Климатичните промени: Мнението на синоптика гл.ас. Стойчева

Ваня Милева Последна промяна на 26 януари 2020 в 00:00 8915 0

Кредит NASA

Има ли консенсус сред учените за ролята на човека в промените в климата? Забелязват ли се тези промени? Нужни ли са мерки за неутрализиране на лошите тенденции? Ще бъдат ли ефективни?

С тези въпроси се обърнахме към метеоролога и синоптик гл.ас. Анастасия Стойчева от Националния институт по хидрология и метеорология.

Промените в климата са въпрос, от който всички се вълнуваме, всички си задаваме, но не всички можем да си отговорим, макар че всички имат мнение, независимо от компетенциите си.

На такъв въпрос няма как да отговори един човек. На такъв въпрос не трябва да отговарят и група от хора, особено ако са без компетенции. Напоследък това е сериозен проблем в обществото ни, в информационното пространство.

Ще се опитам да кажа какво мисля като синоптик, но моля, не приемайте мнението ми за меродавно, както и с риск да събудя недоволство у хората, които смятат, че има консенсус по въпроса, който задавате. При всяка спорна тема или въпрос, някак без да искаме, при дебатите и в отговорите си се разделяме на две, обикновено диаметрално противоположни групи.

Истината, обикновено, е някъде по средата.

Първо, искам да кажа, че промените на климата са част от определението за климат, те са част от живота на системата Земя – атмосфера. Това е жива система, която не бива да очакваме да има показатели хоризонтална линия, това вече би било проблем. Като част от тази система, човечеството няма как да не оказва влияние върху нейното развитие, върху нейните показатели.

Въпросът е, каква е степента на това влияние, въобще съизмеримо ли е с размерите на системата и кога придобива значение за нея, обективно или субективно е измерено, може ли въобще да се измери или мерим висотата на собствените си емоции? С какво да го сравняваме, какъв да е периодът, в който да правим изводи и да сравняваме.

Колко назад и колко достоверно можем да се върнем, за да сме сигурни, че изводите ни не са грешни?

В науката, за да се стигне до едно решение, винаги се правят компромиси.

Ще се опитам да го обясня просто. За да решиш едно сложно диференциално уравнение с много неизвестни, ще трябва да направиш известни полагания, да поставиш някакви начални и гранични условия, за да получиш резултат (така се прави при решаването на уравненията на времето, за да получим какво ще е то утре, след 2 и 5 дни). Тези полагания в науката, или постулати, или предварително приети уговорки, да ги наречем, ограничения, влияят в една или друга степен на крайния резултат, т.е. той е носител на някаква грешка, по-малка или по-голяма.

Няма човек или група от хора, които да гарантират, че това, което е изчислено е абсолютно точно. Затова, и въпросите около климата са толкова много, че са нужни добре образовани и подготвени хора, които да могат да отговорят на тях, но не очаквайте този отговор да е еднозначен.

За мен по-важен е въпросът и фактът, че съвременното общество, кога по-истерично, кога по-спокойно, говори за климата, тревожи се, но онова, което в действителност прави е в противоречие с всичките му говорения.

Значи, загрижени сме ние за климата или по-простичко казано за природата около нас, но … ще продължаваме да използваме пластмаса, ще продължаваме да летим със самолети, за да се събираме на конференции, на които ще „обсъждаме“ климата, ще продължаваме да строим като луди, защото искаме да печелим, ще продължаваме да използваме всички ония удобства на съвременното общество и постиженията на науката, за да може да се чувстваме добре и от време на време ще се правим на заинтересовани от някакви глобални проблеми, които сами си създаваме. И модерно ще говорим за мръсен въздух, за чист въздух, за всичко онова, за което чуваме от медиите, понякога от специалисти, понякога от лаици, но ще продължим да си живеем по същия начин, както досега, даже още по-добре, с улесненията на съвременната цивилизация.

То няма друг начин, това е изборът на човечеството, чрез прогрес да отива към всякакви улеснения, включително и към улеснението да се учи все по-малко, да се подготвяме наужким, да се заблуждаваме, че по лесния начин може.

Не може.

Няма как и няма да открием човек или група от хора, които да могат да отговорят еднозначно на всички въпроси за климата.

За мерките и ще бъдат ли те ефективни – да, мерките минават през доброто образование, през изграждането на истински компетенции, за да може носителите им да са авторитети.

Всеки един от нас да се занимава с това, за което е учил и се е образовал, за да е полезен. За да може да отговаря на сложни за другите въпроси, но заради знанията му, несложни за него.

Въобще като цяло информираността ни да е на ниво не мрежата, а на ниво – книгите. Ама не кои и да са книги, а ония, дебелите, които трудно се четат от днешното ни общество, ония книги, които носят знанието на предишните поколения, които позволяват да не се изненадваме от това, че Земята не е плоска, а да знаем защо не е плоска. Това, образно казано.

В крайна сметка, отговорът на въпросите, свързани с климата се крие в нас самите – климатът е един или друг, в зависимост от това, в коя част на земното кълбо се намираме.

Неговите конкретни прояви са метеорологичното време, с всичката има пъстрота. Ние сме подвластни на метеорологичното време (и на другото, разбира се), но сме му и длъжници.

Затова хората, занимаващи се с наука трябва да упражняват тази си дейност така, че да са сигурни в каква степен и с каква сила тласкат обществото в една или друга посока.

Всеки се стреми да му е приятно там, където пребивава, в къщи, на работа, на почивка.

Е, и Земята е мястото на нашето обитание. Нека не си мислим, че всичко е позволено, защото рано или късно разбираме, че не е. И нека не си мислим, че адаптацията към различните прояви на метеорологичното време е нещо, което е открито сега, че е нещо модерно и наложително.

Винаги, от зората на своето съществуване, хората са подчинявали своите дейности на различните природните прояви, научили са се да се адаптират. Прогресът затова е прогрес, за да даде отговор на въпросите, как да живеем в разбирателство с природата, да се ползваме от благата й, но и да не прекаляваме в това ползване и в случаите на прояви като суши или наводнения, например, да можем да реагираме адекватно, поучили се от собствените си грешки или тези на предишните поколения.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Земята

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !