"Живей бързо и умри млад" или как се оцелява при глобално измиране

Американски учени са установили как един вид е успял не само да оцелее при едно от масовите измирания, но и да заеме едно от господстващите позиции в животинското царство.

И този вид, ако не за предшественик, може да се смята за роднина на предците на бозайниците, а и на нас.

Изследването е публикувано в Scientic Reports.

Според изданието Value Walk  "листозаврите са променили поведението си към нещо близко до 16-годишен, взел ключовете от колата на баща си, един грам кокаин и бутилка уиски", а също и съседското момиче, което скоро след това се оказва бременно. Може да звучи шокиращо, но в тази аналогия има нещо вярно.

Най-масовото измиране на планетата

Масовото измиране на границата на периодите Перм-Триас често се смята за най-ужасното събитие в историята на Земята.

То вероятно е било причинено от изригването на гигантски вулкан в днешен Сибир. По това време, този вулкан е в северната част на суперконтинент, наречен Пангея. Изригването предизвиква огромни разломи, пукнатини в земята, от които извира вълна след вълна от лава заедно с талази облаци от пепел и токсични газове.

Резултатът е пълното унищожаване на 80-96% от морските видове, като са останали само около 30% от всички същества, живеещи по това време на земята. Нужни били около 5 милиона години, за да се възстанови отново разнообразието на планетата.

Оцелели са единици и един от тези видове, според екип от музея Фийлд в Чикаго, който е написал статията, е едно много необичайно създание - листозавърът (Lystrosaurus). А стратегията му може да се нарече накратко: "живей бързо и умри млад".

"Преди Пермско-триаското измиране, листозаврите, отряд терапсиди (Therapsida), са  имали продължителност на живота около 13 или 14 години, според следите от растежа, запазени в костите им", заяви съавторът на Кен Ангелчик (Ken Angielczyk). "А почти всички образци от листозаври, намерени след измирането са само на две до три години. Това означава, че трябва да са се размножили, когато са били все още юноши" - споделя палеонтологът в ЕurekАlert.

^{Листозавър, изображение от Дмитрий Богданов/ Wikipedia}

Листозаврите са терапсиди, група често описвана като подобни на бозайници влечуги, клон от синапсидите, една група, която в крайна сметка се превръща в бозайници.

Каква е разликата между анапсиди, синапсиди и диапсиди? Какво представляват терапсидите?

Спорец хипотезата на фенестрацията (от лат. fenestra - прозорец) на американския палеонтолог Х.Осборн (Osborn H.F) броят на отворите (прозорците) в черепа е важна характеристика, която определя общата систематика на влечугите.

Строеж на черепа: A — анапсиди, B — синапсиди, C — диапсиди. Илюстрация: Wikipedia

Първите влечуги запазват имат анапсиден череп, наследен от техните земноводни предци. Този тип на череп е масивен, с отвори само за ноздри, очи и епифиза. От тях са еволюирали останалите групи влечуги. Появилите се по-късно отвори при синапсидите имат функцията да се облекчат черепа и дават възможност да се движат челюстните мускули, което позволява по-мощна захапка.

При диапсидите възникват още два черепни отвора. Към тази група принадлежат по-голямата част от влечугите, както съвременни (гущери, змии и крокодили), така и древни (динозаври, птерозаври). У една от тези групи диапсиди се развило четирикамерно сърце и пера; те дали началото на птиците.

Към синапсидите се отнасят зверозъбите гущери (Theriodontia), пеликозаврите (Pelicosauria) и по-напредналите терапсиди (Therapsida), които традиционно считат за преки предци на бозайниците.

^{Образци на Lystrosaurus от музея Олбани в Grahamstown, Южна Африка. Снимка: Кен Ангелчик}

"Макар потомците на листозаврите да са изчезнали, те все пак са били част от филогенетична единица, чиято еволюция продължава и до днес. Така че, дори да не са наши преки предци, обичам да мисля за тези малки момчета, като за един вид вуйчовци в развитието на човечеството" - казва Брайън Свитек (Brian Switek) на страницата на National Geographic.

Повечето терапсиди са измрели по време на пермската катастрофа, малобройни представители на отряда доживяват до триаския период, след което почти всички измират окончателно. С едно важно изключение - групата на териодонтите, от които произлизат бозайниците. 

Как се оцелява по време на катастрофа

Фактът, че листозаврите успешно са преминали през такъв катаклизъм и са успели да се адаптират към новите реалности, отдавна е известен. В последното изследване палеонтолозите, представителите на Музея по естествена история Фийлд в Чикаго, са установили как тези същества са успели да го направят.

На първо място листозаврите са намалили продължителността на живота си, и ако са живели преди катаклизма над 13 години, след него са достигали само 2-3 години живот. Намалили са размера си - преди катастрофата тежали колкото хипопотами-джуджета (200 кг), а после - колкото куче със средни размери. И накрая - всъщност може би най-важната адаптация - листозаврите са практикували по-рано и по-често секс.

Листозаврите са умеели да копаят тунели под земята, за да се справят с бедствието. Формата на черепа им подсказва, че това е ровещо в земята животно. В сравнение с други свои роднини листозавърът има скъсен череп и очи и ноздри, разположени в горната част на главата. Имат и два големи горни кучешки зъба. Придвижвал се е на четири къси и масивни крака.

В гърдите си е имал огромни бели дробове, способни да поемат много кислород, дори в прашен въздух, пълен с замърсители. Да прекарваш много време под земята е добра тактика за оцеляване по време на глобален катаклизъм. Подземните източници на храна е по-малко вероятно да бъдат засегнати от замърсения въздух.

Резултатът от всички тези промени е увеличил шансовете за оцеляване с 40% според симулации на естествения отбор. Така тези животни са успели да се разселят по планетата. Интересното е, че изследователите правят аналогия със ситуацията, която можем да наблюдаваме днес.

"Когато светът навлиза в ерата на своето шесто масово измиране, палеонтологичните изследвания ни помагат да разберем по-добре какво се случва. Изследвайки как са се адаптирали листозаврите към катастрофата, може да предскажем пкак задаващите се промени в околната среда могат да повлияят на съвременните видове", - заяви Ангелчик.

Пример на адаптивността на видове е атлантическата треска, която намалява размерите си и се възпроизвежда по-рано. Намаляват и размерите на наблюдаваните китови акули, както съобщихме по-рано.

Още по темата

31/03/2016

Животът

Изчезват най-големите риби на Земята, алармират изследователи (видео)

17/07/2015

Животът

Предшественик на бозайниците е водел битки със зъби като сабя много преди динозаврите

25/05/2015

Животът

Еволюцията на костенурките

09/03/2015

Животът

Топ 10 на митовете за еволюцията