Това е процес, който продължава милиарди години, но планините наистина растат - и точно кои фактори контролират този растеж е обект на непрекъснат дебат между учените.
Сега изглежда, че вече може да има окончателен отговор.
Според ново проучване, тектонските сили под планините - а не атмосферните влияния и ерозията - контролират колко големи могат да станат планините. По този начин, за планините в близост до зони на сблъсък на тектонични плочи, максималната височина на планината се определя главно от равновесието на силите дълбоко в земната кора.
Докато тектонските плочи се движат и се разместват една спрямо друга, една от плочите е принудена да потъне надолу в мантията на Земята. Тъй като плочите се зацепват и смачкват, впоследствие на което на повърхността се появяват планински вериги. Големият въпрос бе дали това е основният фактор, определящ височината на планината или износването, свързано с климата, играе по-съществена роля.
Има и трети фактор, наречен изостазия - процес, който поддържа планините „плаващи“ върху горещата и мека мантия - но се смята, че този феномен е по-малко значим и отчасти се ръководи от другите два фактора.
Учените анализират силата на определени граници на плочите и моделират различните сили, които действат върху тектонските плочи, отчасти използвайки измерванията на топлинния поток близо до повърхността като показател за енергията от триенето.
Сравнявайки тези модели с истинските височини на планинската верига в Хималаите, Андите, Суматра и Япония, екипът стигна до заключението, че в планините, които все още активно растат, височината и масата им са в баланс с огромните подземни сили под тях. Ако триенето и напрежението отдолу растат, увеличава се и височината на планината.
"Ерозионните процеси могат да модулират планинската топография и да предизвикат активно разрушаване, както се предлага от концептуални и числени модели за климатико-тектонски взаимодействия", пишат изследователите в наскоро публикуваната си статия. "Нашите открития обаче показват, че ерозията не е в състояние да изпревари тектонските и изостатичните процеси, които поддържат конвергентните граници близо до равновесието на силите, тъй като горната плоча има слабо влияние върху ефекта".
Изследователите го оприличават на това да поставите ръцете си под покривка и след това да ги съберете заедно - гънките на плата, които се издигат в средата, са планините, а триенето на покривката, бавно движеща се назад през ръцете ви, е тектоничната дейност.
Остава да се разбере дали същото важи и за планините, които не са близо до зоните на субдукция, където една тектонска плоча се спуска под друга - в тези случаи все още е възможно височината на планината да е ограничена от климатични условия, като положението на снежната линия.
3D модел на зона на субдукция. Кредит: USGS
Новите резултати може да накарат геолозите да пресмислят своите идеи за съпротивлението на земната кора в планинските райони.
По-нататъшните изследвания трябва да доведат до повече отговори и по-добра представа за това как се контролира височината на планинската верига по целия свят. Засега новото проучване дава на геолозите нова насока на мислене за силите под кората, които засягат величествените планински вериги, които се простират по повърхността на нашата планета.
"Ние стигаме до извода, че временните изменения във височините на планините отразяват дългосрочни промени в баланса на силите, но не са показател за директен климатичен контрол върху надморската височина“, пишат изследователите в своето проучване.
Справка: Megathrust shear force controls mountain height at convergent plate margins
Armin Dielforder, Ralf Hetzel & Onno Oncken
Nature volume 582, pages225–229(2020), DOI: https://doi.org/10.1038/s41586-020-2340-7
Източник: The Mystery of Hidden Forces Behind Earth's Highest Mountains Could Finally Be Solved, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари