10-те учени на 2022, определени от Nature

Ваня Милева Последна промяна на 16 декември 2022 в 00:01 1977 0

Списанието Nature посочи, както всяка година, десет души, чиито имена са свързани с най-важните истории в света на науката през изминалата година, изпълнена с кризи, войни и епидемии.

Списъкът на Nature 10 разглежда ключовите събития в науката през тази година и някои от хората, които са изиграли важна роля в тези важни събития. Сред тях са астроном-новатор, революционер в областта на климата и пионер в областта на трансплантациите.

Джейн Ригби: Небесен изследовател
Юнлун Као: Предсказател на вариантите на COVID
Салимул Хук: Революционер в областта на климата
Светлана Краковска: Глас за Украйна
Дими Огойна: Откривателят на маймунската едра шарка
Лиза Маккоркъл: Изследовател на дългия COVID
Диана Грийн Фостър: Експерт по фактите, свързани с абортите
Антониу Гутериш: Дипломат по въпросите на кризата
Мохамед Мохиудин: Новатор в областта на трансплантациите
Алондра Нелсън: Възстановена репутация

Заедно със своите колеги тези хора са помогнали за невероятни открития и са привлекли вниманието към важни проблеми. Nature's 10 не е награда или класация. Подборът е съставен от редакторите на Nature, за да се отбележат ключови събития в науката чрез завладяващите истории на участниците в тях.

Тя помогна за отварянето на очите на телескопа "Джеймс Уеб"

Джейн Ригби - астрономът с ключова роля за извеждането на космическия телескоп Джеймс Уеб в космоса и за правилното му функциониране, предоставяйки огромни нови възможности за изучаване на Вселената.

Джейн Ригби (Jane Rigby) от Центъра за космически полети Годард на НАСА е искала да бъде астронавт като дете. Нейният идол е била Сали Райд, първата американка, летяла в космоса. Но височината й била твърде малка за астронавт, така че тя решава да стане астроном.

И го прави: още докато е в университета, тя работи с данни от телескопа Keck, след това анализира наблюдения от космическия инфрачервен телескоп Spitzer, от Hubble, Chandra и много други апарати..

През 2010 г. Ригби се присъединява към екипа на телескопа "Джеймс Уеб" и изиграва ключова роля в петмесечния процес на настройка и калибриране на апарата. По-специално, тя търси следи от външна светлина в данните от наблюденията и нейните възможни източници

Търсачът на ковид антитела и варианти

Работата на Юнлун Цао (Yunlong Cao) по характеристиките на нововъзникващите варианти позволиха на изследователите да бъдат в крак с еволюцията на SARS-CoV-2.

Юнлун Цао: Неговата работа по характеристиките на нововъзникващите варианти позволиха на изследователите да бъдат в крак с еволюцията на SARS-CoV-2.

В края на 2019 г. специалистът по геномика Юнлун Цао се връща в Китай от САЩ, очаквайки да завърши дисертацията си. Но много скоро лабораторията му в Пекинския университет е изпразва: епидемията от ковид е довела до локдаун. Юнлун Цао е трябвало да промени драстично посоката на своите изследвания - той осъзнава, че неговият изследователски инструментариум може да му помогне да открие неутрализиращи антитела за новия вирус.

Групата му изолира такива антитела и започва клинични изпитвания с фармацевтични компании, но скоро работата е спряна: в Африка се появява нов вариант. Затова Цао и колегите му започват да изучават еволюцията на вариантите на вируса, опитвайки се да предвидят бъдещи варианти, търсейки най-консервираните елементи в генома - потенциални цели за антителата. Чрез изследване на антителата срещу вирусните варианти BA.5 и BA.2 те идентифицират ключови мутации, които определят потенциала за много нови варианти. Сега те разработват нови терапии с антитела срещу ковид, които остават ефективни независимо от еволюцията на вируса.

Революционер в областта на климата

Директорът на Международния център за изменение на климата и развитие на Бангладеш (ICCCAD) Салимул Хък (Saleemul Huq) изиграва ключова роля в последните решения за справяне с ефектите от глобалното затопляне. Този изследовател на климата от Бангладеш помогна да се накарат богатите страни да платят за загубите и щетите от изменението на климата.

Салимул Хък. International Centre for Climate Change and Development (ICCCAD)

Хък настоява за "климатична справедливост" повече от 30 години. Той и неговите поддръжници смятат, че страните, които в миналото са били отговорни за по-голямата част от емисиите на парникови газове, трябва да признаят това и да помогнат на по-слабо развитите страни, чиито емисии са били много по-ниски, но именно те поемат разходите за изменението на климата.

През последните десетилетия на конференциите на ООН по въпросите на изменението на климата сха създадени различни механизми за подпомагане на развиващите се страни, но всички те са насочени главно към адаптиране към промените. През 2022 г. обаче на конференцията на UNFCCC в Шарм ел-Шейх ще бъде създаден нов фонд за покриване на щети и например за подпомагане на климатичните бежанци. Така усилията на Хък се увенчават с успех.

Тя свърза изкопаемите горива и войната в Украйна

Ръководителят на украинската делегация в Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) Светлана Краковска е метеоролог по образование, а изследователските ѝ интереси са насочени към експерименти в областта на управлението на валежите. Краковска разработва методи за засяване на облаци с реагенти, за да осигури влага в сухите украински степи.

Тя свърза нахлуването на Русия с изменението на климата, наричайки го „война за изкопаеми горива“.

През 1997 г. и 1998 г. работи в антарктическа експедиция на станцията "Академик Вернадски", където се занимава с изследване на времето и климата, а в по-късните години се насочва към регионалното моделиране на климата, което тогава е нова област за украинската наука.

През февруари 2022 г., когато руските войски навлизат в Украйна, тя остава в Киев и заради това пропуска почти изцяло следващото онлайн заседание на IPCC, където от 2013 г. представлява украинската страна.

В зимния Киев, Краковска се бори с прекъсвания на електричеството, топлината и водата - докато ракетите продължават да падат близо до дома й. Тя продължава да работи върху прогнозите за изменението на климата за Украйна и се надява да свика отложените уеб семинари, обясняващи докладите на IPCC. Тя харчи хонорарите, които печели от международната си работа и ангажименти за лекции, за закупуване на генератори за електричество за други украинци.

По време на заключителната сесия обаче тя се изказва, заявявайки, че причиненото от човека изменение на климата и военните действия, инициирани от Русия, имат един и същ корен: зависимостта на човечеството от изкопаемите горива. Според нея премахването на тази зависимост ще промени баланса на силите в света.

За онези учени в Украйна, които все още могат да вършат работа, добавя Краковска, „е много трудно, когато трябва да мислиш за оцеляване“.

Той помогна на останалия свят да се пребори с маймунската шарка

Когато през 2017 г. в Нигерия избухва първият от близо 40 години насам епидемичен взрив на маймунска едра шарка (официално наричана от СЗО mpox), Дими Огойна (Dimie Ogoina), лекар по инфекциозни болести в Университета на делтата на Нигер, е първият, който поставя правилна диагноза. По това време той забелязва също, че инфекцията причинява нехарактерни генитални лезии и рядко засяга деца. Тези характеристики, съчетани с данните за разпространението на епидемията, го карат да смята, че болестта може да се предава по полов път. По онова време обаче заключенията на Огойна не се приемат сериозно.

Но по време на настоящата глобална епидемия, която до средата на декември 2022 г. е засегнала повече от 82 000 души и е причинила смъртта на 65 души, ролята на сексуалния контакт за предаването на инфекцията става ясна.

Изследванията на Огойна са цитирани стотици пъти в научни публикации. Работата му спомага за ускоряване на кампаниите за образование и ваксинация по целия свят. Сега ученият продължава да изучава разпространението на болестта в страната си и да търси начини за борба с нея.

Тя защитава жертвите на дългия COVID

През 2020 г. американската специалистка по социална политика Лиза Маккоркъл страда от лека форма на ковида, която обаче има трайни последици - състоянието е известно като "дълъг ковид".

Търсейки информация за него, Маккоркъл се убеждава, че състоянието ѝ е било почти игнорирано от учените. По-късно същата година тя и четири съмишленици създават Пациентска изследователска колаборация (Patient-Led Research Collaborative).

Също така през 2020 г. организацията провежда онлайн проучване сред хора с дълъг ковид, което помогна за документирането на повече от 200 симптома на състоянието.

До този момент сътрудничеството се разраства значително, публикува три проучвания в рецензирани научни списания и е съавтор на множество други документи. Нейни членове участват в различни консултативни съвети към Световната здравна организация, Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и Националния институт по здравеопазване (NIH) на САЩ. Маккоркъл изнася реч и в Конгреса на САЩ.

През 2022 г. организацията създава фонд за научни изследвания на стойност 4,8 милиона долара. Бенефициентите се избират от Съвет, съставен от пациенти с дълъг COVID. Междувременно Маккоркъл и нейните колеги продължават собствените си изследвания и защита за пациентите.

Поглед към социалната страна на аборта

Демографът Диана Грийн Фостър (Diana Greene Foster), професор в Калифорнийския университет в Сан Франциско, е специалист по семейно планиране. Използвайки количествени методи, тя изследва влиянието на нежеланата бременност върху социалния статус и как той се влияе от достъпността на аборта.

Фостър е ръководител на голямо надлъжно проучване, наречено Turnaway Study, което има за цел да оцени как влияе достъпът до контрацепция, опитът с нежелана бременност и абортите върху психическото, физическото и икономическото здраве на жените.

Това е напълно нов подход към проблема: в предишни проучвания изследователите са сравнявали групите на тези, които имат деца, и тези, които са направили аборт, докато по-точно е да се сравняват тези, които са направили аборт, и тези, на които е бил отказан. В продължение на пет години изследователите проследяват състоянието на повече от хиляда жени. Резултатите показват, че тези, които са имали възможност да направят аборт, са живели като цяло по-добре от тези, които не са имали достъп до интервенцията.

През май 2022 г. изследователският ѝ интерес се оказва свързан с голяма политическа криза в САЩ: Върховният съд отменя съдебен прецедент, който е гарантирал правото на аборт. При вземането на това решение съдиите "пренебрегнаха огромното количество доказателства, че абортите имат положително въздействие върху човешкото състояние", казва Фостър в статия, публикувана в Science.

Тя започна ново проучване на възможните ограничения на абортите на държавно ниво и се надява, че държавата ще обърне повече внимание на научните доказателства при вземането на решения.

В търсене на споразумение за климата

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е включен в списъка на Nature, защото е настоявал усилено за решаване на проблема с климата, призовавайки страните от Рамковата конвенция по изменение на климата да постигнат споразумение.

"Летим по магистралата към климатичния ад с крак все още на газта", заявява той на срещата на върха в Шарм ел-Шейх.

По време на продължаващото нахлуване на Русия в Украйна, военните действия попречиха на доставките на милиони тонове зърно от двете страни, което обикновено представлява най-малко 30% от цялата пшеница, ечемик, царевица и слънчогледово масло, изнасяни на световните пазари. Около 90% от износа от Украйна обикновено минава през Черно море, но когато военните действия блокираха корабоплаването, те рискуваха да причинят скок на цените на храните и да заплашат милиони хора с глад .

Работейки с външни партньори, Гутериш и други служители на ООН помогнаха за посредничеството на политически деликатни преговори за създаване на защитен коридор за пратки на зърно. 

Цените на храните паднаха с цели 10% след подписването на споразумението и оттогава през Черно море са преминали близо 11 милиона тона зърно и други хранителни продукти. След изнервящ момент в края на октомври, когато Русия за кратко се оттегли, удължаване на сделката бе осигурено отново през ноември с помощта на Гутериш.

Подвигът е свидетелство за силата на „дискретната дипломация в намирането на многостранни решения“, пише Гутериш в Туитър.

Той трансплантира сърце от генетично модифицирано прасе

Хирургът Мохамед Мохиудин (Muhammad Mohiuddin) от Медицинския факултет на Университета на Мериленд ръководи медицински екип, който през януари 2022 г. трансплантира сърце от генетично модифицирано прасе на човек.

Изследователите се подготвят за тази операция в продължение на десет години: търсят гените, които трябва да бъдат изключени, за да може органът да се впише по-добре в човешкото тяло, и експериментират върху маймуни.

Реципиентът е 57-годишният Дейвид Бенет, парализиран мъж с тежка сърдечна аритмия. Очакваше се да му останат само няколко месеца живот, а състоянието му изключваше трансплантация на органи. Той дава съгласието си за експерименталната интервенция, а Мохиуддин и колегите му успяват да убедят FDA да я разреши.

Пациентът умира два месеца по-късно от свински цитомегаловирус Suid betaherpesvirus 2, който е пренесен с трансплантацията - отслабеният му организъм не успява да се справи с инфекцията. Въпреки това трансплантираното сърце работи добре и няма признаци на отхвърляне. Успехът на техниката е признат от световната общност по трансплантация, но се оказва, че тя се нуждае от по-нататъшно развитие - здравото свинско сърце в тялото на пациента показва признаци на човешки заболявания.

"Живях и умрях с този пациент. Със сърцето си исках той да живее вечно, но с главата си осъзнах, че това ще бъде чудо", коментира Мохиудин пред Nature.

Начело на научно-политическия офис на Белия дом, тя направи крачки за справедливост, почтеност и отворен достъп

През февруари 2022 г. Службата за научна и технологична политика на САЩ (OSTP) се оказа в центъра на голям скандал. Ръководителят ѝ, биологът и математикът Ерик Ландър, е принуден да подаде оставка заради обвинения в тормоз на работното място, а служителите споделят своите истории с медиите. Спорният учен е заменен от заместника му по въпросите на науката и обществото Алондра Нелсън, която отдавна се занимава с въпроса за социалното и расовото влияние върху науката и технологиите.

Алондра Нелсън. Кредит: Institute for Advanced Study

Нелсън успява да възстанови репутацията на институцията и да я върне в правия път. Под нейно ръководство Канцеларията на президента издаде насоки, според които финансираните от правителството учени са длъжни да предоставят на обществеността своите документи от момента на публикуването им. Работила е и по проект на Закон за правата на изкуствения интелект, който се основава на принципите на социално равенство, насърчаване на откритостта и защита на личната информация.

През септември 2022 г. Сенатът на САЩ утвърждава физика Арати Прабхакар за директор на OSTP и съветник по науката в Белия дом, а Нелсън се връща на работата си като социолог в Института за напреднали изследвания в Принстън.

Източник: Nature’s 10 Ten people who helped shape science in 2022, Nature

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !