

Използвайки естествените сеизмични процеси в Марианската падина, изследователите успяха да изчислят, че при движението на тектоничните плочи потъва три пъти повече отколкото се смяташе преди това, съобщава Science Daily .
Резултатите на новото изследване са публикувани в списание Nature.
Откритието ще засегне сериозно досегашните представи за дълбоководните цикли на Земята.
Водата под повърхността на Земята може да повлияе върху движението на магмата. Тя действа като "смазка" в разломите, което увеличава вероятността от земетресения. Водата се съхранява в кристалната структура на минералите. Течността става част от земната кора, когато се образуват нови, горещи океански плочи и когато същите тези плочи се огъват и се пукат, влизайки в контакт със съседните плочи. Този процес, наречен субдукция, е единственият начин, по който може водата да влезе под кората и в мантията. Но досега имаше много малко информация за това, колко вода се движи по време на този процес.
В така наречените зони на субдукция ръбът на едната плоча се подпъхва под другата плоча като едновременно я избутва, за да потъне в земната мантия.
Изследователите използват данни, получени от мрежа сеизмични сензори, разположени около централната Марианска падина в Тихия океан. Най-дълбоката част от депресията се простира на повече от 11 километра под морското равнище. Сензорите регистрират земетресенията и ехото им, което обикалят цялата земна кора като звънец. Чен Кай (Chen Cai) от Вашингтонския университет в Сейнт Луис успя да проследи колко бързо се разпространява това трептене. Според учения забавянето на скоростта ще покаже пукнатините, пълни с вода в камъни и "хидратираните" минерали, които съдържат вода в кристалите си.
Земетресенията, използвани в това проучване. (Columbia University)
Изследователите забелязват такива забавяния дълбоко в земната кора - около 30 километра под повърхността. Използвайки измерените скорости, известните температури и налягането на такава дълбочина, екипът изчислява, че зоните на субдукция изсмукват три милиарда тераграмове вода в кората веднъж на милион години (един тераграм е равен на един милиард килограма или един мегатон). Това повдига някои въпроси. Водата, потъваща под кората, трябва да се върне - най-често като част от вулканичните изригвания. Новите оценки за количеството на водата, попадащи надолу, надхвърлят изчисленията за това колко материал се изхвърля от вулканите. Следователно, учените са пропуснали нещо в своите модели.
Изследователите смятат, че в океаните не липсва вода. Тоест, обемът на водата, вмъкнат в кората и изхвърлен, трябва да бъде почти същият. Фактът, че има несъответствие в изчисленията, показва, че учените не разбират напълно как водата се движи през вътрешните части на нашата планета.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари