Пролетно равноденствие 2024: Какво трябва да знаем за него

Ваня Милева Последна промяна на 19 март 2024 в 09:00 9510 0

Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март 2024 г. в 5 часа и 6 минути за нас, в България.

Кредит Ваня Милева

Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март 2024 г. в 5 часа и 6 минути за нас, в България.

След поредната топла зима пролетта подрани, но официално я посрещаме с пролетното равноденствие на 20 март.

Астрономическата пролет ще настъпи в сряда, 20 март, в 3:06 UTC (Координирано универсално време, еквивалентно на средното време по Гринуич). За нас, в България, това е 5 часа и 6 минути.

Нашето пролетното равноденствие отбелязва пресичането на слънцето над екватора на Земята, движейки се от юг на север. Наклонът на Земята по нейната ос причинява по това време на годината отклонението на север на пътя на слънцето през нашето небе. Това носи пролет и лято в Северното полукълбо, а в същото време мартенското равноденствие отбелязва началото на есенния сезон в Южното полукълбо.

Пролетното равноденствие е официалният първи ден на пролетта, и това наистина важно събитие традиционно бележи началото на пролетта за много различни култури, както и началото на новата година в някои древни календари.

Датата 20 март

В Северното полукълбо пролетното равноденствие настъпва всяка година между 19 март и 21 март. Макар пролетното равноденствие да се случва в един и същи момент във времето по целия свят, датата и местното време се различават на различните места по земното кълбо в зависимост от годината и часовата зона на местоположението. За местоположения, които са преди UTC (на изток от Великобритания), пролетното равноденствие може да падне на следващия ден, а за местоположения, които са след UTC (по-западно от Гринуич), може да падне на предния ден. 

В невисокосна година моментът на пролетното равноденствие е около 5 часа 49 минути след този момент през предходната година (в UTC), а през високосна година е около 18 часа 11 минути преди този момент през предходната година. По този начин времето на пролетното равноденствие непрекъснато се измества напред-назад, но винаги остава на или около 20 март.

годинаденвреме (UTC)българско време
2015 20 22:45 21 март 0:45
2016 20 04:30 06:30
2017 20 10:28 12:28
2018 20 16:15 18:15
2019 20 21:58 23:58
2020 20 03:50 5:50
2021 20 09:37 11:37
2022 20 15:33 17:33
2023 20 21:24 23:24
2024 20 03:06 05:06
2025 20 09:02 11:02
2026 20 14:46 16:46

Датата на пролетното равноденствие е важна в християнството, тъй като по нея се изчислява датата на Великден. ("Как се определя датата на Великден? Астрономически срещу църковни дати") Според постановлението на Никейския съвет през 325 г. сл. н.е., Великден винаги пада в първата неделя след първото пълнолуние, което настъпва на или след пролетното равноденствие. Въпреки това, по конвенция християнските църкви са фиксирали църковната дата на пролетното равноденствие на 21 март и базират всички изчисления на тази дата, дори ако астрономическата дата се различава.

Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва заради наклона на оста на Земята и непрестанното й движение в орбита.

Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо.

Тази илюстрация показва дневната дъга на слънцето по време на равноденствие, както се вижда от екватора на Земята. Показано е и слънцето по здрач (в червено) до -18 градуса надморска височина. Вижте, че сянката на дървото по обяд се хвърля право надолу. Тоест – както се вижда от екватора в деня на равноденствието – дървото стои в центъра на собствената си сянка. Кредит: Tau'olunga/ Wikimedia Commons.

Ако наблюдаваме Земята от космоса, ще видим че оста на Земята е наклонена на 23.5 градуса. Имаме равноденствие два пъти годишно - пролет и есен - когато наклона на земната ос и орбитата на Земята около Слънцето се комбинират така, че проекцията на оста е точно перпендикулярна на орбитата.

Ето още някои интересни факти за равноденствията:

Равни ли са денят и нощта в равноденствието? Не съвсем

В равноденствието двете полукълба на Земята получават еднакво количество слънчеви лъчи. Всъщност думата equinox (равноденствие) идва от латинското aequus (равно) и nox (нощ). За нашите предци, които са отчитали времето по-малко точно от днес, денят и нощта са изглеждали еднакви.

