Привлекателните жени нямат по-високи нива полови хормони, разкрива ново проучване.
Това е голям удар за една доста популярна теория.
Макар че физическата привлекателност е нещо често срещано и добре познато в ежедневието ни, все още е сравнително слабо проучено. Звучи изненадващо, но едва сега започваме да разбираме какво прави някои хора привлекателни. Например, много изследователи предполагат, че оценката на човешката привлекателност е главно психологическа адаптация за идентифициране на висококачествени партньори. Друга популярна хипотеза е, че плодовитостта, свързана с високите нива на хормоните естрадиол и/или прогестерон, е особено важен аспект на оценката на жената като партньор. Ето защо има логика да се приеме, че по-привлекателните жени ще имат по-високи нива на тези хормони.
Но това не е така, според едно ново проучване, публикувано в списание Psychoneuroendocrinology.
"През последните няколко десетилетия е извършена огромна работа в опит да се разбере защо мъжете намират определени типове лица или определени форми на тялото за особено привлекателни", коментира за PsyPost авторът на изследването Бенедикт Джоунс (Benedict Jones) от Университета в Глазгоу и Face Research Lab.
"Съществува популярна теория, че привлекателните лица и фигури на тялото на жените са показатели за нивото на хормоните им. Идеята е, че жените с определени хормонални профили (сравнително високи нива на естрадиол и прогестерон) е по-малко вероятно да имат затруднения при зачеването и следователно биха били желани партньори".
Но Джоунс и колегите му не са напълно убедени в тази теория, така че решават да я проверят.
"Въпреки че тази противоречива идея е фундаментална предпоставка за голяма част от работата по предпочитанията на хората, доказателствата за нея не ни изглеждаха много убедителни и се основаваха на малък брой изследвания, които като цяло имаха много малки размери на извадките. Така че се опитахме да възпроизведем тези предполагаеми връзки между нивата на хормоните и привлекателността на лицето, както и между нивата на хормоните и формата на тялото в много по-голяма извадка ", обяснява Джоунс.
Те събират 249 жени (средна възраст 21 години), от които вземат проби от слюнката и стандартизирани снимки на лицето. В слюнката са измерени нивата на хормоните, а снимките са използвани за оценка на тяхната привлекателност. Направени са и няколко измервания на телесните им мерки, а отделна група доброволци са използвани за оценка на привлекателността на лицата.
Резултатите показват, че по-високите нива на естрадиол и прогестерон не са свързани нито с нивата на привлекателност на лицето, нито с съотношението талия/ханш (WHR). Всъщност, по-високите нива на естрадиола се свързват с по-високи съотношения WHR, което е точно обратното на теорията.
Жените с по-ниски съотношения между талията и ханш имат по-високи нива на прогестерон, но връзката е слаба.
Констатациите противоречат на "предположението, че привлекателността на жените е тясно свързана с техните хормонални нива", заяви Джоунс.
"Въпреки че данните ни противоречат на тази популярна идея, все още не разбираме защо някои лица се считат за по-привлекателни от други. Някои резултати от текущата ни работа намекват, че вместо да отразява основните физически качества на човека, привлекателността може да бъде по-скоро страничен продукт за това колко лесно можем да обработим лицата", заключи Джоунс.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция