Ледниковите епохи идват и си отиват. Докато не се появим ние

Ние, хората сме натоварили с толкова много въглероден диоксид атмосферата, че сме нарушили естествените и астрономическите фактори, които предизвикват настъпването на ледниковите периоди.

"Така че това е голям проблем за нас като вид. Чрез замърсяването и промяната на нивото на парниковите газове ние по същество сме извели климатичната система от естествения ѝ модел", коментира палеоклиматологът професор Тим Найш (Tim Naish) от университета "Виктория" в Уелингтън, Нова Зеландия.

"Ако задържим въглеродния диоксид над 350 частици на милион (ppm) и ако той се задържи там достатъчно дълго време, тогава вече няма да можем да изпаднем в естествен ледников период", посочва експертът.

В продължение на около три милиона години ледниковите периоди се случват в редовни цикли, предизвикани от астрономически фактори - вариации в слънчевата радиация и промени в орбитата на Земята, както и от тектонична активност и колебания в съдържанието на въглероден диоксид.

Но сега, отбелязва Найш, ако концентрацията на парникови газове в атмосферата се запази на сегашните нива - около 415 ppm - е почти сигурно, че вече няма да можем да се върнем към естествен ледников период.

Учените са успели да възстановят модела на климата на Земята и ледниковите периоди отпреди почти 50 милиона години, разказва Найш.

През 40-те години на миналия век сръбският астрофизик и математик Милутин Миланкович разработва теория за това как орбитата на Земята около Слънцето се променя в дълги периоди от време, контролирайки вариациите в слънчевата радиация на Земята и влияейки на нейния климат.

През 70-те години на миналия век учени, сред които и геологът сър Никълъс Шакълтън, първи започват да сондират океанското дъно и да вземат седиментни ядра, обхващащи милиони години, за да анализират така наречения "кислороден изотопен състав" на микрофосилите в седимента. Той служи като косвен показател за обема на леда на планетата в различни исторически моменти. Оказва се, че тези данни съвпадат с циклите на Миланкович.

"Така че комбинацията от това, което наричаме орбитално влияние, промените в орбитата на Земята около Слънцето, и различните концентрации на въглероден диоксид в атмосферата, смятаме, че вече можем да обясним климата на Земята за 50 милиона години назад.

"Което е наистина важно, защото трябва да разберем естествения модел, естествената променливост, преди да можем да извлечем, какво правим ние като хора в допълнение към тази естествена променливост на климата", добавя Найш.

Изучаването на климата в миналото може да помогне на учените да разберат бъдещите последици от глобалното затопляне, подчертава Найш.

Например преди около 125 000 години, по време на последния междуледников период, когато Земята е била естествено с 1,5 - 2 градуса по-топла от днес, морското равнище е било много по-високо. "Знаем, че има изкопаеми коралови брегове, които са с шест до девет метра по-високи", разказва Найш.

"Трябва да се върнем 3 млн. години назад, когато геоложките записи ни показват, че за последен път CO₂ в атмосферата е бил 400ppm. И тогава морското равнище е било с 20 метра по-високо."

За разлика от това, обяснява Найш, по време на последния ледников период морското равнище е било с около 120 метра по-ниско, "защото цялата вода, която в момента се намира в океана, е била на сушата и е образувала ледени покривки".

Въглеродният диоксид е много важен парников газ, който в момента е на водещо място, контролирайки нашия климат, смята Найш.

"Ето защо целта от 1,5^oC, целта на Парижкото споразумение, е толкова важна. Защото науката ни казва, че ако надвишим 1,5 градуса или се доближим до два градуса, може да предизвикаме необратимо топене както на Гренландия, така и на части от ледения щит на Западна Антарктика и да бъдем отговорни за многометрово покачване на морското равнище."

Източник: Ice ages, they come and go. Until they don’t., Cosmos magazine