Но днес знаем, че не е точно така. Всъщност денят продължава повече от нощта по време на равноденствието. Има две причини .

1. Слънцето е диск, а не точка. 

По дефиниция изгревът започва, когато горният ръб на слънцето докосне източния хоризонт, а залезът се определя тогава, когато краят на слънчевия диск се скрие под западния хоризонт.

Това само по себе си осигурява допълнителни 2½ до 3 минути дневна светлина в умерените ширини.

2. Атмосферна рефракция

Атмосферната рефракция (пречупване) издига слънцето с около 1/2 градуса нагоре в небето ни както при изгрев, така и при залез. Това променя времето на действителния изгрев, като същевременно забавя времето на истинския залез. Резултатът е няколко минути допълнителна дневна светлина, не само при равноденствие, а всеки ден. Кредит: Wikipedia

Земната атмосфера действа като леща или призма, като издига слънцето на около 0,5 градуса от истинското му геометрично положение винаги, когато слънцето приближи хоризонта. Случайно диаметърът на слънцето обхваща ъгъл около 0,5 градуса.

С други думи, когато видите слънцето на хоризонта, то всъщност е точно под хоризонта геометрично.

Така изгревът избързва, а залезът се забавя, което добавя близо още шест минути дневна светлина в умерените ширини. Затова има повече дневна светлина и денят е по-дълъг от нощта при равноденствие.

В България ще има 12 часа 9 минути и 48 секунди дневна светлина на 20 март. При зимното слънцестоене дневната светлина у нас е само около 9 часа и до 15 часа при лятното слънцестоене.

Кредит: Тimeanddate.com

Най-бързите изгреви и залези са по равноденствие

Най-кратите залези и изгреви на годината се случват в равноденствията. Става въпрос за продължителността на времето, необходимо на слънцето да потъне под хоризонта.

При всяко равноденствие слънцето изгрява практически на изток и залязва на запад. Това означава, че в деня на равноденствието - залязващото слънце се спуска под хоризонта под най-стръмния си възможен ъгъл. Това кара изгрева или залеза да се случват по-бързо.

Колко по-бързо? Продължителността на залеза варира в зависимост от географската ширина. Слънцето винаги залязва по-бързо близо до екватора на Земята и по-бавно на по-високите географски ширини. 

Например, на 40-ия паралел на север (България се пресича от 42-ия паралел), в деня на равноденствие слънцето залязва за около 2¾ минути.

Така че да се насладиме на залеза в този ден, но да внимаваме да не го изпуснем. Това е сред най-бързите залези за годината.

Пътят на слънцето през небето - от пладне до залез слънце - в 3 различни дни от годината, равноденствие и лятно и зимно слънцестоене. Кредит: Earth Science Picture of the Day (March 19, 2020)/ Universities Space Research Association.

Защо Слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад?

Ето още един феномен на равноденствие. Вероятно сте чували, че слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад в деня на равноденствието. Може да изглежда неинтуитивно. Но е вярно, независимо къде живеете на Земята (с изключение на Северния и Южния полюс, където няма изток или запад).

Какво е равноденствието? Това е събитие, което се случва на въображаемия небесен купол на Земята. То отбелязва онзи специален момент, когато слънцето пресича небесния екватор, преминавайки от юг на север. И също така, разбира се, представлява точка от орбитата на Земята.

Небесният екватор пък е голяма окръжност, която разделя въображаемата небесна сфера на северно и южно полукълбо. Небесният екватор обикаля небето точно над екватора на Земята. В деня на мартенското равноденствие слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в северното полукълбо на небесната сфера.

Всички тези компоненти са въображаеми, но това, което се случва при всяко равноденствие, е много реално, толкова реално, колкото преминаването на слънцето през небето всеки ден и толкова реално, колкото и смяната на сезоните.

Небесният екватор е кръг, нарисуван в небето над екватора на Земята. Еклиптиката е видимият годишен път на слънцето пред съзвездията на Зодиака. 

Еклиптиката и небесният екватор се пресичат в точките на пролетното и есенното равноденствие.

Къде небесният екватор пресича нашия хоризонт? Без значение каква е нашата географска ширина, той пресича хоризонта ни точно на изток и точно на запад.

Независимо къде се намирате на Земята (с изключение на Северния и Южния полюс), има точка на хоризонта точно на изток и точно на запад. Тази точка маркира пресечната точка на нвашия хоризонт с небесния екватор, въображаемия голям кръг над истинския екватор на Земята.

И затова слънцето изгрява точно на изток и залязва точно на запад, за всички нас, по време на равноденствието. Слънцето  по време на равноденствието е на небесния екватор. Независимо къде се намираме на Земята, небесният екватор пресича нашия хоризонт точно на изток и точно на запад.

Пролетното и есенното равноденствие се считат​ за астрономическо начало на съответните сезони. В Северното полукълбо ще се наслаждаваме на по-ранни изгреви, късни залези, топли ветрове, разлистващи се дървета, покълнали треви и цветя. В същото време на юг от екватора започва противоположният сезон - късни изгреви, ранни залези, хладни ветрове, изсъхнали и падащи листа.

Ако се погледне Земята от космоса, може да се види, че тъй като Земята не се върти около наклонена ос от 23 1/2 градуса, Северното и Южното полукълбо на Земята се редуват, получавайки повече или по-малко слънчева светлина и топлина, докато Земята обикаля около Слънцето. Имаме равноденствие два пъти годишно - пролет и есен - когато наклонът на оста на Земята и земната орбита около слънцето се комбинират по такъв начин, че проекцията на оста да не е наклонена спрямо слънцето.

Пролетта ще донесе някои интересни небесни събития

Мартенската "червеева луна", както я наричат индианците, е последното зимно пълнолуние. През 2024 г. тя ще бъде на 25 март и е най-близкото пълнолуние до пролетното равноденствие. 

На 25 март се очаква пенумбрално лунно затъмнение. Пенумбралното лунно затъмнение настъпва, когато Луната преминава през полусянката на Земята, или пенумбра. По време на този вид затъмнение Луната ще потъмнее леко, но не напълно. Затъмнението ще бъде видимо в цяла Северна Америка, Мексико, Централна Америка и Южна Америка. 

Мартенското пълнолуние, което индианците наричат Гарванова Луна, Захарна Луна, Червеева Луна, определя няколко религиозни празника: индийския фестивал на цветовете или любовта Холи, будисткия празник в Шри Ланка Медин Поя и еврейския Пурим.

Пролетта ще ни донесе и два метеорните потока. Пикът на Лиридите е през нощта на 21-22 април, последван от Ета Акваридите на 4-5 май.

Лиридите са зашеметяваща гледка - те са пролетен звездопад с радиант съзвездието Лира. "Звездният дъжд" се излива на нашата планета от 16 до 25 април. В пика на активността си Лиридите ще се представят с по 15-20 метеора на час. 

Астрономите смятат, че Лиридите са един от най-ранните познати на хората метеорни потоци. За него се споменава още преди нашата ера.

Пикът на активността на Ета Акваридите започва веднага след преминаването на Лиридите и достига максимум на 6-7 май. В своя пик активността на Акваридите достига 60-70 метеора на час, като най-добре "падащите звезди" ще се виждат в Южното полукълбо.

Ета Акваридите сякаш идват от съзвездието Водолей, по-конкретно от Ета Акварий (Eta Aquarii), една от най-ярките звезди в съзвездието. Точката от която изглежда, че идват метеорите, се нарича радиант.

Къде може видите признаци на равноденствието в природата?

Навсякъде!

За момент забравете за времето и мислете само за дневната светлина. Усещането, че пролетта е тук и лятото идва, прониква в цялата природа в северната половина на земното кълбо.


Снимката е на автора на статията

Обръщайте внимание на траекторията на слънцето в небето всеки ден. Ще откриете, че тя се измества на север. А птиците и пеперудите също идват обратно на север, заедно с пътя на слънцето.

И въпреки студеното време днес, по-дългите дни ще донесат със себе си и повече топлина. 

Честита Пролет!

Кредит: Pxhere

Източници:

March equinox 2023: All you need to know, Deborah Byrd, Earth&Sky

10 Things About the March Equinox, Time&Date

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !