Светът преживя най-топлия юни за последните 144 години

Климатека Последна промяна на 15 юли 2024 в 00:00 2142 0

Кредит Unsplash

Ямата в гравитационното поле на Земята е създадена от смъртта на древен океан

Изменението на климата убива във Валенсия

22/11/2024

Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие

През юни на Балканите беше отчетена необичайна гореща вълна с температура до 45 °C

Месец юни 2024 е тринадесетият пореден рекордно топъл месец в света. Горещините в Близкия изток взеха повече от 1000 човешки живота. 50 °C в Судан и Египет. Световният океан продължава да има рекордно висока температура вече 15 поредни месеца. Бяха отчетени температури под нормата в Южна Америка, а Атлантическият океан замръзна по Патагонското крайбрежие. В същото време нивото на антарктическият лед е с 16% по-малко от средното.През юни беше отчетена необичайна интензивна гореща вълна на Балканите с температура до 45 °C. У нас отбелязахме най-топлия юни за повече от 140 години. В съвремието средната температура през месец юни в България се е увеличила с малко над градус, като най-съществено е това затопляне в планинските райони и в Софийския регион, където повишението на температурите е около 1.5 °C

Средната температура на въздуха през юни 2024 г. в глобален план е с 0,67 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,85 °C по-топъл от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности определят месеца като най-топлия юни поне от 1979 г., откакто се водят наблюдения по този начин. Юни 2024 г. подобрява предишния рекордьор – юни 2023 г. (Фиг. 1). Разликата със следващите в тази класация 2019, 2020 и 2022 г. е значителна. При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1880 г., няма по-топъл юни от тазгодишния, което означава, че това е най-топлият юни в света през последните 144 години. Според данните в NOAA от 1880 г. до 2024 г. трендът на повишение на средната глобална юнска температура е 0.08 °C на десетилетие, но за последните 45 години (1979 – 2024 г.) този тренд е значително по-голям и достига стойности от порядъка на 0.25 °C на десетилетие. или над 3 пъти по-бързо.

^{Фигура 1. Отклонение на средната температура на въздуха за юни спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF}

В регионален план преобладават местата с положителна аномалия, като тя е най-значителна на места в полярните райони, както в Северното, така и в Южното полукълбо (около 8 °C). В Канадския архипелаг бяха отбелязани редица „топли“ рекорди, като места близо до полярния кръг и зад него бяха регистрирани температури около и над 30 °C .

_{Фигура 2. Отклонение на средната температура на въздуха за юни 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF}

В Близкия изток поредица от горещи вълни, започнала още през пролетните месеци, доведоха до тежки жеги в Саудитска Арабия. Горещините съвпаднаха с периода на поклоннически туризъм в Мека и други свещени за мюсюлманския свят места в региона. Според местните лекари и експерти повече от 1000 души са загинали вследствие на горещото време по време на поклоненията. В най-горещите дни на юни температурите в Мека достигнаха до 52 °C и въпреки съветите на властите за ограничаване на активности между 12 и 16 часа и раздаването на вода на поклонниците, горещините станаха причина за смъртта на много хора.

Северна Африка също беше засегната от горещините, като в Судан и Египет, температурите достигнаха до 50 °C. Толкова висока температура, според египетската метеорологична служба, не е достигана повече от 18 години. С горещините в този район на света се свързват десетки смъртни случаи на хора, прекосяващи границата между Судан и Египет.

Наднормени бяха температурите и в Пакистан, Източна Индия, както и по-на изток в Южна Корея. В Сеул и други градове на Южна Корея бяха подобрени няколко дневни рекорда на максималните температури.

С температури под средните се характеризират Централна Канада, крайбрежния регион на северозападна Африка, северните и източните райони на Австралия. Части от Антарктида са с голяма отрицателна аномалия, като студени въздушни маси от там, често достигаха и до Патагония. Ниските температури в Южна Аржентина доведоха до замръзването на Атлантика в близост до крайбрежния град Tierra del Fuego (Фиг. 3).

Фигура 3. Замръзналият Атлантик в Патагония. Източник: buenosairesherald.com

Една от причините за рекордно високата глобална температура през юни е и продължаващата вече за 15-ти пореден месец висока температура на повърхността на Световния океан. Едва към края на месеца средната температура на Световния океан падна малко под нивата от миналата година, но разликата е минимална (Фиг. 4).

Фигура 4. Ход на средната температура на повърхността на Световния океан. Източник: C3S/ECMWF

С най-голяма положителна аномалия се открояват части от Атлантическия океан (субтропичен Северен Атлантик, извънтропичен Южен Атлантик, екваториален Атлантик и Карибско море), в много части на Индийския океан, Южния океан сектор югозападно от Южна Африка и в различни части на извънтропичния Тихия океан. Развиващата се Ла Ниня е причина за поднормените условия в екваториалната източна част на Тихия океан.

Площта на арктическия морски лед е била с 3% под средното, близо до стойностите, наблюдавани през повечето години от 2010 г. насам. Средната месечна площ е 11,1 млн. км² или само 0,4 млн. км² (или около 3%) под средното за 1991 – 2020 г. за юни. Средната площ на морския лед в Антарктика за юни 2024 г. е 12,2 млн. км², което с е с 12% под средната за юни 1991 – 2020 г. Това е втората най-малка площ с лед за юни в рамките на 46-годишния набор от сателитни данни. На първо място е 2023 г. – с 16% поднормена площ с антарктичен лед.

Месец юни беше и вторият най-топъл в Европа

Температурата през юни в Европа беше по-висока от средната, като месечната аномалия възлиза на +1.6 °C, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Това е с 0.3 °C по-малко от най-топлия юни, който е отчетен през 2019 г. Това е и деветият пореден юни, който е по-топъл от нормата. Тазгодишният юни дели второто място в тази класация с 2022 г. Най-студеният юни – от 1910 г. насам, се случва през 1923 г., а от 1980 до 1994 г. има 15 годишен период само с отрицателни аномалии, което потвърждава сравнително големия тренд на затопляне. За периода 1979 – 2024 г. се отчитат 0.57 °C на десетилетие, а от началото на миналия век до днес трендът е със стойност 0.17 °C на десетилетие. Тези цифри показват, че

за последните 40 години Европа се затопля повече от 3 пъти по-бързо, а само за последните 10 години затоплянето е с повече от 0.6 °C.

В регионален план около 2/3 от територията на континента е с положителна аномалия, като най-голяма стойност има тя, в северната част на Скандинавието, в Южна Италия и на Балканите (Фиг. 5). Особено интензивни бяха горещините в Кипър и Гърция, където температурите достигнаха близо 45 °C. Въпреки тези екстремни температури Гърция не успя „бие“ горещия юни от 2010 г.

^{Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха за юни 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF}

За разлика от горещия югоизток на Европа, в западните части на континента средните температури бяха около и под средните, като най-голяма отрицателна аномалия се наблюдава в Исландия. Ирландия също записва поднормен месец, но със сравнително малка стойност на отрицателната аномалия от -0.5 °C. Това е най-студеният юни от 10 години насам, след като през изминалата година беше отбелязан най-топлият юни в 125-годишната метеорологична редица на острова. И във Великобритания юни 2024 г. е с малко по-ниска средна температура от средната за периода 1991 – 2020 г., по-сух и сравнително слънчев.

Регистрирахме най-топлият юни В България

Стойността на аномалията на средната температура за месеца в България го определя като най-топлия откакто се правят регулярни метеорологични наблюдения в нашата страна – от близо 140 години. Досегашният лидер 2012 г. е „отвят“ с близо два пъти по-голяма аномалия (Фиг. 6), както и следващите в тази класация 2007 и 2003 г и 1927 г. Като заключение, средните температури през юни са значително по-високи спрямо климатичните норми за периода 1991 – 2020 г.

^{Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха в България през юни, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com}

За последните 45 години трендът на повишение на средните температури в нашата страна е 0.51 °C на десетилетие, като голям принос за този тренд има именно тазгодишната аномалия. Разликата в средните температури на новия климатологичен период 1991 – 2020 г., спрямо стария 1961 – 1990 г. средно за страната е около 1.1 °C или казано с други думи – в съвремието средната температура през юни се е повишила с малко над градус. Най-съществено е това затопляне в планинските райони и Софийско, където повишението на температурите е около 1.5 °C, а по-слабо е изменението на температурите в Централна Северна и в Североизточна България с малко под градус.

Юни 2024 г. започна с дълга поредица от наднормени дни, с кратко прекъсване точно в средата на месеца с два поднормени дни (Фиг. 7). Най-високата температура в страната премина психологическата граница от 40 °C. В Русе на 20 юни живакът в термометрите достигна 40.1 °C, а в Сандански в три поредни дни между 20 и 22 юни бяха отбелязани температури над 39 °C. Въпреки че абсолютните максимални температури – най-високите стойности на температурите, през този юни останаха с 2 до 5 °C под рекордните за месеца, то средните температури в много райони бяха рекордно високи и причината е в дългите поредици на дни с много висока положителна аномалия. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, най-малки стойности на месечната аномалия (около 2 °C) се наблюдават по Черноморието и в северозападните райони, а най-големи – над 4 °C, в крайните югозападни части и в средно- и високопланинския пояс.

^{Фигура 7. Ход на среднодневната температура по синоптични срокове, изразена чрез аномалия за деня, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com}

Месечната сума на валежите в по-голямата част на страната е между 20 и 60% от нормите и само на места в Западна България, тя достига до 80%. Въпреки, поднормените дни с дъжд, в някои райони на страната паднаха интензивни валежи, придружени от силни гръмотевични бури, внезапно усилване на вятъра и градушки, с най-много поражения в Предбалкана и централните части на страната.

За почти половината територия на страната юни е най-валежният месец през годината. Но тази година дългите наднормени периоди, придружени от необичайно сухото за сезона време, станаха причина за големия брой пожари, възникнали в различни части на страната. Според пожарните служби в някои области, броят на пожарите е с около 20% повече от миналата година по същото време. За връзката между климатичните изменения и пожарите може да прочетете тук.

През изминалия юни станахме свидетели на широко разпространени и продължителни горещи вълни в много страни. Те оказаха съществено влияние върху всички аспекти от живота на хората, включително причиниха повече от 1000 смъртни случаи в Близкия Изток. Притеснителното в тези горещи вълни е, че те се случват с голяма интензивност, преди традиционния пик на горещините за Северното полукълбо. Задаваме си риторичен въпрос: Щом през юни се случиха, такива горещини, какво да очакваме през юли и август? Е, най-простият отговор е: Рекордно топъл летен сезон за много части на Югоизточна Европа, но зад тези рекорди най-вероятно се крият и редица неблагоприятни ефекти, като недостиг на питейна вода, дефицит на електроенергия, здравословни проблеми на много хора, множество пожари, проблеми в земеделието и т.н.

Виж още:

Последните 12 месеца се оказаха рекордно топли за света

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Светът преживя най-топлия юни за последните 144 години, Климатека

Авторът Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.