Професор Христо Пимпирев предостави подробен доклад за изпълнението на геоложкия проект в Антарктика.

Една от поставените задачи пред геоложкия екип съствен от д-р Камен Бонев, д-р Стефан Велев и гл. ас. д-р Дочо Дочев, част от 26-та Българка Антарктическа Експедиция, беше нови и детайлни изследвания на скалните последователности разкриващи се на нос Хана. Нос Хана се намира на 12.5 км по права линия от п-ов Хърд, на който се намира Българската Антарктическа База „Св. Климент Охридски". Най-бързият достъп до носа е по вода чрез моторна лодка „Зодиак", като с помощта на командира на БАБ инж. Йордан Йорданов българските геолози достигнаха носа, и направиха бивачен лагер на брега.

Скалните последователности на нос Хана, основно се състоят от различни типове вулкански скали (базалтови и андезитобазалти лавовои потоци и вулкански брекчи), силове и редки седиментни скали (основно конгломерати и по рядко пясъчници и алевролити).

Досегашните геоложки проучвания на носа са спорадични и повърхностни направени от британски и чилийски геолози. Вследствие на нашите детайлни изследвания в най- северната част на свободната от сняг и лед територия попаднахме на богата фосилна флора и тънки въгленосни нива. Единствените до сега описани фосилни останки от листа са от чилийски геозлози (Leppe et al., 2007), като събраната от нас фосилна колекция е от ново ниво, което се описва за първи път, като е различно от това на чилийските ни колеги. Освен това за първи път се намират и събират проби от въглефицирани растителни останки от нос Хана.

^{Bulgarian Antarctic Institute}

Намерените останки от фосилна флора са добре запазени в зелени финно- до среднозърнести тънкослоести пясъчници. Предполагаемата възраст на фосилоносното ниво е среден кониас-сантон (късна креда), което приблизително в абсолютно време отговаря на около 86 мил. год.Събраната фосилна флора основно се състои от останки на голосеменните растения, които са били доминиращи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда, които тепърва набират скорост, за да бъдат днес доминиращи в растителния свят на планетата.

Събраната нова фосилна колекция от растителни останки от нос Хана, ще бъде бъде изследвана в музея по Палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски". Чрез палеонтоложки методи ще бъде установен таксонмния състав на флората, което допълнително ще хвърли нова светлина върху растителните палеопровинции, които са изграждали облика на тогавашния супер континент Гондвана. Тези нови палеонтоложки данни доказват още веднъж че преди милиони години днешната ледена Антарктика е била покрита с една вечнозелена растителна покривка, от която днес намираме само останки запечатани в скалния летопис.

^{Bulgarian Antarctic Institute}

Още по темата

22/02/2018

Земята

Най-самотното дърво в света бележи началото на Антропоцена

15/02/2018

Земята

Вижте първите по рода си снимки на същества, скрити на морското дъно на Антарктика