„Всеки ден синоптиците правят по една малка научна разработка“

Ваня Милева Последна промяна на 22 януари 2020 в 00:00 5550 0

Запознайте се с един учен, занимаващ се с наука, от която се интересуваме всеки ден, без да подозираме колко е сложна тя.

Това е наука в действие, наука с директно приложение в нашето ежедневие, разказва за своята работа синоптикът Анастасия Стойчева от Националния институт по хидрология и метеорология, която често може да видим от телевизионния екран или да чуем по радиото да обявава прогнозата за времето.

Историята на гл. ас. Анастасия Стойчева е една от поредицата "20 вдъхновяващи истории", а самата тя е участник в Националния научнообразователен фестивал "Намереното поколение", който ще се проведе от 24-ти до 26-ти януари в НДК. 

Какво Ви накара да се занимавате с метеорология?

Започнах да изучавам метеорология в известна степен случайно, но в по-голяма степен - съвсем закономерно. Обичам физиката и винаги съм била заинтригувана от обяснението на процесите, случващи се и проявяващи се в природата около нас, в атмосферата, мястото, което обикновено не забелязваме, но на което винаги обръщаме специално внимание, особено, когато реши да ни напомни за себе си с една или друга екстремна проява или явление.

При това, до голяма степен интересът ми още в началото, когато съм започнала да изучавам физика, а оттам и метеорология, е бил предизвикан от личното ми желание да обяснявам и разяснявам тези процеси като учител по физика.

В процеса на обучение във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ реших да специализирам метеорология поради голямата практическа насоченост на тази наука.

Сега, от разстоянието на времето, мога спокойно да каже, че интуитивно, до известна степен, съм попаднала на едно от преките приложения, видими от всеки обикновен човек, на науката или науката в действие, наука с директно приложение в нашето ежедневие, наука, която изисква съществена подготовка, непрекъснато усъвършенстване и натрупване на опит.

Метеорологичните процеси, тяхното обяснение и прогнозиране, са едни от онези въпроси, които са не само интересни и полезни за обществото, за обикновения гражданин, но и до днес поставят въпросителни и дават поле за изява на младите хора, решили да се занимават с наука, с истински осмисляща ежедневието наука.

Може ли в метеорологията да се правят открития?

О, да. Без да искам в края на отговора на миналия въпрос съм загатнала и за това.

Метеорологията е наука, която се развива, която предоставя широко поле за изява. Техниката отдавна навлезе в науката и, разбира се, позволява непрекъснато търсене и намиране на решения, които по една или друга причина са оставали неразгадани, въпреки дългогодишните изследвания на много хора.

Познати метеорологични феномени като мъглата, интензивните валежи, гръмотевичните бури, торнадото и др. чакат своите изследователи или откриватели, които да допринесат към общата кауза за все по-добро и пълно разбиране и прогнозиране на тези явления. В повечето случаи тези изследователи ще стоят пред мониторите на компютрите, правейки симулации на атмосферните процеси в опит да достигнат все по-високо ниво на прогнозируемост, но и често ще наблюдават небето, за да търсят отговор на въпросите си именно като откриватели.

Това че съвременната техника ни позволява да се чувстваме все по-силни пред природата от една страна и все по-уязвими от друга, заради комфорта на модерния свят, не отменя нуждата от теоретичната наука, която предоставя нови хоризонти за практиката.

Това обаче означава, че подготовката за това, да се правят изследвания, да се дискутират проблеми, за да се стигне до откритие или дори и малък принос към общата наука, започва от много рано.

Афинитетът на един човек към вглъбяването в науката и търсенето на решения по една или друга тема се отглежда и възпитава от най-ранна възраст. И ако обществото не демонстрира нуждата от такъв вид хора, те ще стават все по-малко, но въпреки това винаги ще има такива откриватели. Не само в метеорологията, но и в науката въобще.

Важното е да запалим желанието на децата да изучават света около себе си, а какъв по-добър начин да направим това чрез ежедневна тема, тема, която е на една ръка разстояние – атмосферата, времето и климата. Това са все уж добре познати неща, но объркани от многото информация, вярна и невярна, може да останем заблудени, че вече всичко сме открили. Не, има много място за откриватели – откриватели на двигателя на процесите, които уж добре познаваме, а всъщност трудно можем да овладеем без да навредим на природата, а оттам и на самите себе си.

Кой момент от Вашата научна работа Ви е развълнувал най-силно?

Аз работя като синоптик, това е метеоролог, който се е специализирал да изготвя прогнози (уточнявам, защото понякога не е много ясна разликата между метеоролог, климатолог, синоптик) – пряко прилагам знанията си като метеоролог, за да изготвям прогнози. Това, малко или много, от странични наблюдатели, се счита за оперативна работа, която не е точно наука.

Имах един възрастен колега метеоролог, когото много уважавам, който никога не е бил синоптик, но още преди години ми каза: „Всеки ден синоптиците правят по една малка научна разработка.“

Само един синоптик знае какво означава това.

Да, ние хвърляме големи усилия в това, за кратко време да успеем да синтезираме много информация, информация, която е специализирана, изисква компетенции, които се изграждат с години, изисква отдаденост и енергия, която не се натрупва без нужния научен потенциал.

Ежедневно в нашата работа има вълнуващи моменти, моменти, които са предизвикателство и такива, които понякога са причина за притеснения относно сигурността в една или друга издадена прогноза. Но, определено е вълнуващ момент, когато прогнозата е точна и ти си свидетел на сбъдването й, когато знаеш, че трудът ти не е бил напразно.

Кредит: Sustaining Historic Properties in an Era of Climate Change

Вълнуващ момент за мен беше и посещението ми в един район, който е мястото, от което тръгват, в което се формират циклоните в Атлантика. Генерирани там, циклоните поемат към европейския континент, „понесени“ от западно-източния пренос в Северното полукълбо. Това е районът на о. Исландия, където се намира добре известния на всеки метеоролог Исландски мининум, генераторът на циклони. Времето там е много интересно – с една дума, нетипична за речника на синоптика, ще го нарека - всякакво, истински ме удиви и развълнува.

Въобще покрай оперативната ми работа съм имала щастието да работя и с вълнуващи хора, от които съм научила много като синоптик. Това са Любка Кумчева, Орлин Лазаров, Огнян Гаврилов, Минчо Празников, Анна Дякова, Латин Латинов, Калоян Такев – плеяда от синоптици, оставили отпечатък върху моята професионална работа като синоптик. Освен подготовката, която получава един синоптик във Физическия факултет на Университета, много важна е средата, в която ще се научиш да прилагаш на практика всичко онова, което учебниците и преподавателите са ти дали.

Тук ще направя едно малко отклонение, защото искам да отбележа и това. Много вълнуващи моменти за мен бяха и тези, в които сме провеждали кратки, но много ползотворни дискусии с моя научен ръководител, доц. Евтимов. По времето на докторантската ми работа - преподавател във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. И разбира се, в личен план, моментът, в който получих докторската си степен.

И ако се върнем към работата ми като синоптик, ще кажа: Имала съм вълнуващото щастие да попадна в среда, която е била изключително благодатна да ме научи на неща, които само там, и никъде другаде не могат да се научат – Дежурната стая на синоптиците в НИМХ. Освен, че прогнозираме атмосферните процеси, т.е. работим с атмосферата, онази атмосфера в Дежурната, която ни е научила да бъдем такива, каквито сме, мен и моите колеги, които започнахме заедно или приблизително заедно, е много важна. Затова и колективът ни е вълнуващ, работата ни е вълнуваща и носи удовлетворение.

Имали сме много препятствия, но с общи усилия винаги сме успявали да балансираме така, че работата и идеята да си бъдем взаимно полезни и полезни на хората, да е водещата ни цел. В това, разбира се, са ни помагали и всички колеги метеоролози, които със своята дейност – научни разработки, съвети и общи занимания, са правили работата ни по-лесна и по-точна. Колегите ни наблюдатели, без които е немислима работата в една метеорологична служба, денонощно изпълняващи своите задължения, „прослушващи“ атмосферата на всеки 3 часа и наблюдавайки я денонощно. И всичко това, обединено и ръководено от здраво мислеща администрация, водещата част в една организация с 130 годишна история.

Какво Ви мотивира да се занимавате с комуникация на науката?

Никога не съм планирала да се занимавам с комуникация на науката. Въобще според мен това е модерното понятие за добър учител, независимо за кое ниво от образованието става дума. Преди много години, даскалите са били онези, които са запалвали интереса на децата към знанието, към науката. В модерния свят, думата даскал е придобила друг смисъл, но считам, че всеки един учител, особено в областта на точните науки, трябва да бъде комуникатор на науката – това, според мен, е и призванието на всеки един, който се занимава с наука. Истина е, че всеки учен е малко или много изолиран в средата си, в изследванията си, т.е. намира се в нещо като изолатор.

Това прави науката недостъпна за следващите поколения, независимо за кои възрасти говорим. Това отблъсква младите хора и ги кара да са индиферентни към науката, и още по-лошо – към знанието. Кара ги да отбягват науката, защото се страхуват, защото им е непозната, защото малко по-малко става като дълбоко море или плаващи пясъци, в които никой здрав разум не би се впуснал.

А в същността на човека е заложен неговият интерес към знанието, към усъвършенстването. И когато няма кой да му покаже пътят към удовлетворението от познанието, от научаването на нови и интересни неща, обществото се превръща в нещо повърхностно, нещо без особен смисъл. Винаги лесният път е предпочитан – това е добре в някои случаи, но рано или късно, става ясно, че този път не е истинският.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !