НАСА засне отблизо един от най-големите айсберги в историята

НаукаOFFNews Последна промяна на 16 ноември 2017 в 00:14 5739 0

Кредит NASA.
Ръбът на А-68.

Учените на НАСА наскоро заснеха от самолет масивния айсберг с площ 5700 квадратни километра, който се откъсва от шелфовия ледник Ларсен C през юли.

Изследователите на НАСА от проекта Operation IceBridge са наблюдавали от въздуха огромния айсберг със самолета P-3 Orion.

Преди това всички изображения на айсберга бяха получени от сателити. Сега космическата агенция пусна първите близки снимки на айсберга, на които ясно се вижда как се отдалечава от шелфовия ледник.

Айсбергът, наречен A-68 е един от най-големите наблюдавани някога на Земята. За да добиете представа за големината му, го нанесохме мащабно на пътя София-Пловдив:

Айсбергът е толкова голям, че запълва Софийското поле и Тракийската низина до Пловдив и съдържа четири пъти повече лед, отколкото се топи от ледената покривка на Гренландия годишно.

Айсбергът на име A-68 бе заснет от спектрорадиометъра MODIS на борда на сателита на НАСА Terra на 11 септември и няколко дни по-късно, на 16 септември, от спътника Landsat 8. Снимката на Terra в естествен цвят (вляво) показва отделящия се айсберг, а термичното изображение (вдясно) дава представа за различната дебелина на леда и влиянието на морето върху процеса на топене.

Ветровете и теченията вече са отнесли масивния айсберг от ледника Ларсен на поне 10-20 километра.

След като НАСА получи най-новите сателитни снимки на мегаайсберга, стана ясно, че огромният леден блок скоро ще се раздели на много парчета. Сега той се движи по-бързо, след разделянето си на две части - голям фрагмент, наречен A-68A и един 100 пъти по-малък - A-68B.

Специалисти от НАСА предполагат, че пукнатините, образувани на фрагмента A-68A, скоро ще доведат до по-нататъшното разделяне на блока на по-малки части.

Западният край на айсберга A68. Новият ръб на Larsen C се вижда в далечината. Снимка: Operation IceBridge

Масивът Ларсен е третият по големина шелфов, т.е. в крайбрежните води, ледник в Антарктида. Той е останал стабилен в продължение на десетки хиляди години, но започна да се разпада през 1995 г. Той загуби и трите си огромни ледника, откъснати и отправили се под формата на айсберги в морето на Уедъл.

Ларсен А изчезна през 1995 г., Ларсен В - през 2002 година. През първите дни на декември миналата година в последната част от ледниковия масив Ларсен, Ларсен C, се появи огромна пукнатина с дължина 112 километра, широка около 100 метра и дълбока почти 500 метра. Тази пукнатина продължи бързо да нараства през 2017 г., достигайки дължина от 200 км до юли, което доведе до образуването на гигантски айсберг, чиято площ е около 6500 кв. км и който потегли вече в океана.

Айсберг като А-68 няма да повиши морското равнище

Айсберг като А-68 няма да повиши морското равнище, тъй като откъсналият се леден блок е вече на повърхността на океана. Това е много добра новина, тъй като А-68 притежава достатъчно маса, за да се повиши нивото на световния океан с 3 мм, ако водата на леда се добави отново в океана. Но събития като това дестабилизират шелфовия лед и ако този лед се разтопи, ще се освободи толкова вода, която може да повиши нивото на моретата значително.

Учените твърдят, че глобалното затопляне не играе роля в отделянето на айсберга, заяви д-р Натали Робинсън (Natalie Robinson), морски физик в Националния институт за водите на Нова Зеландия и атмосферни изследвания, пред Independent. Според нея е "нормално", ако "сравнително голям айсберг се отдели" и е "много по-различно от разпадането на съседните ледени покривки".

Изглед от морския лед към айсберга A68, който се отделиа от шелфовия ледник Ларсен C в Антарктика през юли. Снимка: Operation IceBridge

Изследователите, свързани с Operation IceBridge събират данни, с които може да се проследят промените в ледената покривка на Антарктика. Тяхната работа ще обогати познанията ни за това как си взаимодействат ледените покривки и океана и до каква степен промяната на климата влияе на тези взаимодействия. В момента екипът проучва топенето на леда както върху, така и под водата, над която е разположен Ларсен С, така че те биха могли да предскажат как може да се държат айсбергите в бъдеще.

Ръбът на ледника Larsen C със западния край на айсберга A68 в далечината. Снимка: Operation IceBridge

Що се отнася до самия A-68 учените не могат да кажат със сигурност каква ще бъде съдбата му. Той може да остане монолитен, но изглежда по-вероятно да се разпадне на много парчета. Някои от тези парчета ще дрейфват на север, където ще се стопят, а други биха могли да се задържат в продължение на десетилетия.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Земята

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !