Наистина ли се е случвал "Всемирен потоп"?

Всемирният потоп е история, много по-стара от Библията, и изследователите все още изучават нейните корени.

Ваня Милева Последна промяна на 19 юни 2023 в 00:01 8884 0

Ноевия ковчег по време на библейския потоп

Кредит Pixabay

Илюстрация на Ноевия ковчег по време на библейския потоп. Гравюра от Johann Sadeler, Zuid-Nederlands (1550–1600)

Всемирният потоп е една от най-разпознаваемите библейски истории. Според Стария завет: "В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха." (Битие 7:11).

Както се разказва в текста, Бог вижда порочността на хората и изпраща глобално наводнение. Тъй като Ной бил праведен, Бог му наредил да построи ковчег (правоъгълен кораб, подобен на кутия),за семейството си и да спаси по два екземпляра от всеки звяр, птица и гадинка.

Но дали библейският потоп наистина се е случил?

Колко вода има в небето

"Единственото нещо, което със сигурност знаем от геологията, е, че глобален потоп никога не е имало", заявява Дейвид Монтгомъри (David Montgomery), професор по геоморфология във Вашингтонския университет в Сиатъл и автор на книгата "Скалите не лъжат: Геолог изследва потопа на Ной" ("The Rocks Don't Lie: A Geologist Investigates Noah's Flood", 2012).

"Ако се разглежда буквално като глобален потоп, който е покрил най-високите планини в света, съжалявам, но на Земята просто няма достатъчно вода, за да се случи това", обяснява пред Live Science проф. Монтгомъри.

Ако "небесата" се отворят и цялата вода в атмосферата се изсипе наведнъж под формата на дъжд, планетата ще бъде потопена - но само на дълбочина от около 2,5 см, съобщава Геологическата служба на САЩ. Това не е достатъчно вода, за да оправдае използването едно кану, да не говорим за огромен ковчег.

Но какво ще стане, ако се добави още от тази "вода от небесата"? Ако всички ледници и ледени щитове в света се разтопят, тогава морското равнище ще се повиши с повече от 60 метра, според НАСА, което би добавило още малко вода. Освен това в проучване от 2016 г., публикувано в списание Nature Geoscience, се изчислява, че в горните 2 км от земната кора се съхраняват 22,6 милиона кубични километра подпочвени води, което е достатъчно, за да покрие сушата на дълбочина 180 м. Това е много вода, но има градове, разположени на хиляди метри над морското равнище (например София е средно на 595 м надм.вис.), а най-високата планина на Земята - Еверест, се намира на повече от 8 849 м над морското равнище. На всичкото отгоре геолозите не виждат доказателства за глобален потоп в скалните записи.

Библейският разказ има и други съмнителни части. Например Ной е бил на 600 години, когато е започнал потопът - знаем, че хората не живеят толкова дълго - и "спасените в ковчега" видове не биха оцелели, ако бъдат сведени само до две животни, тъй като не биха имали достатъчно генетично разнообразие, за да създадат жизнеспособна популация. Нещо повече, не е ясно как всяко животно изобщо би могло да стигне до ковчега - представете си пингвини, които се придвижват от Антарктида до Близкия изток.

Историята е много по-стара и я има на много места по света

Според историческите документи библейският потоп е преразказ на по-стари истории и вероятно е по-скоро алегоричен, отколкото буквален разказ за дадено събитие. Айра Спар (Ira Spar), професор по древни науки в колежа "Рамапо" в Ню Джърси, обяснява, че библейските истории в Стария завет, които са записани между 800 и 500 г. пр.н.е., по-скоро са вдъхновени от по-стари устни предания и множество източници.

В други религиозни книги, като например Корана, има малко по-различен разказ за Всемирния потоп, древните гърци имат също своя версия за потопа - митът за Девкалион и Пира.

Най-ранните версии за катаклизмичния потоп произлизат от древни месопотамски текстове по време на старовавилонския период (ок.1880-1595 г. пр.н.е.) и достига до Палестина през втората половина на 2-ро хилядолетие пр.н.е. Съществуващите текстове показват три различни версии, шумерския епос за Зиусудра (най-старият, открит в много фрагментарна форма на една плочка, датираща от около 1600 г. пр. н. е., въпреки че самата история е по-стара) и като епизоди на два епоса на акадски език, Атрахазис и Епосът за Гилгамеш, за който се смята, че датира от около 1300-1000 г. пр.н.е. и е най-вероятният прототип на библейския разказ.

Името на героя според съответната версия е Зиусудра, Атрахасис или Утнапищим, вероятно вариации на един и същ персонаж и е възможно съкращението на Utnapishtim/Utna'ishtim като "na'ish" да се произнася като "Ной" в Палестина. 

11-а таблица от епоса за Гилгамеш. Кредит: Wikimedia Commons

"Кой знае от колко далеч в миналото идва тази история?", коментира Спар. "Това е една от най-старите истории в света.

Ако разглеждаме библейския потоп като регионално наводнение, а не като глобален потоп, тогава разказът не е толкова невероятен. Според Монтгомъри е възможно да са се случили няколко "геоложки правдоподобни" наводнения, които да са вдъхновили историята.

Например в края на 90-те години на миналия век океанографите Уилям Райън (William Ryan) и Уолтър Питман (Walter Pitman) изказват на среща на Американския геофизичен съюз хипотезата, че преди около 7500 години Средиземно море е започнало да се влива в изолираното тогава Черно море, предизвиквайки мащабни наводнения около Черно море, които биха могли да са в основата на библейския потоп, съобщава списание Science през 1998 г. 

Вероятна карта на източното Средиземноморие преди 12 000 години. Кредит: Wikimedia Commons

В изследване от 2009 г., публикувано в списание Quaternary Science Reviews, се твърди, че наводнението е било не толкова голямо, както Райън и Питман предполагат, ако изобщо се е случило.

Но макар че вдъхновението за историята за библейския потоп е предмет на спорове, има много други истории за потопи от цял свят, които явно са вдъхновени от регионални събития.

Монтгомъри посочва, че в много легенди на коренното американско население в северозападната част на Тихия океан се разказва за наводнения, които много напомнят за цунами, с огромни вълни, разбиващи се на брега. Същото важи и за историите от сеизмично активните крайбрежия на Южна Америка и островите в южната част на Тихия океан.

Източници:

Did Noah's flood really happen?,  Live Science

Genesis flood narrative, wikipedia.org

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !