Остават 100 години до шестото масово измиране на Земята

От всички видове, които някога са живели, повече от 99% вече са измрели. Повечето от тях тихо изчезват по време на периоди на "фоново измиране", при които няколко вида изчезват на приблизително всеки 100 000 години.

Но има случаи, когато бързо за кратки периоди от време се заличава значителна част от целия живот на Земята. Те са известни като масови измирания.

Те имат дълбоко влияние върху историята на живота, а много учени сега твърдят, че сме в разгара на такова измиране.

За да разберем дали са прави, Алекс Дънхил (Alex Dunhill), палеонтолог от Университета на Лийдс,  предлага да разгледаме предишните случаи на масови измирания в статия на The Conversation.

По традиция учените посочват пет масови измирания, включително най-известното масово измиране, което довежда до края на динозаврите . Това е предизвикано от паднал метеорит в края на периода Креда, но другите големи масови измирания са причинени от явления, произхождащи изцяло на Земята.

Дали не може да се научи нещо от тях, което да хвърли светлина върху нашите текущи екологични проблеми.

1. В края на Ордовик

В тази древна криза преди около 445 млн години се забелязват две големи вълни от измирания, причинени от изменението на климата, свързано с напредването и оттеглянето на ледовете в южното полукълбо. Това го прави единственото голямо измиране свързано с глобално захлаждане.

Това измиране причинява смъртта на около 57% от морските родове (таксономичен ранг над нивото на вида), включително и много трилобити, черупчести раменоноги (брахиоподи) и подобни на змиорки конодонти.

^{Wikimedia/ Andrew Lin}

2. В края на Девон

Този период обхваща поредица изчезвания в продължение на над 20 милиона години, които започват преди 380 милиона години. Изчезват около 50% от морските родове; сред измрелите видове са много корали, трилобити, гъби и панцерни риби. Това изчезване е свързано с голямо изменение на климата, вероятно причинена от изригването на вулкан в района Viluy Traps в съвременен Сибир. Основното изригване може да е причинило бързи промени на морското ниво и намаляване на нивата на кислород в океаните.

3. През средния Перм

Учените наскоро откриха още едно събитие преди 262 милиона години , което съперничи на "Голямата петорка" измирания по мащаби. Това събитие съвпада с изригването на вулкана Emeishan на територията на днешен Китай и е причинило едновременни измирания в тропиците и по-високите географски ширини. Повече от 80% от видове са заличени, сред тях раменоногите и едноклетъчните дънни фораминифери.

4. В края на Перм

Масовото измиране през Късния Перм, преди  около 252 милиона години е най-унищожителното от всички други събития, тогава измират около 96% от видовете. Сред тях са повечето трилобити, корали и цели клонове сухоземни видове животни. Изчезването е предизвикано от огромно изригване на Сибирските капани, мощно и продължително вулканично събитие, което се разпростира върху голяма част от съвременен Сибир, и което доведе до поредица от въздействия върху околната среда.

Бързо настъпилият парников ефект обхваща атмосферата, а океаните стават кисели и лишени от кислород. Озоновият слой е частично разрушен, което означава, че смъртоносни нива на ултравиолетовите лъчи достигат земната повърхност. Трябва да изминат почти 10 милиона години, за да настъпи възстановяването и дори тогава, нестабилната среда след тази катастрофална криза предизвиква последващото измиране през триаския период и периодични изблици на повишени измирания.

5. В края на Триас

Събитието през късния Триас, преди 201 милиона години, има редица прилики със събитието от късния Перм. Той е причинено от друго мащабно изригване, този път в Централноатлантическата магмена провинция (Central Atlantic Magmatic Province), която предизвиква разделянето на суперконтинента Пангея и започва отварянето на това, което по-късно ще се превърне в Атлантическия океан.

^{Централноатлантическата магмена провинция (Central Atlantic Magmatic Province), която предизвиква разделянето на суперконтинента Пангея и започва отварянето на това, което по-късно ще се превърне в Атлантическия океан. Wikimedia}

Следва подобна поредица от ефекти върху околната среда, както по време на късната Перм, довели до изчезването на около 47% от всички родове. Изчезват напълно подобните на змиорки конодонти, настъпва най-голямото известно измиране на мадрепорови корали. Тогава са унищожени и значителна част от сухоземните влечуги и земноводни, проправяйки пътя за възхода и разнообразието на динозаврите през Юрския период.

В списъка на "Голямата петорка" в таблицата е измирането в края на Креда, последното масово измиране, предизвикано от попадението на астероид, довело до дълбоки климатични промени и изчезването на 71-81% от всички видове, включително динозаврите.

Бавно масово изчезване

А дали в момента сме в прериод на масово измиране? Ако наистина сме, този път причината не е паднал метеорит или вулканични изригвания. Това е дело на един-единствен вид: Хомо сапиенс. Разрушаването на хабитатите и изменението на климата от нарастващите нива на въглероден диоксид доведе изчезването на видовете до нива, напомнящи за масови измирания в древното минало.

Приликите между настоящето и миналото са необичайни. По-голямата част от последните измирания са свързани с въглеродния диоксид от вулканите, причиняващ бързо глобално затопляне, което води до редица последици върху околната среда. Причината може да е различна, но резултатите ще бъдат същите.

^Pinterest

Но в момента са изминали 66 млн години от последното масово измиране. Екосистемите на Земята са много различни, а може би са и по-стабилни като се има предвид продължителността на времето, изминало от последната голяма биотична криза. Позицията на континентите е променила, което означава, че атмосферната и океанската циркулация са различни и е много трудно да се използват последните данни за прогнозиране на резултатите от евентуални бъдещи масови измирания.

Текущите изчезвания на видовете са 50 пъти по-високи от очакваните фонови нива, което предполага, че е в ход друго масово измиране. Но масовите измирания също са и разтеглени във времето - ако можем да се пренесем милиони години в бъдещето и да разгледаме скалите, запазили днешните екосистеми, вероятно ще видим малко доказателства за масово измиране.

Ако можем да спрем загубата на биоразнообразие в близко бъдеще, ние все още може да избегнем масово измиране. Но ако човекът продължи още 100 или 1000 години натискът си върху биосферата вероятно ще ни изхвърли в забвение.

^Pinterest

Още по темата

07/04/2016

Човекът

"Живей бързо и умри млад" или как се оцелява при глобално измиране

17/02/2016

Животът

Смяната на полюсите е довела до едно от най-големите измирания

06/10/2015

Животът

Кои видове ще оцелеят при шестото масово измиране на Земята?

26/08/2015

Математика

Тежки метали са причината за най-масовото измиране в историята