Застрашен от изчезване вид ли е човечеството? Някои учени отговарят - да! От векове апокалиптичната вяра за края на света е обект на религиозни спекулации, но все повече учени в наши дни започват да споделят тази идея. Това е обезпокоителен факт, предвид че науката е основана не на вярата и личните откровения, а на наблюдения и емпирични доказателства.
Изданието Inhabitat събира различни източници - от данни за климатични промени до последната статия на Стивън Хокинг, които показват вероятността от Апокалипсис още в рамките на нашия живот. Намираме се в уникален момент от човешката история - такъв, белязан от извънредно висока вероятност от бедствие, пише изданието.
Промяната в климата не е единственият проблем, с който човечеството трябва да се бори в наши дни. Заплашват го още свръхпопулацията, киселинността на океаните, резистентността на антибиотици и потенциална глобална пандемия. В статия за Guardian от декември 2016 г. Хокинг казва: "Сега, повече от всякога в нашата история, нашият вид трябва да работи съвместно... ние се намираме в най-опасния момент от развитието на човечеството. Имаме вече технологията за унищожаване на планетата, върху която живеем, но все още не сме развили способността да избегнем това".
Снимка: BoxPress.u
Това изказване не е нито неточно, нито преувеличено, пише и изданието Salon. Например, най-горещите 17 години, отбелязвани досега, са се случили от 2000 година насам (с едно единствено изключение - 1998 г.), а 2016 г. е била най-горещата в историята на документирането на този фактор. Проучвания също така подчертават, че има скоростно намаляване на времето за значителни действия по въпроса с климатичните промени.
Както пишат авторите на едно от проучванията: "Следващите няколко десетилетия предлагат кратък прозорец от възможности за намаляване на широкомащабната и потенциално катастрофична промяна на климата, която ще продължи по-дълго от цялата история на човешката цивилизация до момента. Политическите решения, направени през този период, ще повляят върху промените на климатичната система на Земята, измерено с хилядолетия, а не с човешки животи, със свързаните социоикономически и екологични последици, които ще влошат рисковете и щетите за обществото и екосистемите, прогнозирани за 21-и век и разпространяващи се за хиляди години в бъдещето".
Други проучвания показват, че цивилизацията ще трябва да произведе повече храна през следващите 50 години отколото в цялата човешка история още от Плеистоцена преди 200 000 години. Това се дължи отчасти на продължаващия проблем със свръхпопулацията - до 2050 г. се очаква на Земята да живеят 9,3 милиарда души. Според 2016 Living Planet Report човечеството ще се нуждае от 1,6 планети Земя, за да издържи на сегашното ниво на (свръх)потребление - с други думи, освен ако не настъпят значителни промени по отношение на изчерпването на антропогенните ресурси, природата ще сложи край на живота, какъвто го познаваме.
Учените единодушно са съгласни, че човешката дейност тласка биосферата към шесто масово унищожение в цялата история на Земята от 4,5 милиарда години. Това се очертава да е случаят дори в най-оптимистичните предположения за настоящите нива на изчезване на видове, което се случва 10 000 пъти по-бързо от нормалното ниво на изчезване.
Снимка: Wikimedia
Други проучвания са открили, че например, глобалната популация от диви гръбначни животни (бозайници, птици, влечуги, риби и земноводни), е намаляла с 58% между 1970 и 2012 г. Що се отнася до болестите - супербактериите са растящо опасение сред учените поради прекомерната употреба на антибиотици сред добитъка и хората. Тези резистентни на медикаменти бактерии вече заразяват по 2 милиона душ ивсяка година.
Може би най-големият риск е този, който Брайан Кумбс (Brian Coombes) от Университета "Макмастър" в Онтарио посочва - "антибиотиците са основата, на която лежи цялата съвременна медицина. Ракова химиотерапия, трансплантиране на органи, операции, раждания - всичко зависи от антибиотици за предотвратяване на инфекции. Ако не можем да ги използваме, тогава ще загубим медицинския си напредък, постигнат през последните 50 години".
Именно заради това Маргарет Чан (Margaret Chan), генерален директор на Световната здравна организация, обяви, че "антимикробната резистентност представлява основна заплаха за човшкото здраве, развитие и безопасност".
Въпросът се влошава дори още повече с прогнозите на експертите от нараснал риск от глобална пандемия. Причината, отчасти, е ръстът на мегаградовете. Според прогнозите на ООН, "66% от глобалното население ще живее в градски райони до 2050 г". Близкото местоположение на хората ще улеснява разпространението на патогените, без да се спомена фактът, че смъртоносни бацили могат да се преместват от едно място на друго буквално със скоростта на самолет.
Нещо повече, промените в климата ще доведат до топлинни вълни и наводнения, които ще създадат "още повече възможности за болести, пренасяни по воден път като холерата и за разпространители на болести като комарите в нови региони". Затова изследователите на общественото здраве заключават, че "се намираме пред по-голям риск от всякога да станем обект на широкомащабни епидемии и глобални пандемии", и че "следващият кандидат за епидемия най-вероятно ще бъде изненада".
И накрая, киселинността на световните океани е катастрофа, която не получава заслужаващо внимание. Това, което се случва в океаните, е поглъщане на въглероден диоксид от атмосферата, което понижава тяхното ниво на рН. Едно от последствията е разрушаване на кораловите рифове чрез процес, наречен "избелване". Днес около 60% от рифовете са в опасност от избелване, а аколо 10% вече са подводни призрачни градове.
Дори още по-тревожен е фактът, че нивото на окисляването на океаните се вдига по-бързо, отколкото е ставало по време на масовото измиране от Перм-Триас - най-разрушителното масово изтребване до момента, при което близо 95% от видовете са били унищожени.
Както научният журналист Ерик Хенд (Eric Hand) отбелязва, докато по време на масовото измиране Перм-Триас в атмосферата са били вкарвани годишно 2,4 гигатона въглерод, то всяка година в съвременното индустриално общество въглеродът в атмосферата е 10 гигатона. Именно заради това шестото масово измиране, наречено също така Антропоценно измиране, може да се окаже дори по-мащабно от Перм-Триас.
Снимка: CNN
Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ предизвика Bulletin of Atomic Scientists да премести стрелките на Часовника на Страшния съд с 30 секунди по-близо до полунощ - толкова близо е бил само през 1953 г. В статия за New York Times учените Лорънс Краус и Дейвид Титли (Lawrence Krauss, David Titley) от организацията обясняват, че стъпката е предприета поради това, че Тръмп е обещал да спъне напредъка по ограничаване на климатичните промени и ядреното разоръжаване.
Те не са единствените учени, които прогнозират бедствие. Микробиологът Франк Фенър (Frank Fenner), който участва в програмите по унищожаване на едрата шарка, през 2010 г. обяви, че "човечесвото вероятно ще бъде унищожено до 100 години, заради свръхпопулация, унищожаване на околната среда и промяна на климата". Биологът Нийл Доу (Neil Dawe) от своя страна обявява, че не би бил изненадан, ако следващото поколение е последното за човечеството. Екологът Гай Макферсън (Guy McPherson) отива дори по-далече, като заявява, че човечеството ще бъде унищожено до 2026 г.
Но все още не е задължително да поемем съдбата на динозаврите. Стивън Хокинг съветва хората да премахнат бариерите вътре и вън от държавите и да си помогнат за промяна на икономиката чрез обучение и финансова подкрепа. Хокинг обяви, че е оптимист за нашия вид, но елитът трябва да научи урока си и "преди всичко да действа със смирение".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари