Растителният свят настъпва в района около Еверест и в целия регион на Хималаите, показват нови изследвания, цитирани от Phys.org
С помощта на сателитни данни учените успяха да измерят степента на субнитална растителност - растенията, растящи между границите на гората и снега.
Малко се знае за тези отдалечени, трудно достъпни екосистеми, съставени от ниски растения (предимно треви и храсти) и сезонен сняг, но проучването разкриват, че те покриват между 5 и 15 пъти по-голяма площ от постоянните ледници и сняг.
Използвайки данни от периода между 1993 г. и 2018 г. от спътниците на НАСА Landsat, изследователите на Университета Ексетер успяха да измерят малки, но значими увеличения на субниталната растителна покривка в четири диапазона на височини от 4150-6 000 метра надморска височина.
Резултатите варират за различните височини и места, като най-ясната тенденция в увеличението на растителната покривка е в диапазона 5000-5500 м.
Растителност в близост до непалското село Дингбоче на около 4 400 м надморска височина. Кредит: Karen Anderson
Около връх Еверест екипът откри значително увеличение на растителността във всичките четири височинни диапазона. Условията в най-горната зона обикновено се считат за близки до границата, където могат да виреят растения.
Изглед към хребета Нупце-Лхоце от Ама Даблам на около 4 900 м, показващ типична субнивална растителност. Кредит: Karen Anderson
Въпреки че проучването не изследва причините за промяната, откритията са в съответствие с моделите, които показват смъкване на "ограничените от температурата области" (където температурите са твърде ниски, за да могат растенията да растат) в целия регион на Хималайските планини поради глобалното затопляне.
Други изследвания сочат, че хималайските екосистеми са силно уязвими от промените, причинени от климата.
„Направени са много изследвания на топенето на леда в региона на Хималаите, включително изследване, което показа как скоростта на загубата на лед се удвоява между 2000 и 2016 г.“, коментира д-р Карън Андерсън (Karen Anderson) от Института по околна среда и устойчивост на Университета Ексетер.
„Важно е да наблюдаваме загубата на лед в големите планински системи, но субниталните екосистеми покриват много по-голяма площ от перманентния сняг и лед и ние знаем много малко за тях и как управляват водосбора.
„Тук снегът пада и се топи сезонно, но не знаем какво влияние ще окаже субниталната растителност върху този аспект на водния цикъл - което е жизненоважно, тъй като този регион (известен като „Водните кули на Азия“) захранва десетте най-големи реки в Азия".
Д-р Андерсън заяви, че са необходими "няколко наистина подробни полеви проучвания" и по-нататъшно валидиране на тези открития, за да се разбере как растенията в тази висока зона взаимодействат с почвата и снега.
Справка: "Vegetation expansion in the subnival Hindu Kush Himalaya," Global Change Biology (2020). DOI: 10.1111/gcb.14919
Източник: Plant life expanding in the Everest region, University of Exeter


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция