Как се е родил Атлантическият океан: Какво е разкъсало Пангея

Учени са разкрили механизма на вулканичната активност между Норвегия и Гренландия

Ваня Милева Последна промяна на 20 February 2026 в 00:00 2826 0

кораб

Кредит Peter Betlem/University of Utah
Снимка с дрон на изследователския кораб JOIDES Resolution в Северния Атлантик по време на 8-седмична сондажна операция за извличане на базалтови и седиментни ядра край бреговете на Норвегия през 2021 г. Сара Ламбърт е била на този кораб като част от Експедиция 396 на Международната програма за откриване на океана.

Преди около 56 милиона години, суперконтинентът Пангея навлиза в последните етапи на своето разпадане: Европа и Северна Америка започват да се раздалечават, създавайки разширяващия се Атлантически океан. Този процес е съпроводен от колосално изригване на магма, образувайки вулканичните граници между днешна Норвегия и Гренландия. В продължение на десетилетия учените спорят дали този "магматичен потоп" е причинен от свръхгорещ мантиен поток (възходящ поток от дълбините) или драматично изтъняване на земната кора е изиграло решаваща роля.

Ново проучване на геолози от Университета на Юта, публикувано в списание Geochemistry, Geophysics, Geosystems, дава отговор на този въпрос. Анализът на базалтови ядра, извлечени от океанското дъно, показва, че основните двигатели на процеса са движението на тектоничните плочи и изтъняването на литосферата.

Червените кръгове показват 10-те места за сондажи на платото Вьоринг в Северния Атлантик край Норвегия. Кредит: International Ocean Discovery Program Червените кръгове показват 10-те места за сондажи на платото Вьоринг в Северния Атлантик край Норвегия. Кредит: International Ocean Discovery Program

Базалтови капсули на времето

През 2021 г. международна експедиция като част от Международната програма за изучаване на океана (IODP - International Ocean Discovery Program) извършва сондажи в платото Вьоринг край бреговете на Норвегия, регион с масивни базалтови находища. Тези скали са истински капсули на времето, улавящи различни етапи на разпадане на континентите.

Докторантката Емили Кънингам (Emily Cunningham) моделира милиони произволни минерални комбинации, за да определи "рецептата" на древната магма. Резултатите показват, че в пика на изригванията скалата е била необичайно богата на клинопироксен.

"Фактът, че пикът на магматизма съвпадна с обогатяване на клинопироксен, е вълнуващ, защото ни казва, че е имало промяна в източника", обяснява Кънингам. "Ако си имахме работа с постоянен горещ поток, който се издига от от дълбоката мантия (т. нар. "плюм"), нямаше да видим толкова рязка промяна в минералогията."

Напречно сечение на рифтова зона Напречно сечение на рифтова зона. Кредит: Wikimedia Commons

Механика на разрушаване: Ефектът на разтягане

Изследователите стигнали до заключението, че с разтягането на океанското дъно от тектоничните плочи, литосферата (твърдата обвивка на Земята) се е изтънила. Това е позволило на материала от горната мантия да се топи много по-интензивно и да допринесе за вулканичния рифт, който наблюдаваме днес.

"Това е ситуация като с кокошката и яйцето", отбелязва съавторът професор Сара Ламбарт (Sarah Lambart). "Сега имаме доказателства за значително разширение, преди да се случи този пик на магматизма."

Констатациите на екипа показват, че с началото на рифта, магмите първо са се задържали и кристализирали дълбоко в литосферата, скалистата външна обвивка на Земята, а по-късно са били претопени и смесени обратно, променяйки минералния състав на източника. Такъв процес би могъл да произведе допълнително магма, без да е необходимо екстремни температури на мантията, често наблюдавани в региони с интензивен вулканизъм, като Хавай.

Защо това е важно?

Вулканични събития от такъв мащаб през еоценската епоха са довели до интензивно глобално затопляне и масови измирания. Разбирането как и защо континентите се разпадат е от решаващо значение не само за геологията, но и за климатологията.

"Земята е една от малкото планети, за които знаем, че имат тектоника на плочите, и все още не разбираме как е възникнала тя", коментира Кънингам. "Защо някои разломи успешно създават океани, докато други изчезват? Отговорите се крият в хетерогенността на мантията, която едва сега започваме да разбираме."

Справка: Evolution of the Source Mineralogy and Lithospheric Controls on Magmatism During the Northeast Atlantic Continental Breakup; Emily H. Cunningham, Sarah Lambart, Pengyuan Guo, Sayantani Chatterjee, Christian Tegner, Autumn Hartley, Ashley M. Morris, Sverre Planke, Christian Berndt et al; Geochemistry, Geophysics, Geosystems; First published: 16 February 2026; https://doi.org/10.1029/2025GC012556

Източник: Mantle plume versus plate tectonics, University of Utah

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Земята

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !