Как ще приключи пандемията от COVID-19? И кога?
Това са най-големите въпроси от началото на пандемията. Отговорът вероятно зависи от една обичайно погрешно тълкувана концепция в общественото здраве: колективния имунитет.
„Колективният имунитет е единственият начин да преминем към един постпандемичен свят“, коментира Бил Ханидж (Bill Hanage), епидемиолог от Харвард. „Проблемът е как да стигнем до него?“
Обикновено терминът колективен имунитет се споменава в контекста на ваксинационните кампании срещу заразни вируси като морбили. Концепцията помага на служителите в областта на общественото здраве да определят математически какъв процент от населението трябва да бъде ваксиниран, за да предотвратят огнищата.
При COVID-19, тъй като все още нямаме ваксина, дискусията се съсредоточава върху колективния имунитет чрез естествено заразяване, което обаче има ужасна цена. Объркващо е и постоянното и погрешно пожелателно мислене от страна на някои, които твърдят, че колективният имунитет вече е достигнат, ще бъде достигнат по-рано, отколкото казват учените, или може да бъде достигнат, без да донесе големи загуби.
Хипотетично, да, има ситуации, при които колективният имунитет срещу COVID-19 може да бъде постигнат чрез безконтролно заразяване. Но това си има цена. Бразилският град Манаус с около 2 милиона жители преживя едно от най-тежките огнища на COVID-19 в света. Болниците в града са препълват през пролетта и началото на лятото, съобщава New York Times.
През този период има четири пъти повече смъртни случаи от нормалното за това време на годината. Но след това през лятото огнището рязко замира. Сега изследователите изчисляват, че между 44% и 66% от населението на града е било заразено с вируса, което означава, че е възможно там да е постигнат колективен имунитет. (Изследването е публикувано в medRxiv и все още не е рецензирано.)
Цената на този естесвен колективен имунитет е огромна: Между 1 на 500 и 1 на 800 жители са починали, изчисляват изследователите.
Много повече хора са били хоспитализирани и още повече ще страдат от дългосрочните последици от инфекцията. По същия начин, често цитираният пример на Швеция, която следва по-слаби ограничения за социална дистанция от своите европейски съседи (частично с цел изграждане на колективен имунитет при по-младите хора, като същевременно защитава по-възрастните жители и се опитва да предотврати надвишаването на капацитета на болниците), плати също своята цена - много по-висока смъртност от останалите скандинавски страни.
Вече няколко месеца сме в тази пандемия, а колективният имунитет все още е погрешно разбран от мнозинството и непрекъснато се използва за политически цели и за дискредитиране на науката и учените. Най-голямото погрешно схващане е, че постигането на колективен имунитет чрез безконтролно заразяване е разумна стратегия за реагиране на пандемия.
Но не е.
Има просто обяснение на колективния имунитет
След като определена част от населението придобие имунитет срещу вирусa, огнището ще спре да нараства експоненциално. Може да продължат новите случаи, но всеки нов случай е по-малко вероятно да започне дълга верига от инфекции.
Прагът на колективния имунитет се извлича от стойност, наречена R0 (репродуктивно число). Това е числото, което количествено определя средната предаваемост на болестта. Ако R0 е 2, това означава, че средно всеки случай ще доведе до два нови случая.
Така че прагът на колективен имунитет за заболяване с такава заразност е 50 %. Когато половината от населението придобие имунитет, огнището може да започне да намалява, тъй като вирусът няма да може да се разпространява толкова лесно. За COVID-19 точният процент за прага зависи от това кого питате. Въз основа на прости сметки, „очакванията за естественото ниво на колективен имунитет за COVID-19 биха били от 60 до 75 процента“, смята Швета Бансал (Shweta Bansal), епидемиолог от Университета на Джорджтаун. Въпреки че процентът може да бъде малко по-нисък, може би 40 процента на някои места.
В Ню Йорк например, който преживя най-тежката епидемия от коронавирус в САЩ, се заразяват около 20% от жителите и умират 23 000 души. Като цяло, ново проучване, публикувано в Lancet, което извлича данните си от извадка от пациенти на диализа, предполага, че по-малко от 10 % от цялото население на САЩ са били изложени на вируса. Това означава, че Съединените щати са далеч от колективния имунитет чрез естествено заразяване.
Прагът на колективен имунитет за COVID-19 може да бъде по-нисък или по-висок от 60%. Това зависи от състава на популацията и нейната социална динамика.
Така че това е простата математика на колективния имунитет - това е процент, получен от R0 на вируса. Изглежда само на пръв поглед лесно, защото реалният колективен имунитет чрез естествено заразяване е много по-объркан и много трудно може да се предскаже точно.
От една страна, тази проста сметка за колективния имунитет предполага, че рискът от заразяване с болестта в популацията е равномерно разпределен. Но знаем, че случаят с COVID-19 не е такъв.
Рискът от заразяване с вируса варира значително и в редица аспекти.
Някои хора са по-изложени на риск от зараза и тежко заболяване или смърт поради работата си, средата, в която живеят и работят, състояние на имунната им система, социално-икономически фактори като бедност или поведение - някои хора може умишлено да пренебрегват мерките за социално дистанциране и носене на маски.
Знаейки, че популацията не споделя равномерно риска, прагът на колективния имунитет може да се промени в зависимост от това кой се заразява. Да кажем, че всички хора, изложени на най-голям риск както от заразяване, така и от разпространение на вируса, се заразяват първи. Това, че „тази група ще има имунитет е особено полезно“, коментира харвардския епидемиолог Бил Ханидж. „Защото те са основната група, която движи инфекцията.“
Така общият праг за колективния имунитет ще бъде по-нисък. Колко по-нисък?
„Може ли [прагът на колективния имунитет] да е по-нисък ли е от 60 процента? Разбира се, това е напълно възможно. Но отново мисля, че не искам никое място на планетата да стига до нещо, което е близо до това число", отбелязва Бансал.
Прагът на колективен имунитет може да бъде по-нисък от изчисления. Но хипотетично прагът може да бъде и по-висок. Освен това прагът на колективен имунитет може да се промени с течение на времето, защото зависи от заразността на вируса, а тя не е фиксирана биологична константа. Тя е резултат от взаимодействието на биологията на вируса с човешката биология, с нашата среда и с нашето общество. С промяната на сезоните, както се променя поведението ни, може да се промени и заразността на вируса. Прагът на колективен имунитет не е фиксирана цел.
Колективният имунитет не спира пандемията. Просто я забавя.
Достигането на прага на колективен имунитет, не означава, че пандемията е приключила. Достигането на прага „означава само, че средно всяко едно заразяване причинява по-малко от още едно последващо заразяване“, обяснява Ханидж. „От това няма голяма полза, ако вече има един милион заразени“. Ако всяка инфекция причинява средно 0,8 нови инфекции, епидемията ще се забави. Но 0,8 не е нула. Ако милион души са заразени по време на достигането на колективния имунитет, по примера на Ханидж, тези вече заразени хора могат да заразят още 800 000.
Тук има и много други неизвестни. Едината е видът имунитет от естественото заразяване. „Имунитет“ може да означава много различни неща. Той може да означава истинска защита от повторно заразяване с вируса. Или може да означава, че са възможни повторни инфекции, но не толкова тежки. Потенциално бихте могли да се заразите втори път, изобщо никога да не се почувствате болни (благодарение на бързия имунен отговор) и все пак да предавате вируса на други хора.
Като цяло е неизвестно дали колективният имунитет чрез естествено заразяване би изглеждал по същия начин като колективния имунитет, постигнат чрез ваксинационна кампания.
Може ли Ню Йорк да бъде засегнат от поредна голяма вълна
В момента сякаш епидемията в Ню Йорк е вече под контрол, с по-малко от 200 нови случая на ден, в сравнение с пролетния пик от над 5000 случая на ден. Но успехът е несигурен - здравните служители са загрижени от нарастващите групи от случаи в няколко от кварталите на града. Кметът Бил де Блазио заяви, че градът трябва да предприеме „спешни действия“, за да предотврати разрастването на тези клъстери.
Възможно е в някои нюйоркски общности да има групи с колективен имунитет и като цяло се смята, че около 20% от жителите на града са били заразени с вируса. Но Ню Йорк постигна известен контрол чрез мерки като социално дистанциране и носене на маски.
"Веднага щом вдигнат крака си от спирачката, ще видят, че огнището се връща", подчертава Бансал.
Причината Ню Йорк да контролира епидемията не е защото е постигнат колективен имунитет, а защото са взети мерки - и дори и да има в Ню Йорк някаква степен на защита от заразяване, тази защита ще продължи само докато има мерки.
И още нещо. Чрез контролни мерки Ню Йорк успешно и изкуствено е намалил предаваемостта на вируса. Това временно понижава летвата за прага на колективен имунитет. Но градът не може да възобнови живота си от преди да настъпи пандемията. Това би увеличило предаваемостта на вируса и епидемията ще нараства там, докато достигне по-висок праг на колективен имунитет.
Защо не може да заразим младите, за да защитим старите
Някои политици и лекари предлагат колективният имунитет да се постигне като се разболеят повечето по-млади хора и се изолират хората, които може да имат сериозни усложнения.
Но макар статистиката да е по-благоприятна за тях, от тези млади хора също могат да умрат, не малко да се разболеят тежко с все още неясни дългосрочни последици. А колкото повече хора са заразени, толкова е по-вероятно да се случат тези редки, но ужасни трагедии.
Тези по-млади хора, вече придобили имунитет, биха могли на теория да защитят по-възрастните популации, които са подложени на по-голям риск от смърт от COVID-19. Но ако се изгражда колективния имунитет по този начин, остават и барутни погреби на уязвимост сред възрастните хора, които могат да бъдат задействани в бъдеще.
„Смятам, че е невъзможно да има заразяване само сред по-младите хора, без да се разпространи в други групи популации, които са по-уязвими“, обяснява Кристин Тедианто (Christine Tedijanto), изследовател по епидемиология в Харвард. Хората не могат да се разделят толкова ясно на отделни рискови групи.
„Можем да опитаме да изолираме“ възрастните хора, казва Ханидж. „Можем много добре да ги изолираме. Но истината е, че колкото по-голямо е количеството инфекция извън тях, толкова по-голям е шансът нещо да попадне в тях".
Всъщност най-големият проблем с разбирането на колективния имунитет чрез естествено заразяване е невъзможността да се предвиди по кой път ще тръгне инфекцията.
Не можем да предскажем движенията и поведението, рисковите фактори на милиони хора и как те се променят с течение на времето. Да се позволи на колективния имунитет да се развива чрез естествено заразяване означава да се позволи на вируса да се разпространи непредсказуемо сред населението.
Колективен имунитет не е мръсна дума.
Когато ваксината стане готова, за учените ще бъде от съществено значение да разработят стратегия за прекратяване на пандемията. Цената за постигане на колективен имунитет чрез ваксинационна кампания е цената на ваксината и цената на нашето търпение да я дочакаме.
Източник: What people get wrong about herd immunity, explained by epidemiologists, VOX
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6136
1
13.10 2020 в 11:40
Последни коментари