НАСА активно наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята - гигантски регион с по-ниска магнитна интензивност в небето над планетата, простиращ се между Южна Америка и Югозападна Африка.
Този обширен, развиващ се феномен, наречен Южнoaтлантическа аномалия, години наред заинтригува и тревожи учените и може би най-вече изследователите на НАСА. Сателитите и космическите кораби на космическата агенция са особено уязвими от отслабената сила на магнитното поле в рамките на аномалията и произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата аномалия (SAA - South Atlantic Anomaly) - оприличена от НАСА като „пробив“ в магнитното поле на Земята или един вид „дупка на пътя в космоса“ - като цяло не засяга живота на Земята, но същото не може да се каже за орбиталните космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят около планетата на ниска околоземна орбита.
По време на тези срещи намалената сила на магнитното поле в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да получат късо съединение и да функционират неправилно, ако са поразени от високоенергийните излъчвани от Слънцето протони.
Тези случайни удари обикновено могат да създадат риск от причиняване на значителна загуба на данни или дори трайни щети на ключови компоненти - заплахи, които задължават спътниковите оператори да изключват рутинно системите на космически кораби преди космическият апарат да влезе в зоната на аномалията.
Облекчаването на тези опасности в космоса е една от причините НАСА да проследява SAA. Другата е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на този сложен и трудно разбираем феномен, а широките ресурси и изследователски групи на НАСА са много подходящи за изучаване на събитието.
"Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много токови източници", обяснява геофизикът Тери Сабака (Terry Sabaka) от Центъра за космически полети "Годард" в НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Смята се, че основният източник е въртящият се океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри под земната повърхност. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда не непременно равномерно.
Огромен резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма област с ниска скорост на срязване (Large low-shear-velocity provinces или LLSVP), на около 2900 километра под африканския континент, смущава генерирането на полето, което води до драматичния отслабващ ефект - който се подпомага от наклона на магнитната ос на Земята.
"Наблюдаваната SAA може да се тълкува и като следствие от отслабването на доминирането на диполното поле в региона", коментира геофизикът и математик на НАСА Вейджиа Куанг (Weijia Kuang).
"По-конкретно, локализирано поле с обърната полярност расте силно в областта SAA, като по този начин интензивността на полето е много слаба, по-слаба от тази на околните региони".
Сателитните данни, които предполагат, че SAA се разделя. Кредит: Division of Geomagnetism, DTU Space
Все повече нови прозрения за аномалията и нейните последици непрекъснато хвърлят светлина върху това странно явление.
Например, едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грили (Ashley Greeley) през 2016 г., разкри, че SAA се движи бавно в посока север-запад.
Това не е просто движение. Още по-забележителното е, че аномалията изглежда е в процес на разделяне на две, като изследователите тази година откриха, че SAA изглежда се разделя на две отделни клетки , всяка от които представлява отделен център с минимална магнитна интензивност в рамките на по-голямата аномалия.
Какво означава това за бъдещето на SAA, остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които предполагат, че аномалията не е нова поява.
Изследване, публикувано миналия месец, предполага, че явлението не е странно събитие, случило се наскоро, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още от преди 11 милиона години.
Ако е така, това би могло да е сигнал, че Южноатлантическата аномалия не е двигател или предшественик на размяната на магнитните полюси на цялата планета, което всъщност се случва веднъж на стотина хиляди години.
Очевидно остават много въпроси, но е добре да знаем, че най-мощната космическа агенция в света я наблюдава толкова внимателно.
„Въпреки че SAA се движи бавно, тя преминава през известна промяна в морфологията, така че е важно също така да продължим да я наблюдаваме и да продължаваме мисиите“, отбелязва Сабака.
"Защото точно това ни помага да правим модели и прогнози."
Справка:
SAMPEX observations of the South Atlantic anomaly secular drift during solar cycles 22–24
A. D. Jones et al., AGU, https://doi.org/10.1002/2016SW001525
Earth’s magnetic field is probably not reversing
Maxwell Brown et al., PNAS, https://doi.org/10.1073/pnas.1722110115
Източник:
NASA Is Tracking a Vast, Growing Anomaly in Earth's Magnetic Field, sciencealert
Още по темата
Земята
Mагнитното поле на Земята в Южноатлантическата аномалия отслабва (видео)
Земята
Mагнитното поле на Земята в Южноатлантическата аномалия отслабва (видео)
Земята
Мистериозна аномалия под Африка радикално отслабва магнитното поле на Земята
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
3021
1
21.08 2020 в 08:46
Последни коментари