Ако искате да станете свидетели на най-грандиозното небесно шоу на земята - зрелищното северно сияние - най-добре да отидете близо до Северния полюс. Но това не е било така преди 41 000 години, когато смущения в магнитното поле на Земята са изпратили полярните сияния да се скитат чак до екватора.
По време на това геомагнитно смущение, известно като "събитието на Лашамп" или "екскурзията Лашамп" (на името на лавов масив близо до Клермон-Феран, Франция, където е била разпозната за първи път). По време на това събитие магнитният север и юг на планетата отслабват, а магнитното поле накланя оста си и намалява до нищожна част от предишната си сила. Това отслабва магнитното привличане, което обикновено насочва потока от високоенергийни слънчеви частици към Северния и Южния полюс, където те взаимодействат с атмосферните газове, за да осветяват нощното небе като северното и южното сияние.
Нужни са били около 1300 години, за да върне магнитното поле първоначалната си сила и наклон и през това време полярните сияния се отклоняват близо до екваториалните ширини, където обикновено никога не се виждат, съобщават учени на годишната конференция на Американския геофизичен съюз (AGU), проведено в Ню Орлиънс и онлайн.
Този период на интензивни геомагнитни промени може да е оформил и промени в земната атмосфера, които са се отразили на условията на живот в части от планетата, отбелязва на конференцията на AGU водещият автор на изследването Агнит Мухопадхяй (Agnit Mukhopadhyay), докторант в катедрата по климатични и космически науки в Университета на Мичиган.
Магнитното поле на Земята се създава в разтопеното ядро на нашата планета. Въртенето на планетата ни, което увлича течния метал близо до центъра на Земята, генерират заедно магнитни полюси на повърхността на север и юг, линиите на магнитно поле свързват полюсите с дъги. Те образуват защитна зона, известна още като магнитосфера, която предпазва планетата ни от радиоактивни частици от космоса. Магнитосферата също така предпазва земната атмосфера от износване от слънчевия вятър или високоенергийните частици, изхвърляни от Слънцето.
Земята е заобиколена от система от магнитни полета, наречена магнитосфера. Магнитосферата предпазва нашата родна планета от вредното слънчево и космическо излъчване на частици, но може да промени формата си в отговор на слънчевия вятър. Кредит: NASA's Scientific Visualization Studio
Страната на Земята, която е обърната към Слънцето (атакувана от тежестта на слънчевия вятър), магнитосферата е компресирана до приблизително 6 до 10 пъти радиуса на Земята. От нощната страна на Земята магнитосферата се разпростира в космоса на стотици размера на Земята, обяснява НАСА. Но преди около 41 000 години силата на магнитосферата спада "до почти 4% от съвременните стойности" и се накланя настрани, разказва Мухопадхяй и добавя „няколко изследвания в миналото са предсказали, че магнитосферата е изчезнала напълно откъм дневната страна на Земята“.
Мухопадхяй и неговите колеги са използвали поредица от различни модели, за да открият този резултат. Те първо въвеждат данни за магнетизма на планетата от древни скални седименти, както и вулканични данни, в симулация на магнитното поле по време на събитието Лашамп. Те комбинират тези данни със симулации на взаимодействията на магнитосферата със слънчевия вятър, след което въвеждат тези резултати в друг модел, който изчислява местоположението, формата и силата на сиянието чрез анализ на параметрите на слънчевите частици, които създават сиянията, като тяхното йонно налягане, плътност и температура.
За първи път учени използват тази техника "за симулиране на геокосмическата система и прогнозиране на магнитосферни конфигурации, заедно с местоположението на полярното сияние", заявява Мухопадхяй.
Гледки като тази стигат далеч от обичайните си места в северните ширини по време на събитие, което нарушава магнитното поле на Земята за повече от хиляда години. Кредит: Pixnio
Екипът установява, че макар магнитосферата се е свила до около 3,8 пъти радиуса на Земята по време на събитието Лашамп, но никога не е изчезвала напълно. През този период на намалена магнитна сила, полюсите, които преди са били разположени на север и юг, се преместват към екваториалните ширини - и полярните сияния ги следват.
„Геомагнитният наклон е бил значително отклонен от географските полюси“, обяснява Мухопадхяй. „Това кара полярните сияния да следват магнитните полюси и да се преместват от географските полярни региони на Земята към географските ширини на екватора".
Предишни проучвания предполагат, че събитието Лашамп би могло да повлияе на обитаемостта на праисторическата Земя, като потопява планетата в екологична криза, а новите модели подсказват, че такъв резултат е "много вероятен", съобщава Мухопадхяй. По-рано тази година други изследователи откриват, че отслабената магнитосфера би могло лесно да бъде пробита от слънчевите ветрове, което води до повреден озонов слой, промени в климата и може би дори е допринесло за изчезването на неандерталците в Европа, според изследване, публикувано в Science.
Въпреки че техните открития не доказват причинно-следствена връзка между промените в магнитното поле по време на събитието Лашамп и сериозните екологични последици за Земята, моделите предлагат прозрения за бъдещи изследвания, които биха могли да установят такава връзка, смята Мухопадхяй.
Източник: 41,000 years ago, auroras blazed near the equator, Live Science.
Още по темата
Земята
Древни източници помогнаха да се проследят полярните сияния през последните 3000 години
Земята
Фантастични кадри на скорошната слънчева буря в шведското нощно небе (видео)
Земята
Слънчевата буря удари Земята, пренасяйки северното сияние в Ню Йорк
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари