнологиите. За растежа на кристалите е използван методът "двоен обмен на йони".
Тази схема илюстрира новата нанопластина с три паралелни сегменти, създадени от изследователите, всяка от които излъчва в един от трите елементарни цветове. Източник: ASU/Nature Nanotechnology
Според учените, техните лазери, заради по-високата си светлинна и енергийна ефективност в сравнение светодиодите, ще бъдат бъдещето на светлинно-базираната безжична комуникация. Те може да се използват за създаване на високоскоростен аналогов Wi-Fi - т.нар Li-Fi, предлагащ скорост 10 пъти по-бързо от съществуващите.
Според професор Кун-Жен Нинг (Cun-Zheng Ning), който е ръководител на изследването, монолитният лазер може да възпроизведе 70% повече цветове от предвиденото по днешните стандарти за LED дисплеи.























Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция