Биолозите се научиха да не оставят "улики" в ГМО

Биотехнолози от Корея и САЩ са разработили метод за извършване на промени в растителния геном, които са неразличими от тези, които възникват в процеса на селекция.

Учените се надяват, че с прилагането на този метод ще получат растения с желаните свойства и същевременно ще заобиколят забраните, които се прилагат за генетично модифицирани организми в някои страни.

Статията на изследователите е публикувани в Nature Biotechnology.

Методът прилага върху растения известната технология CRISPR, създадена преди няколко години на базата на антивирусния имунитет на бактерии. Негова важна особеност е използването не просто на генетични конструкции и готови комплекси РНК-протеини. Тук РНК служи като "водач", който намира в генома единственото място, където трябва да се въведе мутацията. Ензимът (нуклеазата) Cas9 може да бъде програмиран да отрязва желани участъци от ДНК, а в местото на разкъсването да се въведе една или друга промяна

Например, системата за поправка може да внесе на мястото на разкъсването, кратка чужда последователност. Или може да се отделят няколко нуклеотида и отново да се "залепи" ДНК. При залепването може да се случат т.нар делеции, при които се губи участък от хромозомата. Тези възможности се използват, за да се повлияе на активността на гените и в крайна сметка да се получат растения с нови свойства.

Новият метод е тестван върху тютюн, ориз и моделното растение Arabidopsis thaliana. Учените внесли кратки делеции в няколко гени, включително в ген, потискащ растителния имунитет.

При новия метод, за разлика от традиционните техники на биоинженерията, в генома не се внасят големи чужди конструкции. Промените, настъпили в него, са неразличими от нормалните мутации, които възникват по естествен път или под действието на мутагените, използвани в селекцията. При проверка на подобно растение от държавен регулатор ще бъде много трудно да се определи дали е имало намеса посредством генно инженерство или растението е резултат на селекция.

Още по темата

04/06/2015

Животът

Сензацията CRISPR-Cas9 - нов подход за геномното инженерство