Растителният свят настъпва в района около Еверест и в целия регион на Хималаите, показват нови изследвания, цитирани от Phys.org
С помощта на сателитни данни учените успяха да измерят степента на субнитална растителност - растенията, растящи между границите на гората и снега.
Малко се знае за тези отдалечени, трудно достъпни екосистеми, съставени от ниски растения (предимно треви и храсти) и сезонен сняг, но проучването разкриват, че те покриват между 5 и 15 пъти по-голяма площ от постоянните ледници и сняг.
Използвайки данни от периода между 1993 г. и 2018 г. от спътниците на НАСА Landsat, изследователите на Университета Ексетер успяха да измерят малки, но значими увеличения на субниталната растителна покривка в четири диапазона на височини от 4150-6 000 метра надморска височина.
Резултатите варират за различните височини и места, като най-ясната тенденция в увеличението на растителната покривка е в диапазона 5000-5500 м.
Растителност в близост до непалското село Дингбоче на около 4 400 м надморска височина. Кредит: Karen Anderson
Около връх Еверест екипът откри значително увеличение на растителността във всичките четири височинни диапазона. Условията в най-горната зона обикновено се считат за близки до границата, където могат да виреят растения.
Изглед към хребета Нупце-Лхоце от Ама Даблам на около 4 900 м, показващ типична субнивална растителност. Кредит: Karen Anderson
Въпреки че проучването не изследва причините за промяната, откритията са в съответствие с моделите, които показват смъкване на "ограничените от температурата области" (където температурите са твърде ниски, за да могат растенията да растат) в целия регион на Хималайските планини поради глобалното затопляне.
Други изследвания сочат, че хималайските екосистеми са силно уязвими от промените, причинени от климата.
„Направени са много изследвания на топенето на леда в региона на Хималаите, включително изследване, което показа как скоростта на загубата на лед се удвоява между 2000 и 2016 г.“, коментира д-р Карън Андерсън (Karen Anderson) от Института по околна среда и устойчивост на Университета Ексетер.
„Важно е да наблюдаваме загубата на лед в големите планински системи, но субниталните екосистеми покриват много по-голяма площ от перманентния сняг и лед и ние знаем много малко за тях и как управляват водосбора.
„Тук снегът пада и се топи сезонно, но не знаем какво влияние ще окаже субниталната растителност върху този аспект на водния цикъл - което е жизненоважно, тъй като този регион (известен като „Водните кули на Азия“) захранва десетте най-големи реки в Азия".
Д-р Андерсън заяви, че са необходими "няколко наистина подробни полеви проучвания" и по-нататъшно валидиране на тези открития, за да се разбере как растенията в тази висока зона взаимодействат с почвата и снега.
Справка: "Vegetation expansion in the subnival Hindu Kush Himalaya," Global Change Biology (2020). DOI: 10.1111/gcb.14919
Източник: Plant life expanding in the Everest region, University of Exeter
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари