Използвайки естествените сеизмични процеси в Марианската падина, изследователите успяха да изчислят, че при движението на тектоничните плочи потъва три пъти повече отколкото се смяташе преди това, съобщава Science Daily .

Резултатите на новото изследване са публикувани в списание Nature.

Откритието ще засегне сериозно досегашните представи за дълбоководните цикли на Земята.

Водата под повърхността на Земята може да повлияе върху движението на магмата. Тя действа като "смазка" в разломите, което увеличава вероятността от земетресения. Водата се съхранява в кристалната структура на минералите. Течността става част от земната кора, когато се образуват нови, горещи океански плочи и когато същите тези плочи се огъват и се пукат, влизайки в контакт със съседните плочи. Този процес, наречен субдукция, е единственият начин, по който може водата да влезе под кората и в мантията. Но досега имаше много малко информация за това, колко вода се движи по време на този процес.

_{В така наречените зони на субдукция ръбът на едната плоча се подпъхва под другата плоча като едновременно я избутва, за да потъне в земната мантия.}

Изследователите използват данни, получени от мрежа сеизмични сензори, разположени около централната Марианска падина в Тихия океан. Най-дълбоката част от депресията се простира на повече от 11 километра под морското равнище. Сензорите регистрират земетресенията и ехото им, което обикалят цялата земна кора като звънец. Чен Кай (Chen Cai) от Вашингтонския университет в Сейнт Луис успя да проследи колко бързо се разпространява това трептене. Според учения забавянето на скоростта ще покаже пукнатините, пълни с вода в камъни и "хидратираните" минерали, които съдържат вода в кристалите си.

^{Земетресенията, използвани в това проучване. (Columbia University)}

Изследователите забелязват такива забавяния дълбоко в земната кора - около 30 километра под повърхността. Използвайки измерените скорости, известните температури и налягането на такава дълбочина, екипът изчислява, че зоните на субдукция изсмукват три милиарда тераграмове вода в кората веднъж на милион години (един тераграм е равен на един милиард килограма или един мегатон). Това повдига някои въпроси. Водата, потъваща под кората, трябва да се върне - най-често като част от вулканичните изригвания. Новите оценки за количеството на водата, попадащи надолу, надхвърлят изчисленията за това колко материал се изхвърля от вулканите. Следователно, учените са пропуснали нещо в своите модели.

Изследователите смятат, че в океаните не липсва вода. Тоест, обемът на водата, вмъкнат в кората и изхвърлен, трябва да бъде почти същият. Фактът, че има несъответствие в изчисленията, показва, че учените не разбират напълно как водата се движи през вътрешните части на нашата планета.