В продължение на милиарди години Земята се е въртяла в същата посока като Слънцето - но какво ще стане, ако тази посока се обърнe?
Пустини ще покрият Северна Америка и пясъчни дюни ще заменят тропическите гори на Амазонка в Южна Америка, ще се разпрострат зелени площи от Централна Африка до Близкия изток. Това показва компютърна симулация, представена по-рано този месец на ежегодното общо събрание на Европейския съюз за науки за Земята (European Geosciences Union General Assembly) 2018 в Австрия, съобщава Live Science.
В симулацията не само пустините изчезват от някои континенти и се появяват в други, но и смразяващи зими поразяват Западна Европа.
Цианобактериите, група от бактерии, които произвеждат кислород чрез фотосинтеза, процъфтяват там, където никога преди това не ги е имало.
А циркулацията на атмосферния въздух в Атлантическия океан, наречена Атлантическа меридианна преобръщаща циркулация (Atlantic meridional overturning circulation - AMOC), важен океански поток, регулиращ климата в Атлантическия океан, отслабва и се появява отново в Северен Тихи океан, съобщиха учените по време на конференцията.
Топографска карта на северните морета и субполярни басейни със схематично движение на повърхностни течения (плътни криви) и дълбоководни потоци (пунктирани криви), които формират част от Атлантическата меридианна преобръщаща циркулация (AMOC). Цветовете на кривите показват приблизителните температури. Wikimedia Commons
По време на едногодишната обиколка на Земята около Слънцето, нашата планета извърши пълно завъртане около оста на всеки 24 часа със скорост около 1670 км/ч, измерена на екватора. Посоката на въртене е проградна или от запад на изток, която се вижда обратна на часовниковата стрелка, когато се гледа над Северния полюс и е обща за всички планети в нашата Слънчева система, с изключение на Венера и Уран.
Тъй като Земята се върти, въртящият момент създава напрежения на натиск и опън, което оформя океанските течения, които заедно с атмосферните потоци съставят различните климатични модели по света. Тези модели носят изобилни валежи във влажните джунгли или отклоняват влагата далеч от пустините, например.
Ретроградно
За да проучат как климатичната система на Земята се влияе от нейното въртене, учените моделират дигитална версия на същата наша Земя, сомо че въртяща се в обратна посока - по посока на часовниковата стрелка, гледайки отгоре на Северния полюс - посока, известна като ретроградна, разказва Флориан Цимен (Florian Ziemen), съавтор на симулацията и изследовател в Института Макс Планк за метеорология, Германия.
"[Обръщането на въртенето на Земята] запазва всички основни характеристики на топологията като размери, форми и позиции на континенти и океани, като същевременно създава съвсем различен набор от условия за взаимодействията между циркулацията и топографията", обяснява Цимен.
Тази нова ротация определя различните начини на взаимодействие на океанските течения и ветровев с континентите, генерирайки изцяло нови климатични условия по света, съобщават изследователите в преглед на проекта.
Силата на Кориолис
За да симулират какво ще се случи, ако Земята се върти назад (ретроградно, вместо проградно), те използват съставен в Института Макс Планк модел на Земята, за да обърнат въртенето на Земята и съответно посоката на ефекта на Кориолис, невидимата сила, която тласка обратно обектите, които се движат заедно с въртящата се повърхност на планетата ("Силата на Кориолис").
С помощта на този модел изследователите наблюдават промените, които се появяват в климатичната система на Земята в продължение на няколко хиляди години заради съществуващата връзка между въртенето и движението на атмосферата и океаните на планетата, пишат учените в описанието на изследването си, което в момента подготвят за публикуване.
Преки последици от ретроградното въртене
Очакваното следствие от обратното въртене е обръщането на зоновите ветрови модели, което води до източни тесни въздушни потоци и западни пасати. Всъщност посоките на тези постоянни ветрове, които се появяват вследствие на Кориолисовата сила, са обратни:
Поради обърнатите ветрове в една ретроградна Земя, континентите в субтропичните и средните географски ширини стават по-студени по западната и по-топли в източната си част, най-ясно се вижда над Евразия с огромното зимно застудяване над Северозападна Европа.
>
Лява колона: Средна годишна повърхностна температура в RETRO (a), CNTRL (b) и разликата между RETRO и CNTRL (c). Черните изолини в букви а) и b) показват летния и зимния размер на ледовете. Дясна колона: Годишна валежи и вятър на 10м в RETRO (d), CNTRL (e) и разлика между RETRO и CNTRL (f).
*RETRO - Земята с ретроградно въртене, CNTRL - Земята с проградно въртене
Подобно на ветровете, океанските течения обръщат посоките си, а западните гранични течения като Гълфстрийм преминават към източните страни на океанските басейни. В субтропиите това води до общо затопляне на източните части на океаните и охлаждане на западните части. Индийския океан поема ролята на тропическия Източен Тихи океан със силно издигане на студените дълбоки слоеве вода и силно охлаждане на повърхността.
Какви са промените в климата
Като цяло изследователите откриват, че една въртящата се обратно Земя е по-зелена. Общата площ на пустините се свива от около 16 милиона квадратни километра до около 12 милиона квадратни километра. Избуяват треви над половината от бившите пустинни територии, а дървета покриват другата половина. И тази глобална растителност съхранява повече въглерод от нашата проградна Земя.
Но се появяват пустини там, където никога преди не е имало - в югоизточната част на САЩ, в южната част на Бразилия и Аржентина и в Северен Китай.
Класификация на климатичните условия по Кьопен (в цветове) - горе - при обратно въртене (ретроградно) и нормално (проградно) въртене в прединдустриалната епоха (долу).
| Основен климат | Валежи |
| А: екваториален | W: пустиня |
| В: сух | S: степ |
| С: топъл умерен | f: силно влажен |
| D: сняг | s: сухо лято |
| ЕТ: полярна тундра | w: суха зима |
| EF: ледено покритие | м: мусонен |
В симулацията AMOC - океанско течение, отговорно за преноса на топлина по цялото земно кълбо - изчезва от Атлантическия океан, но в Тихи океан се появи подобен и малко по-силен поток, пренасящ топлина в източна Русия. Това е донякъде необичайно, тъй като в предишно проучване, което моделира обратното въртене на Земята, не се вижда такава промяна, заяви Цимен пред Live Science.
"Но тъй като AMOC е резултат от много сложни взаимодействия в климатичната система, може да има много причини за тази разлика", отбелязва Цимен. Променените морски течения в Индийския океан позволяват също на цианобактериите да доминират в региона, което никога не се е случвало, докато Земята се върти в сегашната си посока, казват изследователите.
Но за Цимен, зеленето на Сахара беше най-интригуващата промяна, която се появи в техния 'изостанал' модел на Земята.
"Като видях зелената Сахара в нашия модел, това ме накара да се замисля за причините, поради които имаме пустиня в Сахара, и защо нашият свят не е ретрограден", коментира Цимен.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
2
29.04 2018 в 18:28
Ако Земята изначално се въртеше обратно на Луната, досега Луната щеше да е паднала - и то не досега, ами още през Хадей. Т.е. нямаше да си имаме Луна, а малце по-голяма Земя.
15914
1
29.04 2018 в 01:55
Само че пропускат нещо важно - сегашната картина на океаните и континентите на свой ред е резултат от въртенето на Земята и влиянието му върху "климата" на земната мантия.
То е ясно че процесите на формиране на континенталните плочи са неустойчиви и хаотични ама при съвсем равни други условия нищо чудно да получим огледален образ и на географията. И въобще да не забележим разликата.
Последни коментари