Проучване на седиментни ядра от Егейско море установява, че замърсяването с олово от човешки дейности може да е започнало с повече от хиляда години по-рано, отколкото се смяташе досега.
Известно е, че оловото има широк спектър от въздействия върху човешкото здраве, особено при децата, за които излагането дори на ниски нива олово е свързано с когнитивен спад.
Изследователите от Института по науките за земята към Университета в Хайделберг са анализирали съдържанието на олово в морски седиментни ядра, взети от Егейско море, в източното Средиземноморие, и седиментно ядро от торфището Тенаги Филипон в североизточна Гърция.
Извършен е и аанализ на съдържанието на полени и спори в ядрата, за да проучат как екосистемите в региона са били засегнати от социалните и културни промени в европейската античност.
В ядрото от североизточна Гърция те откриват най-ранния регистриран сигнал за вероятно причинено от човека замърсяване с олово, датиращо от преди около 5200 години. Това е около 1200 години по-рано от предишния рекорд, регистриран в ядра от торфища от Балканския полуостров.
Констатациите показват, че екосистемните въздействия на земеделско-пастирските общества остават ограничени до местните райони през бронзовата и желязната епоха (преди 5200–2750 години).
Но това се променя преди около 2150 години, когато оловото става повсеместно разпространено както в земната, така и в морската среда и съвпада с обезлесяването и разширяването на земеделието.
Изследователите предполагат, че това вероятно е причинено от фундаментална политическа промяна, настъпила в региона: разширяването на Римската империя в Древна Гърция.
"Включването на гръцките региони в римската политическа сфера предоставя на новите владетели възможността да се възползват от природните ресурси на наскоро придобитите провинции", пишат авторите във статията.
"Което води до безпрецедентно увеличение на експлоатацията на гръцките минни райони с цел извличане на злато, сребро и други метални ресурси."
Замърсяването с олово в древността до голяма степен се дължи на добива на сребро, при който съдържащият олово минерал галенит е бил разтопяван, за да се извлече среброто. За всеки грам сребро, извлечено по време на този процес, се произвеждат няколко килограма олово, голяма част от което се отделя в атмосферата, съобщава изследване на екип от Виенския университет, ръководен от метеоролога Андреас Щол (Andreas Stohl).
Ледени ядра, анализирани за олово и други химикали от изследователите от Desert Research Institute. Кредит: Jessi LeMay
Замърсяването с олово на водата и въздуха вероятно е причинило спадове на коефициента на интелигентност в Римската империя
Изследванията показват, че замърсяването с олово, отделяно от мащабния добив и топене на метални руди, което е в основата на римската икономика, вероятно е причинило широко разпространени спадове на IQ в цялата империя.
Оловото има много отрицателни ефекти върху човешкото здраве, едно от които е намаляването на коефициента на интелигентност - учените от Виенския университет успяват да определят, че замърсяването с олово води до намаляване на IQ на хората в древен Рим с 2 до 3 пункта. "Намаляването на коефициента на интелигентност с 2 до 3 пункта не звучи много, но когато се приложи по същество към цялото европейско население, придобива съществено значение", коментира съавторът на изследването Нейтън Челман (Nathan Chellman), асистент професор по хидрология от Института за изследване на пустините (DRI) в САЩ.
Според изследването повече от 500 килотона олово са изпуснати в атмосферата по време на почти 200-годишния разцвет на Римската империя. Въпреки че записите на ледените ядра показват, че нивата на олово в Арктика са били до 40 пъти по-високи по време на историческия пик в началото на 70-те години на миналия век, констатациите от това проучване показват как "хората влияят на здравето си от хиляди години чрез индустриални дейности", отбелязва Джо Макконъл (Joe McConnell) от DRI.
Авторите на проучването от Хайделберг пишат, че техните нови открития: "… ни позволяват да идентифицираме прехода от въздействие върху околната среда в местен мащаб, свързано с икономики, базирани на земеделие и животновъдство, към по-широко разпространени човешки ефекти върху естествените екосистеми, свързани с напреднали монетизирани общества.
"Нашите данни също показват, че екстензивното използване на природните ресурси е продължило едно хилядолетие в Римската и Византийската империя."
Справка:
Koutsodendris, A., Maran, J., Kotthoff, U. et al. Societal changes in Ancient Greece impacted terrestrial and marine environments. Commun Earth Environ 6, 25 (2025). https://doi.org/10.1038/s43247-024-01921-7
Joseph R. McConnell, Andreas Stohl, et al: Pan-European atmospheric lead pollution, enhanced blood lead levels, and cognitive decline from Roman-era mining and smelting. 2025. DOI: 10.1073/pnas.2419630121
Източник:
Ancient Romans polluted the Aegean Sea with lead, Cosmos magazine
Lead Pollution Likely Caused IQ Declines in Ancient Rome, Universität Wien
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Учените, работещи за връщането на вълнестия мамут, създават вълнести мишки
dolivo
Обществото умее да разпознава фалшиви новини, но е скептично към верните новини, показва метаанализ
dolivo
Прогноза за развитие на технологиите до 2099 от Рей Курцвейл
dolivo
Може ли удар от малка черна дупка да убие човек?