Всяка година поне 700 000 души умират от неподатливи на лечение инфекции. Поради тази причина множество учени определят антибиотичната резистентност за една от най-големите световни заплахи за 21 век.
Но какви мерки предприемат хората, с надеждата да избегнат наближаващия апокалипсис? Оказват се най-различни.
На първо време са тези, които се опитват да ни убедят да вземаме по-малко антибиотици. Това е така, защото колкото повече вземаме, толкова по-резистентни стават бактериите.
Джейсън Доктър (Jason Doctor), психолог от университета в Южна Калифорния, провежда експерименти, за да разбере как лекарите могат да бъдат накарани да предписват по-малко хапчета.
Той убеждава над 200 лекари да подпишат писмо до своите пациенти, обещаващо по-голяма строгост в предписването на антибиотици. Писмото е превърнато в плакат и разлепено по стените на здравните заведения.
После учените изпробват система за оценяване. Те изпращат на лекарите ежемесечно имейл, който показва колко неправомерни предписания са направили в сравнение с колегите си.
Учените също така залагат известия на компютрите на лекарите, които ги подканят да се запитат дали наистина е наложително предписанието на антибиотици. Разработват се и начини, по които лекарите да разубедят пациенти, настояващи за такова лечение.
След изпробването на всички тези подходи заедно, учените установяват драстично намаляване на броя на направените предписания за антибиотици.
Част от промените са вече въведени в САЩ и в други страни. Но дори на хората да се дават антибиотици, само когато наистина се нуждаят от тях, това няма да разреши проблема. Въпреки че пазарът на антибиотици за хората е голям, съществува дори по-голям.
През 1950 г. случайно откритие в лаборатория показва, че антибиотиците могат да ускорят растежа на животните. Оттогава насам фермери по целия свят ги дават на животните си, дори след като научни изследвания доказават, че бактериалната резистентност може да се предаде от животните на хората.
Но една страна успява да покаже как фермерите, които до неотдавна са били зависими от антибиотиците, могат да отърват животните си от тях.
В Холандия има повече животни на квадратен метър, отколкото която и да е друга страна по земното кълбо, и в продължение на години на тези животни рутинно са били давани антибиотици. Забрана за даването им има малък ефект, тъй като фермерите продължават да използват същото количество и просто ги означават по различен начин.
Но след поредица от здравни паники, правителството решава да се справи с проблема. През 2009 г. на фермерите се съобщава, че трябва да намалят количествата до 20% в рамките на две години и до 50% в рамките на пет.
Дик Мевиус (Dick Mevius) е специалист по инфекциозни заболявания и ветеринарен лекар, който помага на фермерите да разработят план за осъществяването на целта.
Разработена е база данни, която показва кои фермери са най-тежките нарушители, и е възпрепятствано купуването от различни ветеринари. Фермерите и ветеринарите, които ненужно използват или предписват антибиотици, са глобявани или губят акредитацията си.
Изненадващо, мерките дават добър резултат и фермерите се съобразяват. Те спират да използват антибиотици толкова често, което за голяма част от тях означава, че трябва да променят начина, по който отглеждат животните си.
"Това наистина е революция", коментира Мевиус. "Успяхме да намалим количеството с 60%".
Повечето страни обаче вървят в обратната посока. Смята се, че употребата на антибиотици в Китай, Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка ще нарасне двойно до 2030 г., и така резистентността ще се разпространи. Поради тази причина учените претърсват света - океаните, дъждовните гори и пустините, за нови източници на антибиотици.
Наскоро екип изследователи посещава Панама и взема проби от пълната с водорасли козина на трипръстите ленивци. Други правят проучвания на слюнката на драконите Комодо, въпреки че е твърде рано да се каже дали са успешни.
Има и такива учени, които не търсят нови антибиотици, а се борят с бактериите сами. Ким Харди (Kim Hardie), микробиолог от университета на Нотингам, изучава начина по който бактериите си комуникират.
Когато дадена бактерия пристигне в белите ви дробове, тя се "скрива" от имунната ви система и антителата, които я застрашават. Така че тя не разкрива оръжията си - токсините си, а седи и чака.
"Ако мястото се окаже подходящо за размножаване, тя изпраща съобщение до останалите.", обяснява тя.
Отделните бактерии се "преброяват", докато не сметнат, че са достатъчно. Тогава те нападат имунната система.
"Ако имаш един войник срещу цял замък, той не може да направи много. Но ако той изчака останалата армия да пристигне и всички нападнат заедно замъка, има по-големи шансове да бъде превзет."
Какво тогава би станало, ако можем да прекъснем комуникацията между бактериите, така че дори когато имаме опасни бактерии в дробовете си, те да не могат да се "преброят" и да започнат атака? Харди смята, че е възможно и лабораторни експерименти дават добри резултати. Според нея антибиотици, базирани на този принцип, може да достигнат пазара след около 10 години.
В момента се случват също множество други експерименти и проекти. Успехът ще зависи в голяма степен от по-добро опознаване на бактериите.
Както се казва в една древна поговорка, опознай врага си.
Още по темата
Животът
Хищна бактерия може да се използва като жив антибиотик
Животът
Стафилококите хвърлят "примамки", деактивиращи антибиотиците
Животът
Да убиеш супермикроби със звездовидни полимери, а не с антибиотици
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари